Въпросът за хилядите "независими" наблюдатели стои открит пред Изборния борд

Едно от най-смущаващите явления на евроизборите – използването на уж независими наблюдатели на вота като дегизировка за партийни интереси и контролиран вот, бе подминато с подозрително мълчание от основните партии и институциите, чиято задача е да гарантират честен и прозрачен изборен процес.

Не по-малко смущаващ е фактът, че в Изборния брод, създаден към служебното правителството, критерий за участие на организациите е да са регистрирани като наблюдатели на изборите за Европейски парламент.

Общо 32 са неправителствените организации, които регистрираха рекордния брой от 50 000 наблюдатели за евроизборите. Тези наблюдатели се водеха независими, въпреки че голяма част от организациите са директно свързани с партии. Първенец бе партията на Николай Бареков "България без цензура", която успя през две фондации да впише близо 14 000 души. Сериозен размах в набавянето на "независими" наблюдатели показаха ВМРО, които на евроизборите бяха в коалицията на Бареков, а сега са с НФСБ, също така ДПС и пр.

Предстои да се види дали Гражданският борд за свободни и прозрачни избори (линк към списъка с участниците може да намерите тук към служебното правителство, който проведе първото си заседание в сряда, ще се опита да разнищи въпроса дали партийните застъпници под "независимо" прикритие са проблем за честността и прозрачността на вота.

Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, който участва в Изборния брод, коментира, че част от организациите трябва да дадат отговор на въпроси като този как хиляди наблюдатели бяха регистрирани от някои от тях.

"Вчера в свое изказване помолих всички организации, които са се включили, да отговорят на апела на ЦИК, отправен след евроизборите, и да представят своите констатации, заключения и препоръки към изборния процес, за да може да се види кой с какъв кредит, образно казано, влиза този орган. Очаквам реакция", каза Антоанета Цонева в четвъртък пред БНР.

След като миналата година гражданите за първи път можеха да проверят дали фигурират в подписките на партии, коалиции и независими кандидати за участие в изборите, много хора разбраха, че данните им са били използвани без тяхно съгласие. Бяха подадени над 1300 жалби, избухнаха и много скандали.

От два дни ЦИК е активирал електронната система, чрез която гражданите могат отново да проверят дали фигурират в подписките на партиите за предстоящите избори на 5 октомври.

Нашето наблюдение все още не е установило да има такъв поток от жалби за злоупотреба с лични данни, каза Цонева. Според нея възможността гражданите да правят такива проверки е спомогнала да се направи своеобразна селекция на огромния брой политически субекти.

Институтът за развитие на публичната среда отново пуска онлайн карта за нарушения. Сигналите ще бъдат проверявани от МВР.