Въпросителните около срещата "ЕС - Западни Балкани" в София остават

Въпросителните около срещата "ЕС - Западни Балкани" в София остават

Въпросителните около срещата между лидерите на ЕС и на страните от Западните Балкани, която е насрочена за 17 май в София, все още остават. Това стана ясно от думите на министъра на българското европредседателство Лиляна Павлова, която в сряда отчете постигнатото за трите месеца, в които България ръководи Съвета на ЕС.

Няколко страни заплашиха с бойкот срещата заради участието на президента на Косово Хашим Тачи в нея. Причината е, че Сърбия, Румъния, Кипър и Испания не признават самостоятелното съществуване на републиката. Сръбският премиер Ана Бърнабич определи участието на Косово в срещата като "политически нонсенс".

"Без да сме прекалени оптимисти, вярваме, че в името на реализма и в името на по-доброто бъдеще на Европа накрая ще се намери оптималното решение за това срещата да се проведе, защото тя е в полза на всички", смята Павлова. Срещата "ЕС - Западни Балкани" е насрочена за 17 май. Ден преди това в София ще заседават лидерите на 28-те държави от ЕС. Срещата им е неформална вечеря по покана на Европейския съвет. На нея акцентът ще е дигиталната икономика и дигиталният дневен ред на Европа, обясни Павлова.

Декларация от София

Тя добави, че една от главните цели на България е на срещата "ЕС - Западни Балкани" да се приеме Декларация от София. С нея лидерите трябва да постигнат съгласие за това, че интеграцията на Западните Балкани минава през свързаността в региона – транспортна, дигитална, енергийна, образователна и културна.

"Даваме си ясна сметка, че не можем да даваме фалшиви обещания на тези държави за бързо присъединяване, но трябва да им дадем перспектива и ясни послания и подкрепа за пътя напред и това може да стане именно чрез посланието за свързаност и сигурност, мир и стабилност в региона", каза министърът на европредседателството. Тя добави, че декларацията, която участниците в срещата би трябвало да подпишат, ще бъде придружена от план за действие, който да начертае конкретните инфраструктурни проекти на Балканите, по които да се работи в следващите 10 - 15 години.

Хвалби

Министърът обобщи, че получените оценки за работата през първите три месеца на председателството са много високи. Тя отчете, че към днешна дата общо в София, Брюксел и Страсбург са проведени над 1000 заседания. От над 320 събития в София вече са проведени 100, приключили са и три от срещите от парламентарното измерение.

Според Павлова българското председателство предложило нов подход и нова философия по темата за общата европейска система за убежища. Реформата в тази система е един от приоритетите на българското председателство.

Павлова изрази надежда до края на председателството, на 28-29 юни на срещата си лидерите, да се намери консенсус и компромис как да се реформира системата, за да бъде справедлива и солидарна. Павлова обясни, че се предлага засилен контрол на външните граници, максимално добър анализ на вход, както и повече инвестиции на място в държавите на произход.

Приключили са преговорите в триалозите по директивата за командироването на работници, по регламента за споделяне на усилията за постигане на целите на ЕС за климата, директивите по пакета за отпадъците, регламента за наблюдение на медицинските продукти.

Павлова отчете още, че много млади хора посещават фейсбук профила и туитъра на председателството. Имаме над 50 часа излъчване, над 50 хиляди гледания на живо, над 17 хиляди последователи в социалните мрежи, а първото видео на председателството е с над 1 500 000 гледания, посочи тя.

Цъфнало лого

Павлова и кметът на София Йорданка Фандъкова показаха и цъфналата цветна композиция, изобразяваща логото на българското председателство. Тя се намира пред един от входовете на НДК, от където влизат официалните гости на срещите от календара на председателството.

В градинката пред официалния вход преди 6 месеца бяха засадени 38 000 цветни луковици. Фигурата е по идея на посолството на Нидерландия, което дари и луковиците. Автор на дизайна е Ян Хулдемонд, бивш главен дизайнер на най-големите в света градини Кукенхоф (Keukenhof).

Споделяне
Още по темата
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?