mediapool.bg Ти си това, което четеш

Върбакова се обяви за жертва на задкулисни игри

В същото време заплаши със съд онези, които твърдят, че е подставено лице и нападна Нинова

Купувачът на активите на ЧЕЗ в България Гинка Върбакова обяви скандала около сделката ѝ за политически и икономически шантаж, целящ спирането на една абсолютно законосъобразна сделка и груба намеса в инвестиционните намерения на компанията ѝ "Инерком". Обяви се за жертва на яростното политизиране на сделката и на задкулисни игри на отпаднали кандидати от надпреварата, но в същото време се закани да съди всички, които твърдят, че тя е подставено лице и нападна Корнелия Нинова в стила на ГЕРБ.

Всичко това се случи по време на съвместно заседание на парламентарните комисии по енергетика и за контрол на службите в четвъртък, на което Върбакова пристигна да даде разяснения по структурата на сделката с ЧЕЗ, след като рано сутринта бе привикана на среща с премиера Бойко Борисов. На нея той поиска, а тя склони да отстъпи на държавата контролния дял в електроразпределителната дружество, притежаващо мрежата в Западна България. За да стане възможно това, обаче трябва съгласието на чешката компания, тъй като подписания вече предварителен договор има клауза, забраняваща в дългосрочен план продажбата на придобиваните активи.

Заседанието започна с изявление на Върбакова, което тя изчете притеснено и със запъвания от лист, но посланията в него бяха написани да звучат твърдо.

Икономическо-политически шантаж

"Потърпевши сме от безпрецедентна яростна кампания срещу "Инерком", защото сме избрани за купувач на активите на ЧЕЗ в България", прочете Върбакова. Тя определи случващото се около сделката като икономическо-политически шантаж, чиято цел е да провали продажбата.

"Яростното политизиране на продажбата на дружествата, притежавани от ЧЕЗ а.с. в България, достигна до степен на сатанизиране. Различни политически сили, фактори и институции видяха в тази сделка единствено и само възможност за повишаване на политическите си рейтинги, за трупане на дивиденти, за раздухване на страхове и съмнения, за тиражиране на спекулации", обяви Върбакова.

Според нея атаките срещу нейната компания са и "заради икономически интереси на вече отпаднали от преговорите кандидати, които не искат честно състезание, конкурентни предложения и законосъобразни действия, за да получат и сключат тази сделка".

Отпаднали играчи искали да спечелят служебно

"Те искат да спечелят "по служебен ред“, задкулисно, чрез оказване на политически натиск - както върху нас, така и върху дружеството-продавач ЧЕЗ а.с., изкривявайки медийната среда, тиражирайки откровени лъжи и инсинуации", продължи тя, явно визирайки недоволството на собственика на чешката "Енерго-Про" Яромир Тесарж от непрозрачната процедура, проведена от ЧЕЗ. Коментара си той даде за чешкото издание "Лидове новини", собственост на премиера в оставка Андрей Бабиш. Изданието в поредица от статии разкри, че зад Върбакова стоят три български банки, две от които отричаха това, и офшорни компании на руско-грузински бизнесмен, което доведе до скандала в България. Самият Бабиш се включи с коментари за работата на ЧЕЗ, която била "държава в държавата", зад които обаче прозира опит да реши собствени проблеми с контрола върху енергийната група, която е 70 процента държавна.

Върбакова смята, че "ние и нашата компания "Инерком" бяхме набедени за "лошите“ в една политическо-икономическа постановка" и допълни, че категорично отказва да участва в такъв сценарий.

Тя призна, че в "Инерком" сериозно подценили политическия риск и обясни, че дошла на изслушването в парламента, за да разкаже на депутатите коя е компанията ѝ и да покаже, че има опитен екип, който може да се справи с управлението на ЧЕЗ.

Закани за съдебна отговорност за всички обидни квалификации

Върбакова се закани да търси отговорност за всички изявления по свой адрес. "С нашите адвокати ще прегледаме всички изявления, обидни квалификации, откровени лъжи и инсинуации, които бяха тиражирани по наш адрес, включително и от най-високо политическо ниво. Ще търсим правата си по отношение на всички последващи спекулации и лъжи. Няма да допуснем да ни превръщат в марионетка, да тиражират слухове, че сме подставени лица или че участваме в схеми за скрито придобиване на дружествата, притежавани от ЧЕЗ в България. Който твърди подобни неща, ще трябва да ги докаже в съда. Подобни лъжи, волно или неволно, обслужват корпоративните интереси на влиятелни кръгове", обяви тя.

Гинка купила ЧЕЗ, а как дама от Крушовица купува "Техноимпекс"?

След като повтори вече казвани от нея неща за компанията, консултантите и адвокатите си по сделката, тя нападна директно Корнелия Нинова:

"От лидера на една политическа сила беше зададен въпросът как може Гинка от Пазарджик на 43 години да си купи ЧЕЗ? Мога ли и аз да върна въпрос в същия стил? А как може млада дама, от село Крушовица, на 28 години, да си купи "Техноимпекс"?", попита Върбакова, ползвайки същата риторика като ГЕРБ, които неведнъж през миналата година , а и сега атакуваха социалистката за участието ѝ в приватизацията на бившата държавна компания "Техноимпекс".

Думите на кандидат-собственичката на ЧЕЗ предизвикаха острата реакция на депутатите от левицата.

Върбакова изрази готовност да се срещне с представители на президентската институция и на политическите централи, за да се успокояла медийната и обществената среда. "Въпреки произнесените и тиражирани лъжи, ние сме готови да се срещнем с президентската институция, с политическите централи, с представители на правителството, с парламентарни комисии – с една-единствена цел – да кажем истината, да оставим фактите да говорят, да успокоим обществената, политическата и медийната среда", обяви Върбакова.

Собственичката на "Инерком" отново обясни, че не може да дава публична информация по договора за активите на ЧЕЗ, защото в такъв случай той ще бъде прекратен, а тя ще търпи неустойки. Обясни единствено, че преговорите по сделката започнали преди повече от година и се водили само в централата на ЧЕЗ в Прага по чешкото законодателство. Договорът бил сключен по английското право.

"Едва тази сутрин се запознах с премиера Бойко Борисов", повтори отново Върбакова, която подчерта това и при сутрешното си изявление пред медиите след извънредна среща в Министерския съвет.

Тя потвърди, че "Инерком" е съгласна да включи държавата в сделката за контрола върху електроразпределителното предприятие (бел. ред. това е едно от седемте продавани дружества), за да са сигурни потребителите. Върбакова отново каза, че веднага започва разговори с продавача за влизането на държавата в сделката.

Ясни по сделката са само платени 5 млн. евро гаранции

Тя не даде подробности за финансовите параметри на сделката за активите на ЧЕЗ, но от изявление на представител на един от консултантите ѝ – Веселин Захариев от "Мейн Кепитал", стана ясно, че към момента компанията само е превела 5 млн. евро неотменима гаранция за пълното плащане на акциите, а за останалото финансиране в момента се водели преговори за синдикиран заем от големи международни банки.

Върбакова обеща да предостави по-вече информация, което е конфиденциална по време на закрита част на заседанието.

Шефът на ДАНС Димитър Георгиев обясни пред депутатите, че агенцията за национална сигурност следи опитите на ЧЕЗ да си тръгне от българския пазар от 2014 г. Тогава са обсъждани продажба на активите на руска компания, българо-австрийско дружество и турски инвеститор, както и продажбата на пакета акции през БФБ-София. През 2017 година кандидат-купувачи са Николай Вълканов, "Приста ойл", Христо Ковачки чрез "ТЕЦ "Бобовдол", чешката "Енерго- Про", румънската "Електрика", "Инерком" и две турски компании. Офертата на Ковачки е била първоначално 302 млн. евро, а по-късно увеличена до 360 млн. евро, сочи информацията на ДАНС. Предложението на "Инерком" пък е била за 290 млн. евро, а след това увеличена до над 300 млн. евро, съобщи още Георгиев.

Прокурорски преписки за злоупотреби на Върбакови

Той разкри още, че е имало прокурорски преписки за злоупотреба с лизингово имущество от страна на Върбакови, но три от тях били прекратени, а по две от тях проверките продължавали. Георгиев обаче посочи, че при извършваните от финансовото разузнаване проверки не били открити нарушения.

От Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) обясниха, че ЧЕЗ активно търсела начин да напусне България още от 2010 г. заради притeсненията си от отношението на държавата към нея. Тогава като купувачи били ухажвани "Енерго-Про", но те не проявили интерес. Същата компания обаче по-късно придоби акциите на германската Е.ОН в електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Североизточна България.

Според данните на агенцията в периода 2010 г. - 2012 г. са водени преговори с руски холдинг с участие на "Газпром", както и американска компания. Те обаче се отказали по финансови причини. Тогава цената е била 240 млн. евро, но чехите са били готови да отстъпят до 200 млн. евро. Шефът на ДАР Драгомир Димитров цитира и скорошна оценка на банката "Креди Суис" за стойността на активите на ЧЕЗ у нас, според която те струват 225 млн. лв., което сочело, че в офертата на "Инерком" активите на чехите са били надценени. Информацията на агенцията е, че при обявената в началото на 2017 г. процедура по продажбата на българските активи на ЧЕЗ се е било случила преди изборите в Чехия през октомври 2017 г., купувач на активите е щяла да бъде "Енерго-Про", която се включила по-късно в битката за ЧЕЗ.

Службите следели опитите за продажба от 2010 г., но данните не стигнали до Борисов

Оказа се обаче, че цялата тази информация на службите през годините била предоставена на съветник на Борисов, но така и не стигнала до премиера, под чиято шапка е съвета за сигурност към Министерския съвет.

Изслушването даде нови поводи за размяна на атаки от страна на ГЕРБ и БСП.

Тонът бе даден от зам.-председателя на партията Цветан Цветанов, който един вид дори защити Върбакова, казвайки, че поведението на политиците превръща една не приключила търговска сделка в проблем. През 2002 г.-2004 г., когато са се взимали политически решения, БСП са участвали активно в тези решения и не са се противопоставили, каза Цветанов и съзря умисъл за загуба на националния интерес. "Защо тогава не защитихте националния интерес, а сега превръща в проблем сделка, сключена в чужда държава" попита той социалистите. "За тази сделка се говори от една година. За тази една година къде бяхте, уважаеми колеги от БСП?", попита той.

Нинова възрази срещу изказването на Цветанов и заедно с още няколко депутати от БСП напуснаха заседанието. Когато в българския парламент се произнасят присъди, няма да останем в тази зала, коментира тя.

Пак нападки по оста ГЕРБ-БСП

Таско Ерменсков обаче отвърна в залата на Цветанов, че БСП е била единствената, която е гласувала срещу раздържавяване на ЕРП-ата през 2004 г. и същата теза е повторена през 2013 г, Депутатът от БСП коментира, че партията му иска да знае как "Инерком" ще внесе парите, които трябва да са собствен капитал и които, ако са 20 процента, каквито минимални условия посочи Захариев, означава, че става въпрос за 140 млн. лв., а фирмата купувач е с капитал от 50 хил. лв. и обороти от около 20 млн. лв.

Освен това "Инерком" трябва да осигури 1.2 млрд. лв. за изпълнение на неизпълнени ангажименти за изкупуване на енергийна инфраструктура от трети страни, посочи Ерменков и попита как Върбакова ще намери тези пари. Отговори на въпросите му обаче в откритата част на заседанието не бяха дадени.

В отговор на депутатски въпрос министърът на енергетиката в оставка Теменужка Петкова заяви, че никой от правителството не е знаел какъв ще бъде изходът от сделката за ЧЕЗ. Според нея обратът в позицията на правителството се дължи на ескалирането на напрежението по случая. По думите ѝ Бойко Борисов не е имал друг полезен ход освен да проведе разговори за възможността държавата да има контролно участие по отношение на сделката.

Още по темата
Още от България