Върховните съдилища са съгласни прокурорите да възлагат проверки и ревизии

Двете върховни съдилища постигнаха съгласие, че прокурорите трябва да имат право да възлагат проверки и ревизии при наличие на данни за престъпления. Според тях това правомощие е безспорно и не противоречи на конституционни разпоредби.

По отношение на другите две правомощия – възлагането на проверки и ревизии при данни за незаконосъобразни действия (различни от престъпления) и извършването на действия за предотвратяване на закононарушения, които не представляват престъпления, мненията на двете върховни съдилища са противоположни. Върховният касационен съд (ВКС) приема и двете за противоконституционни, тъй като необосновано увеличават обема от правомощия на прокуратурата в области извън наказателното производство. Върховният административен съд (ВАС) поддържа, че те не излизат извън заложените в основния закон правомощия на прокуратурата и съответно са съвместими с него.

Това става ясно от изпратени от двете съдилища становища до Конституционния съд по делото за отмяна на текстове от Закона за съдебната власт (ЗСВ), касаещи правомощията на българските прокурори да възлагат на други органи извършването на проверки и ревизии. Конкретните правомощия, за чиято съобразност с основния закон КС ще се произнесе, са три – възможността на прокурора да възлага проверки и ревизии при данни за престъпления или за незаконосъобразни действия, както и да взема мерки за предотвратяване на закононарушения, които не са престъпления.

Делото пред КС започна по внесено от Министерския съвет (МС) искане за задължително тълкуване на обхвата на надзора за законност като правомощие на главния прокурор и за отмяна на определени текстове от ЗСВ относно правомощията на всеки прокурор. В средата на миналия ноември КС отхвърли искането за изрично тълкуване на пределите на конституционните правомощия на главния прокурор да осъществява "надзор за законност". Съдът все пак прие да провери дали оспорените от МС правомощия на прокурорите противоречат на Конституцията.

Според ВКС с правото за възлагане на проверки и ревизии при данни за незаконосъобразни действия, които не съставляват престъпления, недопустимо се разширява компетентността на прокуратурата отвъд даденото ѝ от Конституцията право да атакува незаконосъобразни актове. Съдът смята също така, че чрез неясния израз "незаконосъобразни действия", каквито не са законово регламентирани нито в гражданския, нито в административния процес, се създава възможност за противоречиво тълкуване на обсъжданото правомощие.

ВАС, от друга страна, защитава тезата, че възлагането на проверки и ревизии на основанието "данни за незаконосъобразни актове и действия" е част от предвидените в Конституцията правомощия на прокурора да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове и да участва в граждански или административни дела в случаите, определени в закон. В тези хипотези правото не допуска прокурорът по своя преценка да отмени административен акт дори и той да е незаконосъобразен, т.е. прокуратурата не би могла да навлезе в компетентността на изпълнителната власт, упражнявайки това свое правомощие, смята още ВАС.

ВКС на свой ред смята, че даването на право на прокурорите за предотвратяване на закононарушения, различни от престъпления, може да доведе до навлизане на прокуратурата в компетентността на изпълнителната власт, която установява и санкционира правонарушенията, които не са престъпления. Подобна намеса несъмнено представлява нарушение на конституционния принцип за разделение на властите, посочва съдът.

ВАС пък не вижда проблем в подобно правомощие за прокурорите и смята, че то позволява те да извършват превантивна дейност не само когато има опасност от предстоящо извършване на престъпление, но и при административни нарушения.