Върховният касационен съд се постави извън дебата за съдебната реформа

Върховният касационен съд се постави извън дебата за съдебната реформа

Пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) отказа да излезе с официална позиция по повод втория пакет от съдебната реформа, който предстои да бъде разгледан на второ четене в парламента. В петък 45 от върховните съдии са гласували "против" изпращането на позиция до Народното събрание, докато 30 съдии са били "за". Така от ВКС остана валидна само позицията на неговия председател Лозан Панов, който разкритикува твърде голямото разширяване на съдийското самоуправление.

Официални аргументи няма, но по информация на Mediapool върховните съдии са отказали да изпратят позиция до парламента, защото промените в Закона за съдебната власт вече са приети на първо четене. Магистратите смятат, че могат да се изказват само по принципни въпроси от реформата, а след като проектът вече е приет "по принцип", то няма смисъл от тяхното мнение.

Ключовите въпроси в законопроекта са три и засега изглежда, че по никой от тях не се събира убедително мнозинство в парламента.

По отношение на съда в проекта се предвижда значително демократизиране на управлението на съдилищата. Предлага се общите събрания на съдиите, включително Пленумът на ВКС, да могат да вземат редица решения, които сега са в ръцете само на техните шефове. Редовите съдии ще могат да издигат и свои колеги за началници, а ВСС няма да има право да игнорира предложенията им. Това би променило сериозно играта за съдебната номенклатура и лобитата, които владеят системата от нейното конструиране през 1991 година.

Шефът на ВКС Лозан Панов обаче смята, че въвеждането на твърде разширено самоуправление би направило системата много трудна за управление. Той предупреждава, че общите събрания на съдиите няма как да носят отговорност за решенията си, както това прави председателят. Той призовава да се намери точен баланс.

Неговият колега от Върховния административен съд Георги Колев е много по-критичен към съдийското самоуправление и допуска редовите съдии само да предлагат кой да ги ръководи.

Преди месец Висшият съдебен съвет без аргументи по същество за пореден път застана против реформата и отказа да съгласува промените в закона.

Цялото натрупване на съпротива в съдебната система дава в ръцете на противниците на реформата солидни аргументи за осакатяване на съдебния закон. По принцип ВКС е най-реформаторски настроената институция в съдебната власт и мълчанието му по толкова важен въпрос може да се разтълкува като глас "против".

По отношение абсолютната власт на главния прокурор законопроектът предлага премахване на формулата, че прокуратурата е единна и централизирана под контрола на един човек. В същото време обвинител №1 би запазил правомощията си да заповядва в писмен вид на всеки прокурор през неговия пряк шеф. За сметка на това има съществени предложения за въвеждане на реален парламентарен контрол върху безотчетния шеф на държавното обвинение.

Главния прокурор Сотир Цацаров "безусловно" подкрепи промените, но има твърде много знаци, че става дума за двойна игра. Първо мнозинството във ВСС е "против" закона, а то никога не е против Цацаров. После и в парламента партиите, които защитиха властта на Цацаров през конституцията, сега са готови да го защитават от промени в съдебния закон.

Третият голям политически въпрос е за това как точно съдебния инспекторат ще извършва възложените му с конституцията имуществени и етични проверки на магистратите. Засега единствена сериозна опозиция по тази част идва от самия съдебен инспекторат, който смята, че някои от дефинициите биха засегнати съдийската независимост, а за други има съмнения за противоконституционност.

Споделяне
Още от България