Върховният съд отмени 4-годишната присъда на Цветанов

Върховният касационен съд (ВКС) отмени 4-годишната ефективна присъда на зам.-председателя на ГЕРБ и бивш вътрешен министър Цветан Цветанов по делото му за шестте отказа да приложи специални разузнавателни средства (СРС) спрямо бившия шеф на антимафиотите във Велико Търново Орлин Тодоров и още двама заподозрени.

Третата инстанция връща казуса за ново разглеждане на Софийския апелативен съд (САС), става ясно от решението, публикувано в петък. ВКС споделя оплакването на защитата на Цветанов, че мотивите към решението на втората инстанция "не отговарят на субективния критерий за безпристрастност".

"Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период. Умисълът и специалната цел, като субективен елемент на престъплението, не се предполагат, а следва да бъдат установени по несъмнен и категоричен начин", аргументират се върховните съдии Татяна Кънчева и Биляна Чочева.

Третият член на състава – Жанина Начева, пък е подписала подробно особено мнение, в което критикува доводите на колегите си, заявявайки, че не е съгласна с тях. Според нея ВКС не е трябвало безусловно да отменя 4-годишната присъда на Цветанов, произнесена на първа и втора инстанция.

Втората инстанция направила недопустими внушения и предположения

Според другите двама членове на състава обаче в мотивите си апелативният съд е посочил, че няма данни Цветанов да е познавал тримата, срещу които не е позволил да се използват СРС-та. В същото време съдът е посочил, че е "естествено" Цветанов да е имал предпочитание към "свидетеля Орлин Тодоров", защото е служител на МВР. ВКС не е съгласен и с хипотезата на САС, че едно по-задълбочено разследване би могло да установи връзките между Цветанов и тримата със неизпълнените СРС-та.

"Съдът сам признава, че тези изводи не почиват на доказателства по делото и не са безспорни, че стоят вън от предмета на доказване. И въпреки тези разяснения е очевидно, че практически не се е въздържал да направи внушения за съществуването на такива връзки, демонстрирайки своята лична предубеденост, като използваните изрази надхвърлят обичайните предположения, срещани в други съдебни актове и оценявани като несъвместими с НПК", се казва в съдебното решение.

Върховните съдии Кънчева и Чочева правят анализ и на "изразните средства", употребени в мотивите на апелативните им колеги Спас Иванчев, Елена Каракашева и Петър Михайлов, заключвайки, че те показвали, че "съдебният състав се чувства лично засегнат от политическото поведение на подсъдимия, свързано с публично афиширани от него становища по водени разследвания".

Съдията с особено мнение не намира конкретика в доводите на колегите ѝ

В решението на ВКС обаче не са детайлно очертани въпросните внушения, предположения и изразни средства, които според съдиите Кънчева и Чочева издават предубедеността на апелативния съдебен състав. Това е отбелязано и от съдия Начева в особеното ѝ мнение, което защитава коренно противоположна позиция.

"Неприемливи намирам и аргументите, че Софийският апелативен съд не е успял да се дистанцира от различни внушения; че сам е направил внушения чрез използваните изразни средства в мотивите на решението; че е отправял директни обвинения и това подсказвало да се е чувствал лично засегнат от публични изказвания на подсъдимия като политик по повод разследвания. Конкретни изрази обаче, от които се извлича извод за направени внушения, в мотивите на мнозинството липсват. Те са заместени от обобщения със смисъл, какъвто нe откривам във въззивното решение и какъвто не се придава и от защитника на подсъдимия", категорична е съдия Начева.

Според нея "в мотивите на мнозинството липсва разграничение кои точно са предположенията, върху които Софийският апелативен съд се е основавал в своето решение, респективно за кои е използвал изрази, надхвърлящи "обичайните предположения", срещани в други съдебни актове и несъвместими с чл. 303 НПК".

"Единственото предположение, че "друг вид задълбочено разследване и излизащо извън рамките на настоящето би могло да установи връзки между подсъдимия и трите лица..." действително е ненужно разсъждение, но и без всякакво значение. То не е от естество да засегне презумпцията за безпристрастност на въззивния (апелативния – бел.ред.) състав и да оправдае опасенията на подсъдимия", продължава особеното мнение в решението на ВКС.

Съдия Начева категорично обобщава, че "начинът на изразяване при изготвяне на съдебния акт с нищо не показва личното пристрастие или предубеждение на въззивния съд, който се е произнесъл по същество на делото", както и, че "използваните формулировки са в допустимите и приемливи граници за съдебен акт по наказателно дело".

Мнозинството смята отказа от повторен разпит на Калин Георгиев за предубеденост

Двамата ѝ колеги обаче тълкуват като израз на предубеденост и отказа на САС да изслуша повторно като свидетел бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев, въпреки че преди това съдът е допуснал този разпит.

"Няма спор, че решаващият съд има право да преценява необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, но не може безмотивно да игнорира искания в тази посока. В конкретния случай, защитата е поискала и съдът е допуснал преразпит на свидетеля Калин Георгиев, а след това с неубедителни, формални съображения е отказал изслушването му", пишат в мотивите си съдиите Кънчева и Чочева.

Като допълнителен довод в тази посока те посочват "липсата на обсъждане на обясненията на подсъдимия във връзка със съгласувателната процедура, регламентирана във вътрешноведомствените актове на МВР и съпоставянето им със свидетелските показания за наличие на оперативни разработки от Дирекция "Вътрешна сигурност" срещу служители на полицията".

"Това свидетелства за нежелание на въззивната инстанция да изследва в дълбочина мотивацията на подсъдимия за направените откази и в конкретния случай е израз на предубеденост", заключват двамата членове на състава на ВКС.

Тук мнението на колегата им Жанина Начева отново е диаметрално противоположно, съгласявайки се единствено с това, че "Софийският апелативен съд действително е отменил предходното си определение (за преразпита на Калин Георгиев – бел.ред.) и е заличил свидетеля с общите съображения, че повторното изслушване не би допринесло за изясняване на обстоятелствата по делото".

"В решението си обаче изчерпателно се е мотивирал защо счита, че показанията на свидетеля Георгиев нямат решаващо значение за изхода на делото. На довода, повдигнат в този аспект от страна на защитника, е дал изричен отговор. Изложените ясни мотиви са позволили на подсъдимия пълноценно да упражни правото си на обжалване", отбелязва съдия Начева.

"Оплакване за необсъждане на обясненията на подсъдимия и за липсата на съпоставка със свидетелските показания в касационните жалби няма. При това положение не намирам за нужно да се спирам в детайли и на направената конкретизация от мнозинството за какво точно гласните доказателствени средства не са били обсъдени при отсъствието изобщо на доводи в тази посока, респективно да е било преиначено или извратено тяхното съдържание. Във въззивния съдебен акт въпросите не са били пренебрегнати", продължава особеното ѝ мнение.

Пропуснат е основният мотив на САС, че Цветанов не може да преценява волята на съда

Отказът на Софийския апелативен съд да допусне повторен разпит на Калин Георгиев бе свързан с основния мотив на втората инстанция да потвърди 4-годишната присъда на Цветанов – че той изобщо не е имал право на мнение дали да разпореди прилагането на СРС-тата, тъй като те вече са били разрешени от съда.

"Тези възражения (срещу недопускането на втори разпит на Георгиев – бел.ред.) могат да се преценят като неоснователни, тъй като няма никакво правно значение какъвто и да било съвет при решаване на въпроси, които са от компетенцията единствено и само на министъра на вътрешните работи и при установения материалноправен принцип, че наказателната отговорност е само лична. Без значение е становището на лица, които при това в йерархията на длъжностите на МВР заемат подчинено положение. Тук е мястото да се посочи, че законът не може да бъде дописван, допълван или изменян с подзаконови нормативни актове, изхождащи при това от изпълняващия закона, а не от законодателя", пишеше в решението на САС, постановено през февруари.

Тезата на защитата бе, че отказвайки да разпореди СРС-тата, Цветанов всъщност се съобразил с мнението на тогавашния главен секретар на МВР, който пък свидетелства пред съда, че дал такова становище, тъй като сметнал, че реализирането на въпросните СРС-та може да компрометира друга реализация на службите.

Тази логическа връзка обаче по никакъв начин не е коментирана в решението на ВКС, с което делото срещу Цветанов се връща за ново разглеждане на втора инстанция. Коментирано е обаче в особеното мнение на съдия Начева, която отбелязва, че "въпросът с разделението на властите и функциите на подсъдимия поначало не е въпрос, страничен за делото и конкретното обвинение, свързано с откази да се разпореди на СД "Оперативни технически операции" прилагането на специални разузнавателни средства след дадено от съда разрешение".

Вместо да обсъдят този момент от мотивите на колегите си обаче, съдиите Кънчева и Чочева пространно се спират на "използваните изрази" в решението на САС.

"Въпреки, че ВКС няма основание да се занимава със справедливостта на наказанието, то не може да игнорира използваните изрази в мотивите на въззивното решение и в тази част, тъй като те допълват отчетливо картината на изявено пристрастие. Така например, съдът формално посочва смекчаващите вината обстоятелства, но всъщност не ги оценява като такива – подсъдимият бил неосъждан, но това било изискуемо за длъжността му, за него имало положителни характеристични данни, но те били относително положителни, тъй като заради този подсъдим, в качеството му на министър на вътрешните работи, държавата е осъждана нееднократно за неспазване принципите на правовата държава", посочва мнозинството от състава на Върховния касационен съд, допълвайки доводите, с които очертава предубедеността на апелативните съдии.

Става въпрос за частта от решението на САС, в която бяха споменати делата, които заведоха срещу страната ни бившият депутат от БСП и ексшеф на Общинския съвет във Варна Борислав Гуцанов и бившият полицейски началник в Бяла Слатина Тони Костадинов. И в двата случая европейските магистрати осъдиха България заради недопустими изказвания на Цветанов по висящи разследвания, нарушаващи презумпцията за невинност, което пък бе посочено от апелативния съд като основание да "не оценява изцяло положително и позитивно известните характеристични данни".

Така делото за шестте "Не"-та на Цветанов ще продължи отново от втората инстанция, където ще бъде разгледано от нов съдебен състав. Предстои ВКС да се произнесе по другото му обвинение – за длъжностно присвояване на 50 000 лева от бюджета на МВР, по което се очаква да бъде оправдан, както на досегашните две инстанции.