Варна изпревари София по достъпен интернет

Все повече българи използват редовно интернет, но електронните им умения изостават. Нисък е и делът на ползващите електронните услуги, предоставяни от администрацията. Това показват изследване за използването на информационно-комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата за тази година на Националния статистически институт (НСИ).

Ако през 2007 г. достъп до глобалната мрежа са имали близо една пета от населението (19%), през през тази година такъв вече имат близо две трети (63.5%). Любопитна подробност е, че Североизточният район с център Варна изпреварва Югозападния с център София с 2.4 процентни пункта по брой домакинства с достъп до интернет.

Липсата на умения, скъпо оборудване или просто не ни е необходим – това е причината около една трета от българите да пренебрегват глобалната мрежа. Тя се използва предимно от хората с висше образование, като най-активни са младежите до 24 години, показва още проучването.

Мобилният телефон е най-предпочитаното устройство за достъп до мрежата. Потребителите я използват основно за общуване, но и за четене на книги, вестници и за забавления като музика, игри, гледане на филми, показва още проучването.

Най-много българи с достъп до интернет са в Североизточния район

През тази година 63.5% от домакинствата у нас имат достъп до интернет в домовете си. Това е ръст от 4.4 процентни пункта спрямо 2015 г.

62.8% от домакинствата са с осигурена бърза и надеждна широколентова връзка, която освен фиксирана кабелна връзка включва и интернет връзка чрез мрежата на мобилните телефонни оператори.

Източник: НСИ

През 2016 г. с най-висок относителен дял на домакинствата с достъп до интернет е Североизточният район (67.3%). След него се нареждат Югозападният и Южният централен район - по 64.9%.

От средната стойност за страната изостават домакинствата от Северозападния район, където с достъп до интернет са 58.6% от домакинствата.

Въпреки динамичното развитие на информационните технологии в България, 36.5% от домакинствата все още нямат достъп до интернет в домовете си. Близо половината от тях (49.5%) посочват като основна причина липсата на знания и умения за работа с интернет, 42.5% смятат, че нямат нужда от него - не е полезен и интересен, а според 32.1% от домакинствата оборудването е скъпо.

Над половината българи са в мрежата всеки ден

През годината 58.1% от населението между 16 и 74 навършени години използва интернет всеки ден или поне веднъж седмично. Запазва се тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет, като в сравнение с предходната година е отбелязан ръст от 3.5 процентни пункта.

Най-активни потребители на интернет са младежите между 16 и 24 години, като 87.2% от тях използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично. С увеличаването на възрастта намаляват желанието и необходимостта за присъствие в глобалната мрежа и едва 12.9% от лицата на възраст между 65 и 74 години сърфират редовно.

Мъжете са по-активни при редовното използване на интернет в сравнение с жените - съответно 58.5 и 57.8%, показва проучването.

Източник: НСИ

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование. Докато 86.6% от висшистите използват редовно глобалната мрежа, едва 28.5% от българите с основно или по-ниско образование се възползват от възможностите, които тя предоставя.

Трудовият статус на лицата също се отразява върху активността им в глобалната мрежа. Най-често я използват учащите се (95.3%), а при работещите относителният дял е 74.9%. Почти половината безработни също се възползват редовно от възможностите, които предоставя интернет (44%).

Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет в домашни условия е мобилният телефон, използван от 70.4% от активните потребители на интернет. Освен традиционните устройства, като настолен компютър, лаптоп и таблет, някои потребители избират по-интересни средства за сърфиране. Например смарт телевизор, който се използва като устройство за достъп до интернет от 6.2% от анкетираните.

Използващите редовно интернет извън дома или работното място също предпочитат мобилния телефон за достъп (69.1%), а 30.4% сърфират чрез лаптоп или таблет.

Източник: НСИ

Интернет се използва основно за комуникация

Редовните интернет потребители най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация. 95.3% от тях посочват, че използват интернет за телефонни или видеоразговори, участие в социални мрежи (Facebook, Twitter, Google+) или за изпращане и получаване на електронна поща.

81.4% от анкетирани използват глобалната мрежа за достъп до информация, четене на онлайн вестници, новини, списания или намиране на информация за стоки или услуги. Следва делът на ползващите интернет за забавление (слушане на музика онлайн, играене на игри, гледане на телевизия в интернет, видео при поискване и др.) - 63.6%. Най-нисък е делът на лицата, използващи интернет за творчество (качване на собствено съдържание, създаване на уебсайт или блог) – 35.6%.

Резултатите от изследването показват, че 23.5% от редовните интернет потребители използват складово пространство в интернет за съхранение на документи, снимки, музика, видео или други файлове.

Потребители на облачна услуга са 25% от мъжете и 22.1% от жените. Лицата на възраст 16 - 24 години са най-активните ползватели на този вид услуги (35.1%), следвани от лицата на възраст 25 - 34 години (29.7%). Едва 6.9% от лицата на възраст 65 и повече години, които редовно използват глобалната мрежа, се възползват от тази услуга.

Под една пета ползват интернет за връзка с администрацията

Проучването показва, че под една пета (18.4%) от анкетираните използват глобалната мрежа за взаимодействие с органите на държавната администрация.

Най-значителен е делът на лицата, които са получавали информация от уебсайт на публичната администрация (15%), следван от дела на изтеглилите формуляри от официална интернет страница (9.3%) и изпратилите попълнени формуляри (6.5%) през последните дванадесет месеца.

При използването на предлаганите онлайн услуги от публичната администрация жените са по-активни от мъжете - съответно 19.5 и 17.3%.

Източник: НСИ

Електронни умения

За да се възползват максимално от възможностите, които предоставят цифровите технологии и глобалната мрежа, е необходимо потребителите да имат подходяща информационна грамотност и електронни умения.

Резултатите от проведеното изследване показват, че 38.5% от лицата умеят да копират или преместват файлове или папки, а 25.7% могат да работят със софтуер за обработка на текст.

Почти равни са относителните дялове на тези, които се справят с инсталиране на софтуер или приложения (14.4%), изготвят презентации (14%) или използват софтуер за електронни таблици (14.1%).

Едва 1% от запитаните са посочили, че могат да пишат програмен код на език за програмиране.

Електронна търговия

През 2016 г. делът на българите, които пазаруват онлайн за лични цели, достига 16.6%.

Най-активни при поръчването и купуването на стоки или услуги онлайн са младите. Около една трета от българите до 34 години пазаруват през мрежата, докато делът на възрастните над 65 години е едва 1.3 на сто.

Жените са били по-активни в онлайн пазаруването от мъжете - съответно 17.1 и 16.1%. Най-често онлайн се купуват дрехи и спортни стоки, като 77.2% от пазарувалите по интернет са закупили такива артикули. На следващо място са закупуването на стоки за дома (24.2%) и покупките, свързани с пътувания или хотелски резервации (23.4%).

Повечето стоки и услуги са били купени от продавачи от България (87.4%), но немалко пазаруват от продавачи от други европейски страни (41.4%) или от други страни извън ЕС – 18.7%.

През последните три месеца преди анкетирането повечето са купували или поръчвали стоки или услуги между един и два пъти (42.9%), като общата стойност на покупките основно е била до 200 лева.

Едва 12.4% от лицата, пазарували по интернет, са купували или поръчвали стоки или услуги чрез кликване на реклама в уебсайт или социална медия, като жените са били по-импулсивни от мъжете в това отношение, с относителни дялове съответно 13.9 и 10.8%.

Източник: НСИ

Поверителност и защита на личната информация

През 2016 г. в изследването на НСИ е включен специален модул за поверителността и защитата на личната информация, предоставяна от лицата в интернет през последните 12 месеца преди провеждането на анкетата.

Данните показват, че половината (50.1%) от потребителите на интернет предоставят някакъв вид лична информация в глобалната мрежа. Най-често това са данни за контакт (напр. домашен адрес, телефонен номер, е-поща) – 40.2%.

Българите с основно или по-ниско образование са по-малко склонни да дават лична информация в интернет (28.6%). Най-малко данни са предоставяни за номер на кредитна или дебитна карта, номер на банкова сметка (8.7%).

Източник: НСИ

През последните дванадесет месеца 45.9% от ползващите интернет, са осъществили някакви действия, за да управляват достъпа до тяхната лична информация. Тези действия обикновено са свързани със запознаване с политиката на даден уебсайт за защита на личните данни на потребителите (28.9%) или с ограничаване на достъпа до профила си или до собственото съдържание в социалните медии (19.3%).

Голяма част от ползващите интернет (52.2%), са запознати с факта, че "бисквитките" (cookies) могат да бъдат използвани за проследяване на уебсайтовете, които посещават, но едва 14.1% са променяли настройките на интернет браузера си за ограничаване на броя на "бисквитките", които се съхраняват на компютрите им.

Малко повече от половината, сърфиращи в мрежата, нямат притеснения, че действията им в интернет се записват с цел изпращане на съобразени с интересите им реклами (50.8%). Вероятно това е причината само 8.7% да използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в интернет (anti-tracking софтуер).