Върнете експертите в Гражданска защита и я дайте на подчинение на МС

Борбата с бедствието бе поета на ръчно управление

Мария Капон

Реформи и промени в сектора на гражданската защита се правят непрекъснато от 2001 г. В резултат на тези безсмислени експерименти се загуби много време, а хората, които работят в сектора, биваха подхвърляни насам-натам и се чувстваха като недолюбвани деца. Освен в случаите, когато стане нещо, когато разбираме колко са важни и всички се сещаме за тях.

Знаете ли, че има само по един експерт по наводненията на област. През годините бяха съсипани областните комуникационно-информационни центрове за гражданска защита. Там имаше и софтуер с опис на всички потенциално опасни обекти. Информацията, ресурсът и справянето с подобни ситуации беше в ръцете на областния управител и защото, отварям скоба, тези центрове се намираха в областната управа.

И този ресурс автоматично се превръщаше в щаб по време на бедствия. След като я съсипаха и преместиха в Пожарната, системата на гражданска защита едва успя да запази някои от професионалистите си като например професионалните водолази.

На практика ние нямаме никаква последователна политика за превенция на бедствията. При цялото ми уважение към премиера Бойко Борисов и неговата близост с пожарникарите, те разбират само от пожари, но бедствията, както виждате, са твърде разнообразни.

На хората от Гражданска защита дори не им признаха ранговете на държавни служители, когато ги прехвърлиха на подчинение на МВР. В резултат на това няма техни кадри на ръководни позиции, следователно няма специалисти, които да ръководят сектора или да го координират.

Това е резултатът от слабоумните кадрови решения и криворазбраната представа за реформи. Всяка централна власт взимаше Гражданската защита и я местеше някъде. Или за нея се правеше министерство, агенция или ѝ слагаха поредната шапка.

Последното, което се случи, е че тя бе потопена в Министерството на вътрешните работи, което е затворена система. Сега, ако на Гражданска защита ѝ трябва експерт по ядрена защита или по хидрология, той трябва да се явява на конкурс по Закона за МВР и дори да полага изпит по физическа подготовка, като изискването е да е на възраст до 40 години.

А Гражданската защита като философия е много по-отворена система и трябва да работи с доброволци. Трябва да се използва много по-силно опитът на бившите военни, които биват съкратени или пенсионирани и оставени на улицата, да взимат експерти, при различните казуси и анализи от различни сфери.

Според нашите експерти, а и аз споделям същото виждане, Гражданска защита трябва да е на подчинение на Министерския съвет, а не както сега – под шапката на МВР и Противопожарната служба.

Истината е, че премиерът Борисов поиска да бъде премахната самостоятелността на Гражданската защита. Защото, някак отстрани изглежда, че те нищо не правят и ако има там някакви хора, то е добре да са под контрола на пожарната! А това е система, координация и служители, които само при акция стават оперативни.

А иначе при случилата се ситуация в Харманлийско трябва да отбележа, че властта реагира почти мигновено. На практика кризисният щаб за решаване на проблема се сля с половината министерски съвет. Борбата с бедствието бе поета на ръчно управление. Това няма как да не прави добро впечатление. Но не може да се скрие, че властта, със своя десант в региона, пое на ръка управлението на кризата, защото няма стратегия и планове за реагиране и при подобна ситуация като сегашната между институциите няма синхрон и премиерът го знае. Затова и всички министри управляват хората си от мястото на събитието. Целият ресурс на МВР бе струпан също в една точка. Там се стовариха и всички телевизии и репортерите започнаха да показват с мрачни изражения едно риалити, в което загинаха хора.

Грозната управленска истина е, че в България няма система. Къде е гаранцията, че това няма да се случи още веднъж, опазил ни Господ.

Ето рухна козирката на летище Пловдив. Какво като са похарчени пари, прерязани са ленти. Ами ако имаше хора отдолу? Някой си е взел комисионната и е избягал...

Как щяха да изглеждат нещата, ако това, което се случи в село Бисер, се бе случило по същото време и във Видинско, Варненско, Благоевградско? Къде по-напред щеше да отиде министър-председателят?

В теорията на бедствията случилото се в Харманлийско е локално бедствие. А иначе накъде щяха да тръгнат бетеерите, хеликоптерите, министрите? Имаме ли представа стените на колко язовири са напукани? Това са съвсем обикновени въпроси, които мога да продължа да задавам, но, за нещастие, отговорът на всички е "не знаем", "не можем да се справим". Защото истината за случилото се в село Бисер е локално, а не национално бедствие, пак повтарям.

Въпреки всички добри думи, които казвам за управляващите в днешната ситуацията, сериозният извод, който трябва да направим, е че действията ни са на пожар. Нямаме трайни решения и ясни отговорности, нямаме контрол, обучение на доброволци. Имаме сбъркана реформа в сектора. Демотивирани хора, местни феодали с някой и друг язовир под мишница и безпомощни институции, които гледат в различна посока. Така че да бъде прехвърлена отговорността другиму.

Спомням си един стар случай по времето на бившия вицепремиер Емел Етем, отговаряща за политиката при бедствията и авариите. Случаят "Цар Калоян" и съдбата на хората там. За злоупотребите с фургоните преди това. Уж се водиха проверки, прави се нещо, но резултати няма. Може би се е оказало по-удобно Емел Етем да е държана на верижка и истината никога да не излезе на бял свят.

Така държава не се управлява. Това не е упрек само към днешните управляващи, а и към предишните и по-предишните. Аз смятам, че премиерът Борисов е прав като казва, че трябва да се подходи с твърда ръка. Но ще добавя, че трябва да се действа с повече ум, без да се игнорират специалистите. Защото е безсмислено някой като финансовия министър Дянков да се бие в гърдите, че е икономисал 2 млн. лв. от поредната междуведомствена кадрова реформа, а след това да се дадат десетки милиони за възстановяване след щетите. А има неща, които не се възстановяват с пари. Защото това, което се случи сега, освен че загинаха хора, докара огромно нещастие на още стотици.

Повтарям, според мен трябва да бъде създадена работеща система за гражданска защита, консултирана от истинските специалисти.

Смятам, че след днешното предупреждение от природата и към управляващите, и към всички нас, трябва да си вземем поука и да има едно място за контрол над водоемите. Прехвърлянето на язовирите към Министерството на икономиката обаче е много неясно и с огромна отговорност без финансови и административни аргументи за справяне. Но може би, след като там е най-големият гьол "Белене”, това е била и мотивацията за това изказване!

И категоричното ми мнение е - Гражданска защита да е към Министерския съвет. Видно е, че така или иначе премиерът взема на ръчно управление нещата в момент като днешния. Тогава по-добре системата да е под негов контрол, така и той ще е информиран своевременно, а и ще има достатъчно финансиране, но задължително с ясно разписание всеки за какво отговаря. Защото през годините видяхме как след като угаснат телевизионните камери отговорността свършва.

*Мария Капон е председател на Единна народна партия (ЕНП). От 2005 г. до 2009 г. е депутат в 40-тото Народно събрание, където се занимаваше активно с разследване на причините за трагичните последици от природните бедствия през този период.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: