ВАС критикува практиката да се водят дела срещу "анонимни" магистрати

Върховният административен съд (ВАС) е постановил решение, което по същество атакува порочната практика на прокуратурата да води разследвания срещу "анонимни" магистрати, които впоследствие се използват срещу тях, независимо дали стигат до съдебна фаза или не.

Тричленен състав на ВАС е отменил решението на Висшия съдебен съвет (ВСС) от 18 юли, с което апелативният прокурор на Бургас Емил Христов бе отстранен от поста и като редови прокурор, съобщи специализираният сайт "Съдебни репортажи".

Предложението за отстраняването на Христов бе на главния прокурор Сотир Цацаров, а мотивът – висящи досъдебни производства срещу него. Казусът започна, след като в медиите контролирано изтекоха разговори между висши магистрати (сред тях и членът на ВСС Ситнилски, окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев и прокурорът Христов), които част от членовете на ВСС разчетоха като лобиране при избора на бившия заместник-главен прокурор Камен Ситнилски за член на ВСС.

Христов бе отстранен по реда на чл. 230, ал. 1 от Закона за съдебната власт, според който, ВСС може да отстрани от длъжност магистрат, срещу когото е образувано досъдебно производство, но не е привлечен като обвиняем.

За целта кадровият орган на съдебната власт се позова на копие от постановлението на наблюдаващия прокурор от 16 юли (ден преди главният прокурор да внесе предложението си във ВСС за отстраняване на Христов), с което две разследвания – за престъпление по служба срещу Емил Христов, и за лично укривателство срещу неизвестен извършител, са обединени с цел процесуална икономия, пише изданието.

От решението на ВАС става ясно, всъщност, че първоначално делото за лично укривателство срещу неизвестен извършител е отделено от това срещу Христов, а впоследствие двете отново са обединени, непосредствено преди ВСС да се занимае с отстраняването на прокурора.

Тази прокурорска еквилибристика изглежда като спомагателно средство с една цел – да подпомогне аргументите за отстраняването на апелативния прокурор от ВСС в определен момент, пише "Съдебни репортажи".

Именно тези факти са подробно обсъдени в решението на тричленния състав на ВАС с председател и докладчик по делото Александър Еленков и членове Георги Георгиев и Анелия Ананиева. Решението е засекретено, тъй като съдът е направил това, което ВСС не е, и е изискал и приложил по делото висящите досъдебни производства, в които се съдържа класифицирана информация.

Още от определението на съда, с което беше допуснато събирането на доказателствата, обаче става ясно, че ВАС далеч няма да се ограничи да разглежда изтъкнатите оплаквания в жалбата, а ще се задълбочи да изследва принципния въпрос за независимостта на магистратите по отношение на заведени срещу тях наказателни производства, по които те нямат никакви средства за защита, защото не са обвиняеми, но които могат да ги държат в несигурност години наред, като срокът на разследването бъде удължаван до изтичане на давността.

"Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван", пише съдия Еленков в определението си.

Самото решение на ВАС, с което отстраняването на Христов като редови прокурор е отменено, следва точно тази логика на размишления. Според върховните съдии при произнасяне по подобни казуси ВСС е длъжен да проверява обосноваността на разследването срещу един магистрат, а не да обяснява бездействието си с независимостта на разследващите органи.

Като не е изпълнил това си задължение кадровият орган на съдебната власт е нарушил процесуалните правила, тъй като не е отговорил на няколко съществени въпроса за решаването на случая, приема ВАС.

Такъв, например, е въпросът, откъде съветът вади извод, че второто досъдебно производство (за лично укривателство) има отношение точно към Емил Христов. Или с други думи – ако прокуратурата бе убедена, че именно Емил Христов е извършил престъпление по този член от Наказателния кодекс, защо не е обозначила изводите си, като конкретизира престъплението по този текст и образува делото срещу самия магистрат, съобщава още "Съдебни репортажи".

Съдът засяга и друг аспект на проблема – как на практика ВСС защитава независимостта на съдебната власт. ВАС го прави дипломатично, но достатъчно категорично. Тръгва от констатацията за "усилено разпространение" на информация в медиите и форумите на електронните издания, че Христов е корумпиран прокурор, "опънал чадър над мафията" в региона на Бургас.

Липсата на краен резултат по разследването срещу апелативния прокурор на Бургас, чиято позиция, не е маловажна (достатъчно е само да се спомене, че Апелативната прокуратура отговаря за престъпленията на две граници), създава недоверие към него и актовете му. А дейността му като апелативен прокурор е безсмислена, ако не вдъхва доверие, мотивират се върховните съдии.

Съдът е категоричен, че независимо дали позорната информация е вярна, вредите за авторитета на съдебната власт вече са нанесени. Ако информацията за Христов е достоверна и доказана, то той няма място в съдебната система, отбелязва съдът. Но ако не е, то не само репутацията на конкретния магистрат е засегната, а е уронен и престижът на цялата съдебна власт, "чийто състав и организация се определят и управлението на дейността ѝ се осъществява от ВСС".

Така съдът на практика припомня на ВСС, че е органът, който според Закона за съдебната власт е длъжен да защитава независимостта на съдебната власт, от което пък следва, че бавните разследвания на прокуратурата срещу магистрати, които не са привлечени като обвиняеми, са служебен проблем на съдебните кадровици. Затова и още в определението, с което допусна събирането на доказателствата, ВАС изрично посочи, че разследванията срещу магистрати трябва да приключват бързо с категоричен резултат, защото в противен случай те могат да бъдат държани в зависимост.

Решението на Върховния административен съд обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред петчленен състав.

Ще има още един ефект, ако решението влезе в сила или поне би следвало да има, ако прокуратурата не саботира принципа на правовата държава, да се съобразява с актовете на съда. Главният прокурор вече не би могъл да отказва достъп на членовете на ВСС до делата срещу магистрати, както направи по скандала с бившия градски прокурор Николай Кокинов и след това с отказа си да даде информация за висящите разследвания срещу съдии и прокурори, обобщава сайтът "Съдебни репортажи".