ВАС обяви за незаконна забраната на КЗК "Инерком" да купи ЧЕЗ

Предстои да се види какво ще реши регулаторът при положение, че има сделка за активите с "Еврохолд"

ВАС обяви за незаконна забраната на КЗК "Инерком" да купи ЧЕЗ

Върховният административен съд (ВАС) обяви за незаконна наложената от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрана на "Инерком" да купи българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ, отмени това решение и върна антимонополния орган преписката за ново произнасяне. Това съобщи в четвъртък ВАС, но решението не е окончателно и може да се обжалва пред петчленен състав на съда.

През юли 2018 г. КЗК спря сделката за придобиването на електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с мотива, че така придобиващата го пазарджишка компания "Инерком" ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия. Препъникамък се оказа притежаваният от фирмата на Гинка Върбакова бизнес с производство на слънчева електроенергия. Макар делът на соларните централи на "Инерком" да бе нищожен, компанията предложи да прехвърли тяхната собственост, но антимонополният орган не взе предвид това. Така срокът за финализиране на сделката, договорен между "Инерком" и ЧЕЗ изтече и чешката компания се отказа от сделката. След това бе сключена такава със застрахователния холдинг "Еврохолд". Тя също бе забранена от КЗК – този път с мотива, че новият собственик можел хипотетично да дава гаранции на енергийните дружества при търговия на борсата за ток. Това бе оспорено пред ВАС и в крайна сметка сделката получи одобрението на регулатора и в момента е в процес на финализиране.

За разлика от делото на "Еврохолд" пред ВАС срещу КЗК, което започна след това на "Инерком", съдът не беше особено бърз по казуса на Гинка Върбакова.

Една сега върховните съдии приемат, че пазарният дял на обединената група на "Инерком" и ЧЕЗ не би бил достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение.

Установено е, че общия пазарен дял на участниците през 2016 г. и 2017 г. след осъществяване на сделката - на база произведено количество електрическа енергия спрямо общо произведените количества от фотоволтаични централи и на база инсталирани мощности от фотоволтаични централи, би бил в нисък размер и това не би попречило на ефективната конкуренция на пазара, посочват от ВАС.

Според назначена и приета съдебно-икономическа експертиза делът на обединената група на база инсталирани мощности във фотоволтаични централи би бил 2.517 %. Това е доста под изисквания над 15-процентен дял по методиката за общ пазарен дял, който би могъл да влияе негативно на конкуренцията.

Съдът посочва, че според същата методика притеснителен общ пазарен дял на дружества - участници в концентрацията, би могъл да надхвърляият 40%.

"В случая дела на обединената група е много по-нисък дори от 15-те процента, за които се приема, че пазарният дял на предприятията-участници на съответния пазар не е притеснителен и концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията. Затова нотифицираната сделка не може да доведе до установяване или засилване на господстващо положение", посочва съдът.

Според ВАС е неправилен изводът на КЗК, че въз основа на участието на групата на ЧЕЗ на вертикално свързаните пазари на разпределение, на снабдяване/доставка на електроенергия и пазара на търговията с електрическа енергия биха създали предпоставка за засилване на господстващото положение при сделка между "Инелком" и ЧЕЗ.

В случая участието на обединената група на пазара на производство и продажба на слънчев ток е толкова малко, че не се отразява на същия този пазар, а още по-малко би могло да повлияе другите три много по-големи и значими пазари.

Заради това, а също и поради допуснати процесуални нарушения, решението на КЗК е незаконосъобразно, решава съдът и връща случая за ново произнасяне на КЗК.

Не е ясно дали комисията ще обжалва, а ако се наложи да се произнася отново какво би сторила, при положение, че вече има нов купувач на активите на ЧЕЗ в България.

Според запознати вероятно ще се посочи, че има решение на ЧЕЗ за разваляне на сделката и вече "Инерком" няма правен интерес към производството за придобиването. Което обаче отваря вратата на Гинка Върбакова да съди антимополония орган по Закона зо отговорността на държавата и общините за вреди, тъй като дружеството понесе материални и морални щети от забраната да купи активите на чехите.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво трябва да се направи, за да се ваксинират повече хора?