ВАС прекрати делото на "Инерком" за забранената сделка с ЧЕЗ

Върховният административен съд (ВАС) остави без разглеждане жалбата на фирмата на Гинка Върбакова "Инерком" срещу забраната на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да придобие българските активи на чешката енергийна група ЧЕЗ и прекратява делото.

Аргументът, посочен в определението на ВАС от 6 август 2020 г., е, че "Инерком" вече няма правен интерес от сделката, след като договорът ѝ с ЧЕЗ за покупко-продажбата на българските дружества е прекратен и такъв вече е сключен с "Еврохолд България".

Определението на съда може да бъде обжалвано от "Инерком" с частна жалба пред петчленен състав на ВАС в седемдневен срок от съобщаването му.

От "Инерком" казаха пред Mediapool, че предстои да се запознаят с решението и да решат дали да го обжалват.

Фирмата на Върбакова внесе в края на юли 2018 г. жалба срещу забранителното решение на антимонополиня орган. КЗК видя възможност за злоупотреба с монопол заради притежаваните от Върбакова слънчеви мощности, независимо че техният пазарен дял е изключително нисък. "Инерком" заяви, че ще ги продаде и поиска нова оценка на сделката, но отново се препъна в КЗК. Делото по жалбата на фирмата, към което се присъедини и ЧЕЗ, обаче бе насрочено от ВАС чак за пролетта на 2019 г., а междувременно изтече срокът, в който трябваше да бъде приключена сделката и ЧЕЗ прекрати договора си за покупката с "Инерком".

В определението на ВАС се посочва, че от "Инерком" сами са си виновни, че са подписали споразумение с ЧЕЗ, според което са приели прехвърлянето на акциите да не е възможно без съгласие на КЗК и то в о пределен срок, което позволява на продавача да прекрати договора си.

Реално "Инерком" се беше съгласила да плати цената по сделката до края на ноември 2018 г., явно очаквайки да получи без проблем зелена светлина от КЗК. Неофициално се твърдеше, че това е станало с благословията на премиера Бойко Борисов, но стана скандал с това, че никому неизвестната дотогава малка пазарджишка фирма ще купи електроразпределителната мрежа на Западна България и това ще стане и с гаранциите на държавната Българска банка за развитие. Борисов искаше държавата да влезе в сделката, но ЧЕЗ отказа, а след това антимонополната комисия блокира сделката.

Така през юни 2019 г. стана ясно, че "Еврохолд" е сключил сделка за 335 млн. евро с ЧЕЗ за българските ѝ активи, но и тя бе забранена от КЗК отново с аргумента заплаха за злоупотреба с господстващо положение. Този път тази заплаха бе видяна в застрахователни гаранции за търговци на ток, каквито обаче "Еврохолд" не предлага и се ангажира да не разработва такива. Въпреки това  през октомври 2019 г. КЗК забрани сделката, което бе обжалвано от застрахователния холдинг.

На 24 юли 2020 г. Административният съд София област отмени това решение на антимонополния орган и отправи изключително остра критика към регулатора за груби нарушения на процедурата по разглеждане на концентрацията. На КЗК се нарежда да се произнесе отново, но решението може да се обжалва и срокът за това още не е изтекъл.

От ВАС изрично посочват, че със сключването на новата сделка с "Еврохолд" ЧЕЗ, която междувременно оттегли присъединената си към делото на "Инерком", изрично е показала, че не възнамерява да работи с фирмата на Върбакова. Тоест няма да има сделка с нея, независимо как ще се произнесе съдът.

Ако договорът за покупко-продажба на акции между "Инерком" и ЧЕЗ от 23 февруари 2018г., е прекратен и нов такъв с "Еврохолд", концентрацията би останала безпредметна и няма защо да се иска ново произнасяне от КЗК. Безпредметно ще бъде и настоящото дело, пише в мотивите на определението.

"Съдът не може само да обяви нищожността или отмени решението на КЗК, а следва и да вземе становище по съществото на спора, което в случая е за разрешаване на исканата концентрация. В случая обаче съдът не може да даде указания за разрешаване на исканата концентрация при обективирано нежелание за това от собствениците на предприятията на ЧЕЗ", допълва се в него.