Вашингтон дава зелена светлина пред разширяването на НАТО

Външнополитическата комисия на американския Сената даде зелена светлина пред по-нататъшното разширяване на Северноатлантическия Алианс. Членовете на комисията решиха единодушно да предложат на Сената да ратифицира протоколите за приемането на нови седем членове в НАТО, сред които и България.

Комисията взе решението си с 19 гласа "за" и нула "против". Времетраенето на заседанието, продължило едва 23 минути, както и резултатите от гласуването са индикация, че демонстрираният в комисията консенсус по разширяването на НАТО вероятно ще бъде потвърден и при ратификацията на протоколите в Сената на 7 май.

При откриването на заседанието председателят на комисията Ричард Лугър заяви: "Дебатите в комисията показват силната подкрепа на Сената за приемането на Латвия, Литва, Естония, Словения, Словакия, България и Румъния като съюзници на НАТО. Уверен съм, че Сенатът ще одобри протоколите по приемането на всичките седем кандидати". Сенатор Лугър аргументира разширяването на НАТО с напредъка на реформите, които седемте страни-кандидати регистрираха през последните години, но най-вече с продължаващата война срещу тероризма и необходимостта от нови съюзници."Америка е във война, каза Лугър, и ние се чувстваме по-уязвими отвсякога след края на Студената война, дори и в сравнение с Втората световна война. Ние се нуждаем от съюзници, които да ни съдействат ефективно."

Ден преди заседанието на външнополитическата комисия в Сената имаше слушания и в подкомисията по европейските въпроси в Камарата на представителите. Изявления пред конгресмените направиха представителите на Държавния департамент и Пентагона Робърт Брадтке и Ян Бжежински, които отговарят за Европа и НАТО в своите ведомства. И двамата представители на администрацията, подобно на държавния секретар Колин Пауъл преди това, защитиха необходимостта от разширяването на НАТО и от приемането на седемте страни-кандидати.

В изявлението си Брадтке очерта общия принос на седемте към сигурността. Той припомни, че всичките кандидати са продължили да се държат като де факто съюзници, осигурявайки въздушно пространство и предоставяйки свои части за мироопазващите операции на Балканите и в Афганистан. Брадтке припомни, че кандидатите от Вилнюската група са подкрепили действията на САЩ по отношение на Ирак, че са поели ангажимент да отделят поне 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана и че са осъществили сериозни политически, законови и военни реформи, чрез които да преодолеят последиците от комунистическите режими.

Спирайки се конкретно са българския пример представителят на Държавния департамент припомни решението на Парламента в София от 7 ноември миналата година да подкрепи действията на съюзниците срещу Ирак и да предостави въздушната си база в Сарафово за нуждите на коалицията. "България е и важен партньор на САЩ по отношение на Ирак и в Съвета за сигурност на ООН", подчерта още Брадтке.

От своя страна помощник-секретарят по европейските въпроси и въпросите на НАТО в министерството на отбраната Ян Бжежински припомни българския план за реформа във въоръжените сили 2004, който предвижда изграждането на по-малки, подвижни и мобилни военни структури, в това число и сили за бързо реагиране, способни да се дислоцират и действат в рамките на 30 дни.

Успоредно с това обаче Бжежински, подобно на коментирате си пред сенатската външнополитическа комисия отпреди 3 седмици, не спести и критиките си към правителството в София, предизвикани от оръжейния скандал "Терем". "Незаконният оръжеен скандал Терем, при който през есента на 2002 беше направен опит за продажба на оборудване с двойно предназначение за Сирия предизвиква голямо безпокойство в САЩ, каза Бжежински и добави. "Правителството на България, в сътрудничество със САЩ, разследва този случай. Но Американското правителство не смята случаят Терем за приключен и ще продължи внимателно да наблюдава разследването в очакване всички замесени лица да бъдат извадени наяве." Освен това представителят на Пентагона подчерта, че от България се очаква още по-голям напредък в защитата на класифицираната информация на НАТО.

Въпреки критичните бележки, които представителите на Пентагона и Държавния департамент отправиха към България и други страни-кандидати американският Сенат почти сигурно ще ратифицира протоколите по приемането на седемте в НАТО. Това ще стане на 7 май, а ден по-късно президентът Джордж Буш ще приеме в Белия дом външните министри на страните-кандидати.

* Милен Минчев, Радио Свободна Европа
По проект на Фондация "Отворено общество"

<< назад | начало >>

Още от България и НАТО

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?