Вашингтон изключи Франция от играта

Официално Франция приветства постигнатото с помощта на британците и американците решение на Либия да се откаже от всички оръжия за масово унищожение. Този оптимизъм обаче зле прикрива известно притеснение от факта, че Париж за пореден път се оказва в позицията на аутсайдер. Изключена от преговорите с Триполи, Франция рискува да не постигне успех в споразумението с правителството на Кадафи за компенсациите на жертвите на атентата срещу самолет на авиокомпанията ЮТА.

Настроен напоследък великодушно към "американските приятели", френският външен министър Доминик дьо Вилпен поздрави за постигнатия успех Лондон и Вашингтон, както и цялата международна общност. Като направи сравнение със споразумението, постигнато от французите, германците и британците, по силата на което Иран се ангажира да подпише допълнителния протокол към Договора за неразпространение на ядрени оръжия, Дьо Вилпен подчерта, че подкрепяният от Париж политически подход за разрешаване на кризите, е постигнал напредък.

"Франция не може да не приветства решението", подчертава Филип Моро-Дефарж от Френския институт за международните отношения. "Договорът с Либия кореспондира с приоритетите на външната ѝ политика - стабилизиране на международната система и намаляване на броя на оръжията за масово унищожение по света".

Фактът, че Париж не е бил в течение на преговорите, ако вярваме на френската версия, се вписва не дотам добре с представената от Дьо Вилпен идилична картина на споразумението. Либийският ангажимент със сигурност ще бъде от полза на цялата международна общност. Лондон и Вашингтон обаче в никакъв случай не проявиха солидарност към Париж, който се опитва да накара Кадафи да изпълни обещанията си за обезщетяване на жертвите от атентата срещу самолета на ЮТА.

Вместо да се разстройва, че е държан настрана, Париж защитава преимуществата на световната дипломация, водена в най-подходящите според кризите формати - тристранен в случая с Иран и двустранен - с Либия. Друг факт е, че Кадафи се обърна към Вашингтон. "Щом реши да се интегрира отново в международната общност, Кадафи реши, че е по-добре да получи оценка за добро поведение от Вашингтон, отколкото от Париж", посочва Доминик Моиси от Френския институт за международните отношения. За една "голяма държава", имаща визия за световния ред, действителността понякога е горчива.

Франция, която остана изолирана след войната в Ирак, малко по малко успя да се върне в играта, най-малкото по отношение на реториката. Това споразумение, което ѝ дойде изневиделица, както и жестовете към Вашингтон, повечето от които останаха без отговор, свидетелстват за трудностите, които среща страната, за да може гласът ѝ да бъде чут. Както и да получи прошка след дипломатическата кампания срещу Вашингтон по повод на войната в Ирак.

Редица експерти вчера изразиха мнение, че САЩ искат да накарат Франция да си плати. В интервю за в. Паризиен депутатът Пиер Лелуш изрази увереност, че някои членове на американската администрация възнамеряват да поддържат целенасочена стратегия за изолирането на Франция в отговор на случилото се по време на иракската криза. Лелуш отговаря за проекта за Международния термоядрен експериментален реактор (ИТЕР), най-големият в света термоядрен експериментален реактор, който Париж настоява да бъде изграден в Кадараш, докато Вашингтон предпочита изграждането му да стане в Япония - страна, която застана зад САЩ във войната в Ирак.

Този вид договор има както техническо, така и политическо значение, подчертава Паскал Бонифас, директор на Института за международни и стратегически отношения. "При еднакви положения, политиката се различава и американците показаха накъде клонят техните предпочитания". Експертът обаче смята, че проблемът не се отнася само за Либия. "Ако Франция се смята за изолирана по отношение на договора с Либия, тогава по същия начин могат да се почувстват 188 държави. Всъщност има САЩ и Франция имат основни различия във визията за света и съществува ясното желание Париж да бъде накаран да си плати".

По БТА