Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Вашингтон приветства 7-те нови членки на НАТО

0 коментара

На 29 март България и още шест страни от Източна Европа стават официално членове на НАТО, когато техните лидери предадат на американския държавен секретар Колин Пауъл ратифицирания Северноатлантически договор.

Историческото разширяване на НАТО със 7 нови държави от бившия комунистически блок ще бъде отбелязано на специална церемония в Белия дом. Това е най-голямото разширяване в историята на алианса, създаден през 1949 г. да отбранява Западна Европа от Съветския съюз.

В американската столица се намира българският премиер Симеон Сакскобургготски.

Министър-председателят Сакскобургготски ще връчи в 20.45 часа на американския държавен секретар Колин Пауъл ратификационния документ за присъединяване на България към Организацията на Северноатлантическия договор, съобщи правителственият говорител Димитър Цонев. Заедно с премиера Сакскобургготски, ратификационни документи ще връчат и министър-председателите на Естония, Литва, Латвия, Румъния, Словакия и Словения.

След връчването на документа българският премиер и колегите му ще имат срещи "на четири очи" с американския президент Джордж Буш в Овалния кабинет на Белия дом. По-късно президентът на САЩ ще произнесе слово, с което ще приветства министър-председателите на 7-те нови членове на НАТО. На официалната церемония ще присъства и генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер.

За тържествата във Вашингтон пристигнаха и премиерите на Албания, Македония и Хърватия, които също кандидатстват за членство в НАТО.

В навечерието на събитието премиерите на източноевропейските страни имаха среща с представители на Американския комитет за разширяване на НАТО. На приема в дома на Джули Финли, една от най-активните поддръжници за разширяването на Северноатлантическия съюз на изток, присъстваха лидерът на мнозинството в американския Сенат Бил Фрист, посланикът на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс и заместник-министърът на отбраната Пол Улфовиц.

Втора церемония ще бъде проведена на 2 април в щаб-квартирата на НАТО в Брюксел, където знамената на новите страни-членки ще бъдат официално издигнати пред сградата на алианса.

През февруари НАТО обяви, че приема 7-те нови държави, с които общият брой на страните - членки става 26.

Церемонията по приемането им става месец преди голямото разширяване на Европейския съюз с 10 нови държави.

България и Румъния са сред най- ентусиазираните

България и Румъния са две от най-ентусиазираните нови членки на НАТО, като мнозинството от хората в двете страни одобрява присъединяването към пакта, отбелязва Би Би Си. В България ентусиазмът е толкова голям, че 2 април бе обявен за официален празник. Плановете на българския външен министър Соломон Паси да се пуснат безплатни бутилки бира и вино със знака на НАТО обаче бяха изоставени заради несъгласието на чиновниците в Брюксел, които сметнаха идеята за неподходяща, пише кореспондентът на Би Би Си за Централна Европа Ник Торп.

Вместо това събитието ще бъде отбелязано с пускане в обращение на специална монета от 50 стотинки.

В България почти няма организирана съпротива срещу присъединяването към НАТО, посочва Би Би Си. Недоволството на някои руски дипломати бе забелязано, но не предизвика сериозни дискусии. Понякога се споменава и увеличената терористична заплаха, допълва Ник Торп.

В съседна Румъния членството в НАТО също се ползва с подкрепата на голямото мнозинство от населението. Букурещ напоследък се държи като пълноправен член на алианса, особено като осигурява на НАТО въздушни и морски бази и съоръжения. Управляващата в Румъния Социалдемократическа партия, подобно на българските социалисти, изцяло подкрепя членството.

Единствените съмнения са свързани с въпроса защо Югоизточна Европа се смята за полезна на алианса, посочва Торп. Налага се отговорът, че тези страни ще са източник на войници за мироопазващи мисии в държави като Ирак и Афганистан и ще осигуряват полигони за военни учения в слабо населени райони.

Все по - на изток

След края на Студената война, границите на НАТО се придвижват последователно на изток, като първо бяха приети Полша, Чехия и Унгария, а сега достигат Черно море с присъединяването на България и Румъния, а на север - почти до Финландия, с приемането на трите прибалтийски държави.

Литва, Латвия и Естония бяха част от Съветския съюз, поради което Русия се отнася с раздразнение към тяхното членство в съюза, като се опасява за своята сигурност и за нарастващото влияние на САЩ в района.

Би Би Си отбелязва, че членството в алианса е своебразен ритуал, потвърждаващ, трансформацията към демократично и пазарно -ориентирано общество в новите страни - членки.

Самата Северноатлантическа организация се промени, поемайки мисия в Афганистан и вероятно в Ирак, посочва още Би Би Си.

Русия се чувства заплашена Същевременно Русия обяви, че ще отговори адекватно, ако възникне заплаха от страните, които влязоха в НАТО.

"Русия внимателно ще следи какво става край нейните граници и ако нещо заплашва нашата сигурност, Русия има адекватен отговор", заяви председателят на Съвета на федерацията Сергей Миронов.

Ако задачата на НАТО е само да защитава интересите на страните от алианса и ако няма заплаха за съседите, тогава разширяването е тяхно право, смята Миронов.

Председателят на Комитета на Думата по международните въпроси Константин Косачов заяви обаче, че разширяването на НАТО със седем нови страни създава проблем, който може да представлява заплаха за националната сигурност на Русия. Косачов обясни, че се създава нещо като "сива зона" на територията на Европа, тъй като четири от седемте нови членове на алианса не са страни по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

Депутатът отбеляза, че през 1990 г. договорът бе подписан между НАТО и съществуващия тогава Варшавски договор. През 1990 г. договорът бе адаптиран, като количествените и териториалните ограничения върху разполагането на обикновените оръжия бяха определени вече на национална основа. Сега обаче, когато четири от новите членове на пакта - трите балтийски страни и Словения - не са страни по договора, формално на тяхната територия може да бъде разположено всякакво количество оръжия на НАТО. По този начин в Европа се създава "сива зона" и това много безпокои Русия, каза Косачов.

НАТО обвързва с договора изтеглянето на руските бази от Грузия и Молдова, но според руския депутат това има изкуствен и политически характер. Косачов е на мнение, че Русия трябва да постави въпроса за адаптиране на договора за обикновените въоръжени сили в Европа към новите условия, свързани с влизането в пакта на нови членове.

Комитетът по международните въпроси на Думата прие и декларация, в която се казва, че разширяването на НАТО води до задънена улица за самия алианс, защото "отклонява силите и средствата на НАТО от задачите за борба с международния тероризъм и разпространяването на оръжията за масово унищожаване".

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.