Вашингтон срещу международното правораздаване

Ако историята един ден признае, че създаването на Международния наказателен съд /МНС/ е било главното събитие в системата на международните отношения след появата на ООН, тя ще установи също, че САЩ са пропуснали фатално случая да се присъединят към него. Американците водят срещу новата институция битка, която я отслабва опасно, но и изолира самите американци от най-близките им съюзници и която дори да продължи още дълго, е само ариергарден бой.

Този Съд ще бъде създаден и без тях, а след като не съумяха нито да се присъденият към него, нито да го провалят, те използват какви ли не маневри, за да го изпразнят от съдържание. След упоритите опити да променят статута му и натиска, упражнен върху редица страни, за да не го подкрепят, след като обявиха официално, че не се смятат законово обвързани с договор, който няма да ратифицират, американците стигнаха и до открит шантаж с наближаването на датата 1 юли, когато влезе в сила статутът, с който бе създаден Международният наказателен съд.

САЩ заплашиха, че няма да участват повече в нито една военна операция с мандат на ООН, ако Съветът за сигурност не приеме резолюция, поставяща участниците в тези операции извън юрисдикцията на МНК. Искането им не можеше да бъде прието: статутът на МНС предвижда, че никой не може да бъде изключен от неговата юрисдикция. Всяка страна е свободна да приеме или не този статут, но той не може да бъде променен от никоя отделна страна, а само от всички държави, присъединили се към него. Освен това присъединилите се към договора не могат да подкрепят никоя резолюция, влизаща в противоречие с него. Така че изходът от гласуването на американското предложение беше безспорен: 13 срещу от общо 15 членове. Американците не се задоволиха с това. Те се обявиха и срещу подновяването на мандата на международните сили в Босна, ако не бъде приета клауза, поставящи тези сили извън юрисдикцията на Съда. "Съдът не е създаден, за да преследва сините каски", припомни Кофи Анан.

Действително Международният наказателен съд няма за цел да преследва лицата, участващи в международните сили. Неговата амбиция е да сложи край на безнаказаността, с която се ползваха досега някои поръчители и извършители на геноцид и военни престъпления. Съединените щати пренебрегнаха тази основна цел поради по-тесни съображения. От това пострада тежко образът на Америка, развяваща из цял свят знамето на правата на човека. Великобритания, Германия и другите европейски страни, борещи се най-упорито за създаването на Международния наказателен съд, се опитаха да променят американската позиция. Същото направи и Франция, която дълго време споделяше някои от резервите на Вашингтон, но вече смята, че е получила достатъчно гаранции. Напразни останаха и призивите на неправителствените организации.

Администрацията на Буш последва най-твърдото крило на парламентарната десница, начело с Джеси Хелмс. Американците изтъкват два главни аргумента в подкрепа на позицията си.

Първият е конституционното право на всеки американски гражданин да бъде съден от американското правосъдие. Този аргумент се оборва още в преамбюла на статута на МНС, където се посочва, че съдът не изземва функциите на националните правораздавателни органи и се намесва само когато националното правосъдие в засегнатата страна не може или не иска да се произнесе.

Вторият аргумент, изложен от Доналд Ръмсфелд преди няколко дни пред медиите, е опасността американските войници да станат мишена на политически мотивирани съдебни преследвания. Всички видяха как Ал Каида и талибаните "се научиха да лъжат" в Афганистан, американските сили могат да станат обект на неоснователни жалби навсякъде, където те действат, обясни министърът на отбраната. Други страни, като се започне от Франция, вече са помислили за това и се опитаха да не позволят Съдът да се отклони от функциите си и да се превърне в маша в нечии ръце. Така прокурорът няма да може да започва каквото и да било разследване без разрешението на Предсъдебно отделение, а Съветът за сигурност на ООН може при определени обстоятелства да прекратява разследването. За американците обаче това не е достатъчно. Според юристите, ангажирани с международното правораздаване, като канадеца Филип Кирш или италианеца Антонио Касезе в това се състои същинското изпитание: ако Международният наказателен съд, който наистина има опасност да бъде залят от чисто политически искове, успее да им се противопостави, неговата кауза ще победи.

В аргументите си срещу Съда Доналд Ръмсфелд изтъкна също факта, че френски и испански съдии, работещи по плана Кондор /за бившите южноамерикански диктатори/, поискаха неотдавна да разпитат /само като свидетел/ бившия държавен секретар Хенри Кисинджър. Според Антонио Касезе САЩ може би всъщност се страхуват не толкова за своите войници, колкото за висшите си ръководители от юрисдикция, чиято особеност е, че не признава никакъв имунитет, дори на действащи държавни или правителствени лидери. През 90-те години американците подкрепяха международното правораздаване, като пледираха за създаването на няколко международни съдилища ад хок и допринесоха особено за този за бивша Югославия в Хага и за изправянето пред него на Милошевич. Към Международния наказателен съд обаче, чийто принцип е универсалността, те още от самото начало реагираха с голяма предпазливост. При президентството на Бил Клинтън те участваха в преговорите за съда с една цел: да наложат само Съветът за сигурност на ООН да има властта да сезира Съда. Огромното мнозинство от другите страни обаче отхвърли такъв подход, който щеше да превърна Съда в жалка марионетка, лишена от всякаква независимост. В последствие в САЩ се оформиха две течения: това на демократите, но и на някои представители от Държавния департамент, които обявиха публично миналия месец, че страната им няма намерение да обявява война на МНС. Те осъзнават за какво става дума и са готови да поддържат отношения с МНС по емпиричен начин: ако утре се появи някъде някой нов Милошевич, когото САЩ имат интерес да премахнат, те ще сезират Международния наказателен съд и ще сътрудничат с него. Другото течение предпочита да убие проекта в зародиш. Това е линията, която изглежда е избрал Джордж Буш и която има опасност да направи тежък живота на Съда.

По БТА

Споделяне

Още от Свят