Васил Божков и Весела Кюлева сред стоте най-богати източноевропейци

Васил Божков и Весела Кюлева сред стоте най-богати източноевропейци

Българският бизнесмен Васил Божков и вдовицата на банкера Емил Кюлев – Весела Кюлева - са сред стоте най-богати източноевропейци. Това показва класацията на полското списание “Впрост” за 2006 г., която се прави ежегодно от 2000 г. насам.

Според списанието Божков е класиран на 51-во място с лично състояние от 1 млрд. долара, а Кюлева – на 95-то място – със състояние от 400 млн. долара.

Списанието напомня, че откакто е влязъл в класацията през 2002 г., Божков е променял мястото си в нея, като неизменно състоянието му е нараствало, започвайки от 500 млн. долара в посочената година, когато е бил на 21-во място. През 2003 г. той е класиран 47-ми, макар и със същите 500 млн. долара, очевидно поради стремглавото забогатяване на други постсоциалистически милионери от Източна Европа. През 2004 г. състоянието на бизнесмена е оценено на 650 млн. долара и той заема 40-та позиция, през 2005 г. е добавил още 50 млн. долара и е отишъл на  57-мо място. За една година – от 2005 до 2006 г. – Божков е добавил към състоянието си цели 300 млн. долара, според “Впрост”, и през 2006 г. се и изкачил до 51-во място.

Очевидно не само българският топмилионер е имал успешна година, а и всички подредени в класацията сто богаташи, защото за времето от предишната класация до излизането на сегашната съвкупният ръст на състоянието им е 74% до 275 млрд. долара. Някои от тях – предимно руски милиардери – са удвоили състоянието си за една година.

В справката на списанието за Божков пише, че той е известен в България с прозвището Черепа, че е натрупал първите си пари от търговия с валута по времето на висока инфлация, че е бил член на Г-13 заедно с двама други богати българи – Илия Павлов и Емил Кюлев, които впоследствие са убити, а Божков по чудо се е отървал жив от атентат през 1994 г.

Според списанието чрез 31 фирми Божков контролира 90 предприятия, ръководи Нове холдинг, в който държи 96% и който контролира мрежа от най-разнообразни дейности – от строителство, туризъм, недвижими имоти, до хазарт.

“Впрост” прави връзката между Божков и Пътния холдинг (явно е визиран “Мостстрой”), който миналата година е сключил два договора за модернизация на пътната мрежа.

Списанието отбелязва и участието на бизнесмена във фирмата “Трансеуроенерджи”, която има десетгодишен договор за търговия с електроенергия.

Според “Впрост” БТК е обявила наскоро, че купувач на Телефонната палата в центъра на столицата ще бъде Васил Божков, а цената на сделката е 40 млн. долара. Списанието обяснява, че там вероятно ще бъде открито голямо казино.

От пресцентъра на БТК заявиха, че никога не са обявявали Телефонната палата за продажба, нямат намерени да правят това и не са водили разговори с никого за евентуална сделка.

Изданието напомня, че Божков има богата колекция от антични предмети и отделно над 3 хиляди картини, оценявани на 60 млн. долара.

В описанието на богатството на Весела Кюлева в списанието няма интрига. Подробно обаче е разказано за убийството на банкера, като се споменава, че в годината на смъртта му – 2005 г. - той е заемал 73-то място в класацията. Уточнява се, че богатството на Кюлева е половината от наследството на убития ѝ съпруг, а другата половина се поделя от тримата му синове – 2-годишният Никола, 4-годишният Емил и Александър от първия брак на Емил Кюлев, който сега е студент.

Руснаци оглавяват класацията на богаташите  

За втора поредна година класацията се оглавява от руските новобогаташи, като половината от влезлите в списъка са руски граждани.

Най-богатият руснак е губернаторът на Чукотка Роман Абрамович със състояние от 19,5 млрд. долара, следван от алуминиевия “крал” Олег Дерипаска – 13 млрд. долара, Михаил Фридман – 12,4 млрд. долара, Алексей Мордашов – 12,3 млрд. долара. Следват Вагит Алекперов (“Лукойл”), Владимир Лисин, Владимир Потанин, Михаил Прохоров, Виктор Вакселберг и Сюлейман Керимов, всеки с богатство между 12 и 8 млрд. долара.

Освен руснаци, с далеч по-скромни богатства са 14 поляци, 9 румънци, 8 украинци, 4-ма сърби, по трима от Чехия и Хърватия и по двама от България и Латвия.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?