Вацлав Клаус: Как чешкият президент се бори да спре Европа

За човек, застанал сам между Европа и нейното бъдеще, Вацлав Клаус е прекалено трудно откриваем. Миналата седмица - пътуване до Албания, тази -  до Русия: Чешкият президент изчезна като фокусник, точно когато накара цяла Европа да играе по свирката му.

Той се наслаждава да бъде в центъра на развръзката, но изглежда сякаш сега се интересува много повече от продажбатие на трактата си срещу идеята за глобалното затопляне.

Миналата седмица, докато в Берлин, Париж, Брюксел, Стокхолм и Прага започваше трескава кампания да бъде принуден най-големият опозиционер в Европа да се съгласи с Лисабонския договор, Клаус вечеряше на Адриатическия бряг.

Цели пет дни той отказваше да вдигне телефона на шведския премиер и настоящ председател на ЕС Фредрик Рейнфелд, който бе натоварен със "спешния случай" Клаус. Чешкият служебен премиер Ян Фишер имаше още по-незавидната задача да служи като посредник между Клаус и останалите лидери в Европа. Клаус обаче не му даде никакъв шанс. Фишер призна, че е успял за кратко да се свърже с него по телефона, но не и да си уговори среща.

Клаус бе в Албания, за да рекламира книгата си "Синя планета в зелени окови", в която твърди, че единственото човешко дело в климатичните промени е, че са мит. Вчера той премести лагера си в Москва, за да представи руското издание на книгата си.

Изолиран в Пражкия замък, обкръжен от покорните привърженици на Лисабонския договор, Клаус се впусна в самотна битка да спре развитието на Европа, като отхвърли договора, който цели да засили авторитета ѝ в света. Договорът се готви цели осем мъчителни години и сега е на косъм от влизането в сила. Не и ако Клаус застане на пътя му.

"Страхувам се от задълбочената интеграция на Европейския съюз. За мен това е от жизнено важно значение. Мисълта, че мога да забравя какво съм говорил по въпроса, е неоснователна", каза той в Москва. Клаус добави, че е обяснил позицията си на руския

президент Дмитрий Медведев. Това като че ли бе преднамерено пренебрежение към 27-те правителствени глави в ЕС, на които бе отказано обяснение.

"Това е много политически, но и много личен въпрос. Президентът напълно пренебрегва интересите на страната", каза Иван Габал, социолог и политически консултант в Прага.

"Той действа като някакъв ориенталски деспот", каза Иржи Пехе, виден политолог. "Двете камари на парламента, Конституционният съд и правителствата на 27 страни подкрепят Лисабонския договор. Но представителите на 500 милиона души грешат, а той е прав. Той действително си мисли, че има монопол върху истината".

Чешки анализатори казват, че 68-годишният президент е класически случай за противоречивост. Той мрази Европа, но въпреки това вкара Чехия в ЕС.

През 1997 г. двамата с германския канцлер Хелмут Кол подписаха декларация за следвоенно помирение. Въпреки това Клаус твърди, че не може да подпише Лисабонския договор, тъй като това би предизвикало още една германска инвазия - от хора, които искат да си възвърнат собственост, принадлежала на предците им, но загубена след депортирането им от чешките земи в края на Втората световна война.

Женкар, който мрази феминистките и се подиграва на еколозите, Клаус смята чешките си колеги - политици за политически пигмеи. Единственият човек, от когото се страхува, на когото завижда и когото мрази в еднаква степен е големият му противник Вацлав Хавел, бившият президент.

Въпреки това Клаус пожъна изключителен успех. Два пъти избиран за премиер и два пъти за президент, той е на върха на чешката политика почти непрекъснато, откакто "Нежната революция" в края на 1989 г. сложи край на комунизма.

Той може да претендира, че е архитект на най-успешния преход от комунизъм към капитализъм от всички страни от бившия съветски блок. Клаус, по образование икономист, без дисидентскта жилка, бе едно от късните попълнения към водената от Хавел революционна класа от 1989 г. Но той бързо подкопа "Гражданския форум" на

Хавел, скрои неговото раздробяване, създаде и оглави своя собствена консервативна партия и безмилостно разцепи Чехословакия, за да оглави новата Чешка република.

Като премиер на президента Хавел, двамата се конкурираха с години. Нещата се влошиха толкова, че Хавел отмени седмичното им заседание. Той обвини Клаус, че управлява режим на "гангстерски капитализъм". Клаус обаче се смя последен: зае мястото на Хавел в Пражкия замък като президент.

Корените на съперничеството са дълбоки. Надпреварата за място в учебниците по история може отчасти да обясни настоящото им поведение: Клаус бе ясният политически победител, но Хавел си остава моралната съвест на страната и вероятно по-великата историческа фигура. "Много е странно. Хавел не е казал и дума за всичко това. Всички чакаме от Хавел да каже нещо фундаментално", каза Пехе.

Клаус остава популярен в страната си, повече уважаван отколкото обичан. В Европа само Дейвид Камерън споделя презрението му към Лисабонския договор. Той е уникален и сред централноевропейските лидери в предпочитанието си към Владимир Путин пред Жозе Мануел Барозу, председателя на ЕК.

Общественото мнение в Прага и Брюксел е разделено за намеренията на Клаус. Той е прословут с непредсказуемостта си. Дали търси спасителна формула - почетен изход от срещата на върха на ЕС в края на месеца, или исканията му са умишлено максималистични, така че да не може да бъдат изпълнени и договорът да остане нератифициран?

Ако, както се очаква, чешкият Конституционен съд отхвърли жалбите срещу договора, а той все пак откаже да го подпише, би могло да има опити Клаус да бъде бламиран, временно отстранен от длъжност или заобиколен по някакъв друг начин.

Конфликтът в Прага за лисабонсикя договор произтича от чешката конституционна система, според която страната е парламентарна демокрация, но президентът вацлав Клаус е държавен глава с повече от церемониални правомощия. Той има право на вето над законодатлеството, което означава, че може да връща проектозакони обратно в парламента, преди да ги подпише, за да станат закони. Парламентът обаче не може да променя Лисабонския договор. Той бе договорен и приет от правителството, след окето бе утвърден от двете камари на парлаамента. Конституционният съд в Бърно  постанови ,че не нарушава конституцията.

Въпреки това Клаус отказа да го подпише, изчаквайки ирландския референдум. На 2 октомври ирландците гласуваха в полза на договора, но Клаус продължава да  отказва. Ако Конституционният съд се произнесе в полза на договора при втората жалба, вероятно на 27 октомври, а Клаус пак отказва да го подпише, може да има конституционна криза. Той може да бъде заплашен от бламиране или да бъде обявен за неспособен да изпълнява задълженията си и отстранен от поста. Всеки от тези варианти обаче може да отнеме доста време, оставяйки Лисабонския договор уязвим за британски референдум, ако Консервативната партия спечели властта, а договорът все още е нератифициран.

По БТА