Във века на електронните джаджи лекарите се опитват да запазят контакт с пациента

Във века на електронните джаджи лекарите се опитват да запазят контакт с пациента

Докато Съединените щати са се устремили към терапия без писане на хартия, лекарите се боричкат с един неприятен проблем: как да разчитат на компютри, смартфони и айпадове в кабинетите си, без да загубят човешкия контакт с пациентите си? Благодат или безумие са електронните джаджи?

"Това е напрежение, което усещам всеки ден", казва д-р Винсънт Уинклър Принс, специалист по семейна медицина вуниверситета "Джорджтаун". Медицинският факултет разработва една от увеличаващите се на брой програми за обучение на нови лекари по балансиран начин, а именно като се използват актьори като пациенти, за да бъдат очертани възможните бъдещи проблеми.

На другия край на страната, в университета "Станфорд" в Калифорния, студентите по медицина ще носят учебен айпад в началото на обучението си по лечение на лежащо болни. И това на фона на предупрежденията да не затъват прекалено много в информацията от монитора, така че да обръщат прекалено малко внимание на пациента.

Погледни в лицето пациента, отърви се от справките с екрана и махни настрана джаджата, когато наистина не ти е нужна, пише в станфордските напътствия, които според специалисти са валидни за лекарите навсякъде по света. И разбира се - никакво ползване на интернет в присъствието на пациента!

"Обещанията, че тези устройства ще подсилят оказването на клинична помощ, са колосални", казва д-р Кларънс Брадък от "Станфорд". Той ползва на своя айпад подсигурена програма за достъп до досието на своите пациенти, в случай че бъде извикан след работно време и то независимо къде се намира.

Брадък е помогнал за разработването на стандартите в "Станфорд",  разбирайки, че има различни препятствия. Лекарите на средна възраст може би са по-неумели в технологиите и те им отнемат повече време. По-младите, свикнали да правят по повече от едно нещо наведнъж, може би не осъзнават как могат да реагират на устройствата капризните пациенти. Даже и Брадък признава, че веднъж изпаднал в неловка ситуация, когато бил с пациент, а телефонът му избръмчал със съобщение за спортна проява.

В случая не става дума само за спазване на етикета. Ако лекарят прекарва прекалено голяма част от 15-минутния преглед в писане или взиране в монитора,човек може да се зачуди: Ами ако имам симптом, който просто не беше забелязан?

"Ако мониторът не е видим за пациентите, те не знаят дали вие гледате в здравното им досие, редите пасианс или следите фондовите борси", отбелязва д-р Глен Стрийм от Американската академия на семейните лекари. Отдавнашен потребител на компютризирани здравни досиета, Стрийм се старае да увери пациентите си какво прави - особено когато им показва изображения на екрана, той може да им помогне по-добре да  разберат здравословното си състояние.

Електронните здравни досиета са смятани за бъдещето на здравеопазването по сериозната причина, че могат да предотвратят лекарски грешки. Например системата може да предупреди, ако лекарите възнамеряват да предпишат лекарство, което да си взаимодейства неблагоприятно с друг медикамент, който пациентът вече приема. Докато тези компютризирани диаграми се усложняват, те имат и потенциала да доведат до по-ефективна грижа: да не се прави нова рентгенова снимка само защото си забравил да я донесеш при последния си преглед, тъй като докторът може да я "извика" в цифров вид.

Около една трета от лекарите декларират, че използват електронни досиета, което е два пъти повече отколкото през 2008 година, информира този месец списанието "Хелт афеърс" (Здравни въпроси).

Д-р Уинклър Принс от "Станфорд" обаче ограничава времето си пред монитора в присъствието на своите пациенти, като попълва досието им, след като те си отидат.

Всеки от актьорите, събрани една сутрин неотдавна в "Джорджтаун", изиграваше ролята на възрастен диабетик, който търси помощ за пръв път след смъртта на брачния си партньор. Уинклър Принс гледаше на монитор от съседната стая, докато студентите по медицина извършваха 15-минутен преглед в кабинет. Те използваха компютризирани досиета, съобщаваха на всеки пациент-актьор резултатите от изследванията, определяха план за лечението и изпращаха електронни рецепти до аптеките.

След това на "пациентите" бе предоставяна ценна обратна връзка. Една от тях бе раздразнена, че нейният лъжедоктор е погълнат от електронната рецепта, тоест от компютъра, като повтаря един и същ въпрос, вместо да каже: "Само за момент".

Студентите разбират стойността на електронното здравно досие, но също и това колко лесно може то да отвлече вниманието им. Надеждите са, че системите ще стават по-опростени, казва Уинклър Принс, добавяйки: "Междувременно не губим фокуса върху пациента".

По БТА

Още от Анализи и Коментари