Във Великобритания жените са на власт

Във Великобритания жените са на власт

Нежен вятър задуха над политическия пейзаж във Великобритания, която в скоро време ще бъде управлявана от жена, докато в Шотландия, Уелс или в Северна Ирландия жените са вече начело на основните политически формации, отбелязва в понеделник Франс прес.

"Дали става дума за щастливо стечение на обстоятелствата или за стъклен похлупак, който най-накрая е счупен?", попита миналата седмица в. "Гардиън".

В съревнованието за наследник на поста на Дейвид Камерън, обявил, че подава оставка след вота за Брекзит, вече едно е сигурно - неговият приемник ще е жена и тя ще стане втората британска министър-председателка след Маргарет Тачър. Вече е сигурно, че това ще е министърът на вътрешните работи Тереза Мей, след като в понеделник държавният министър за енергетиката Андреа Ледсъм, стигнала преди товадо финала в конкуренция с още трима кандидати мъже, се оттегли от надпреварата.

В събота сблъсъкът между двете жени придоби полемичен характер. Андреа Ледсъм беше разкритикувана, че е намекнала, съдейки по статия на в. "Таймс", че Тереза Мей е по-неподходяща да наследи Дейвид Камерън, защото не е майка. "Абсолютно ужасяващо и точно обратното на онова, което казах. Отвратена съм", реагира бързо в Туитър Ледсъм.

В Шотландия Никола Стърджън от Шотландската национална партия е шефка на регионалното правителство от ноември 2014 г., Рут Дейвидсън ръководи регионалната

Консервативна партия, а Кезия Дъгдейл - регионалната Лейбъристка партия.

В Северна Ирландия също жена ръководи регионалното правителство от началото на годината, а в Уелс партията Плайд Камри, една от основните политически формации в региона, е ръководена от Лиан Уд от 2012 г.

"Всичко това показва, че бариерите, които съществуваха пред достъпа до най-висшите постове, сега напълно са изчезнали", казва пред Франс прес Иън Бег, специалист по политически науки в Лондонското училище по икономика.

Според него Маргарет Тачър, която разчупи стереотипите, направи възможно други жени да станат лидери, когато оглави торите през 1975 г., почти 60 години след избирането на първата жена в Камарата на общините - Нанси Астър през 1919 г.

Консерваторите, които дълго време изоставаха, през 1997 г. имаха само 13 депутатки, сред които и Тереза Мей. През 2005 г. те имаха вече 17 депутатки, а днес 68 депутатки от 330 свои представители. Това е бавен напредък, осъществен под натиска на организацията Women2Win (Жени за победа), основана през 2005 г. от Ан Дженкин, консерваторка и член на Камарата на лордовете, и от Тереза Мей, за да се извоюват повече избираеми места за жените. Именно благодарение на подкрепата на Тереза Мей и на организацията Women2Win Адреа Ледсъм беше избрана за депутат през 2000 г.

"Ще се справим" коментира миналата седмица Ан Дженкин. "Ние сме все още далеч зад лейбъристите, които имат 99 депутатки от 230, но ние излъчихме две жени в надпреварата за премиер, преди те да са си избрали за първи път жена за лидер", каза тя.

Ситуацията скоро може да се промени. Депутати лейбъристи се разбунтуваха срещу лидера си Джереми Корбин. Ако той падне, то една жена има готовност да заеме мястото му и това е Анджела Игъл, депутат от 1992 г.

Еволюцията обаче е бавна, признава Иън Бег, но обществото смята днес, че вече не е пречка, ако си хомосексуалист или жена, казва той.

Анджела Игъл или Рут Дейвидсън открито демонстрират своята хомосексуалност.

Според журналистката от "Ивнинг стандарт" Розамънд Ъруин възниква същинска "феминокрация".

"Меркел, Мей, Клинтън и Игъл сякаш са излети по един калъп. Имат авторитет, упорити са, имат много по-впечатляващи биографии от противниците си. Такива хора човек би искал да види на руля, когато вилнее голяма буря", казва тя.

В бурята, разразила се от Брекзита, държавната министърка за бизнеса Ана Субри смята, че на страната ѝ е писнало от "тези момчета, които правят каквото им скимне". Това е директна атака срещу бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, оглавил кампанията за Брекзит.

По БТА

Още по темата
Още от Европа