Във войната целта е победа

Терористичните удари срещу Ню Йорк и Вашингтон са преди всичко вик да се събудим. Повече от десетилетие демокрациите по света все повече се отдаваха на илюзията, че заплахите отвън са изчезнали, че опасностите, доколкото изобщо ги е имало, са предимно от психологически или социологически произход, че историята в досега познатата ѝ форма до известна степен се е превърнала в помощна дисциплина на икономическите науки или на психиатрията.

Независимо, че терористични актове срещу нас имаше и по онова време, тяхна мишена бяха предимно американски обекти в чужбина. Ефектът от тях беше в по-голямата си част символичен, не се поставяше под заплаха животът на хора в Америка, нито гражданското ни общество като цяло. Реакцията на правителството на САЩ в повечето случаи беше вербално осъждане, един или два военни удара за възмездие и съдебно преследване на извършителите, когато можеха да бъдат заловени - обикновено те бяха редници на терористичната армия.

Акт на война

Сегашната ситуация диктува съвсем друг начин на действие. Президентът Буш мъдро разясни на американците и на света, че ударите по Ню Йорк и Вашингтон са не нещо друго, а акт на война. А във войната не е достатъчно просто да устоиш. Трябва да победиш.Тези удари са фундаментално предизвикателство срещу гражданското общество на Америка и сигурността на страната ни. Те далеч надхвърлят онова, което се случи в Пърл Харбър. Защото цел на нападенията бяха не военни обекти на САЩ, а моралът и начинът на живот на цивилното население.Жертвите бяха невинни мъже и жени.

Катастрофата ни напомня преди всичко, че някои от привлекателните страни на глобализирания свят, като например хармонията на ценностите и общата изгода, очевидно не важат за онази част от света, която посяга към тероризма.Тази част изглежда мотивирана от толкова дълбока омраза срещу ценностите на Запада, че нейни представители са готови да умират, причинявайки със смъртта си страдания в невъобразим мащаб на невинни хора. С това те заплашват с разрушаване на нашите общества в името на борбата между цивилизациите.

В момента, в който тези реалности стигнат до съзнанието на демократичния свят, терористите вече ще са загубили една важна битка. В САЩ те ще видят насреща си единен народ, решен на всяка цена да изкорени тероризма. А в западния военен съюз терористите направиха така,че се прекрати дискусията за това може ли да има обединяваща за всички негови членове цел в новия свят след края на студената война. Всички западни демокрации разбраха, че ако ударът срещу Америка остане ненаказан, той ще бъде само прелюдия към онова, което би могло да се разиграе дори много по-лесно в техните общества.Че политика на заравяне на главата в пясъка само ще увеличи тяхната уязвимост.

Единна международна реакция

Небивалото единодушие, с което нападенията по Ню Йорк и Вашингтон бяха окачествени в НАТО като колективна заплаха, и изключителната демонстрация на съчувствие от народите по света към Америка, показват, че опитът на близо две поколения в никакъв случай не е забравен. Но и страни, които не са в НАТО, имат интерес да не ги изнудват действащи от тъмнината терористични банди. Защото стратегията на тези групи е основана на безчовечността. Затова предизвикателството за нас сега е да превърнем нашата обща цел в действаща политика.

Преоценка на разузнавателна служби

Що се отнася до САЩ, на първо време трябва се направи сериозна преоценка на работата на разузнаването и на организацията на неговите служби. Трябва да се запитаме в каква степен увереността, че сме във фаза на относително спокойствие е станала причина да проявим известна немарливост към възможни опасности и дали бюджетни ограничения са изиграли някаква роля за това. И дали се нуждаем от нова организация за координиране на контрамерките?

Освен това са необходими удари за възмездие срещу изходните точки на терора. Като човек, който е извън властта, едва ли мога да направя нещо повече от това да обърна внимание, че необмислени мерки ще причинят вероятно повече вреда, отколкото полза. Най-важното, което трябва да се направи, е да се отиде по-далеч от самото възмездие. Трябва да изтръгнем сърцето на тероризма.

Войната, която трябва да се спечели

Войната, за която говори президентът, трябва да се спечели. Няма да е достатъчно тя да се води само под формата на размяна на удари. Необходимо е да излезем от съществуващия модел на възмездието , за да ударим проблема в корена. Ядрата на терора трябва да бъдат заставени да минат в отбрана, мрежите им да бъдат разкъсани, паричните им източници - пресушени.

И преди всичко трябва да направим така, че занапред те да нямат никъде сигурни бази. Защото терористични нападения като неотдавнашните не могат да се правят импровизирано. Те изискват добра организация, значителни средства, технически знания, ядра от помагачи в страната-мишена и преди всичко база за домуване, от която да могат да се координират всчики тези дейности.

Хора, които непрекъснато бягат от едно място на друго, не са способни на толкова добре координарни атаки. Затова задача на Америка и на всички, които подкрепят тази борба, е да предотвратим други масови убийства, като изкараме терористичните групи от дупките им и ги унищожим.

Сигурно не е невъзможно за разузнаванията на демокрациите, а положително и на Русия - да се идентифицират онези техни организации, които могат да извършват операции по целия свят. Броят на страните, които им дават подслон, също е много ограничен. Затова следващото, което трябва се направи, е да се каже на тези страни, че ще бъдат третирани като прокажени, ако продължават да дават убежище на терористи, че ние смятаме за законно да нанасяме военни удари по организации, които са заплаха за сигурността на свободните народи, че ще държим отговорни всички държави, които дават убежище на тези групи, за всеки терористичен акт.

Афганистан трябва да предаде Осама бин Ладен

Детайлно казано, това ще рече: САЩ трябва да изискват от Афганистан да им предаде Осама бин Ладен или да го експулсира от страната. Все едно, дали групата на Бин Ладен е участвала или не в неотдавнашния терористичен акт, той е свързан и с други посегателства срещу живота на американски граждани.

Ако Афганистан откаже, трябва да се чувстваме в правото си да нападнем лагера на Бин Ладен или всяка афганистанска институция, който го подкрепя. Ако той бъде експулсиран, всяко правителство, което му даде убежище, трябва да бъде уведомено, че ние сме решени да използваме военни мерки за преследването му /надяваме се - с подкрепата на нашите съюзници от НАТО/. Всички страни трябва да бъдат предупредени, че окуражаването на терористични актове от държавни медии ще се разглежда от нас като недружелюбен акт.

Възможно е терористичните групи за известно време да отговорят със засилване на своите удари. Но когато се види, че имат насреща си истинска решителност и единен фронт, актовете на насилие бързо ще отслабнат . Такъв курс при всички случаи е за предпочитане пред жестове за омилостивяване , които само ще стимулират към нов терор.

Системата за противоракетна отбрана

Някои поставиха въпроса, дали неотдавнашите атаки не обезсмислят противоракетната отбрана. Положително успехът на терористичните актове доказва, че освен ракетите има и други средства, с които може да се причинят поражения на САЩ. Но случилото се неотдавна показа също колко катастрофална е потенциалната заплаха от ракетни нападения.

Дори най-малкото ядрено оръжие би причинило такива опостушения, пред които сегашните щети във Вашингтон и Ню Йорк биха изглеждали дреболия. Човек в крайна сметка не се отказва от ваксина срещу детски паралич, затова, че тя не предлага защита от грип. Това, на което ни учат сегашните атаки е, че ние трябва да разглеждаме противоракетната отбрана във връзка с всички предвидими опасности.