Във време на икономии всеки да се оправя, както може

Във време на икономии всеки да се оправя, както може

Въпреки мобилизацията на синдикатите и на протестиращите, Атина прие в неделя нов план за икономии. В Гърция мерките за икономии, които се прилагат от 2010 г., оказаха директно влияние върху стандарта на живот и увеличиха пропастта както между средната и заможната класа, така и между градовете и селата.

Не мога да изброя колко неща поскъпнаха в последните години. Страх ме е, че ще изпусна нещо, признава Костас, който има малък бизнес в Атина.. После започва да изброява - увеличение на ДДС, на цените на горивата, на имотните данъци, на цената на газта, на парното, на тока. Той не пропуска и покачването на данъците върху доходите и намаляването на прага за данъчно облагане. Последиците от всичко това са намалените заплати в частния сектор.

Всички сме в един кюп - доходите ни намаляха, а всекидневните разходи се увеличиха. Завъртяхме се в порочния кръг на бедността, казва Костас.

Икономиите и съкращенията разтърсиха из основи живота ни, признава и 46-годишната Алексия, доскорошна служителка в атинска банка. Нейното семейство е тричленно - двама възрастни и едно дете. Тя и съпругът ѝ загубиха дългогодишната си работа и сега разчитат на шанса или на някоя връзка, за да си намерят нова.

За по-малко от година уволненията и съкращенията в Гърция се утроиха, а помощите за безработица от 450 евро намаляха на 360 евро. Но цената на живота скача и в супермаркетите цените на стоките са по-високи дори от тези във Франция. Много домакинства тази зима са изключили парното, защото то е безбожно скъпо.

Много гърци вече предпочитат да пътуват с градския транспорт вместо с кола, тъй като не могат да си позволят да плащат бензина. В Гърция покупателната способност не намалява, тя буквално изчезва.

Тридесет и три годишната Елени, учителка в частно училище в Атина, работи на срочен договор, който изтича всеки юни и се подновява през септември. През лятото получава помощи за безработица. Това лято помощите ѝ ще бъдат намалени, докато тези на съпруга ѝ изобщо няма да се изплащат. Заплатата на Елени ще се понижи с 20 процента. Претекстът на държавата е че, заплатите в частното образование трябва да се изравнят с тези в държавните училища. Миналата година месечната заплата, получавана в началото на учителската кариера, беше 1114 евро. От следващия месец тя ще стане 660 евро за 21 учебни часа на седмица, споделя Елени.

Тридесет и девет годишната Панайота има диплома за владеене на чужди езици и работи от 19-годишна възраст, но днес все още зависи икономически от родителите си. Дори работа на петдневна работна седмица и на осемчасов работен ден не е достатъчна за икономическата независимост на Панайота. Месечната ѝ заплата е 700 евро. Те не ѝ стигат да наеме апартамент. Нейните връстници са в същото положение и се надяват при всеки нов план за икономии, че той ще е последният, но уви.

Четиридесет и две годишният учител Кириакос разказва, че неговото семейство, състоящо се от двама възрастни и две деца, е живеело през 2006 г. с 3000 евро на месец. Днес семейството разполага средно с 1500 евро на месец. "Най-орязани са заплатите на чиновниците, но и свободните професии също не бяха пощадени. Всички социални класи са засегнати от кризата. Онези, които са в най-тежко положение, дори не пазаруват и не ходят на лекар. Миналата седмица ходих на зъболекар и чакалнята му беше празна. Всички строителни проекти са замразени, което означава, че архитектите и инженерите също ще закъсат", казва Кириакос.

Четиридесет и пет годишната инженерка Кали работи от 1992 г. и през 2009 г. заплатата ѝ беше 1900 евро на месец. Тези пари тогава ѝ стигаха за приличен начин на живот. От 1 ноември 2011 г. заплатата ѝ падна на 980 евро, но Кали признава, че не е най-засегнатата от кризата в нейното семейство. Нейният съпруг има транспортна фирма и два камиона. В кризата клиентелата му намаля и накрая той уволни част от персонала. Днес той е стигнал дотам, че търси купувач за един от камионите си, който продава заедно с разрешително за извършване на транспортна дейност. Но той така и не може да се отърве от него, защото правителството обяви, че тази професия ще бъде либерализирана. Никой не иска да се обременява с разрешително, което нейният съпругът е получил преди две години срещу 25 000 евро. Тази инвестиция днес се оказва напразна и съпругът на Кали печели едва по 400-500 евро месечно.

Петдесет и три годишният учен Георгиос споделя, че не само хората, но и цяла Атина е мрачна и опасна. Градът е зле осветен, за да се пести ток, и това е депресиращо. Има цели улици, по които се редят затворени магазини с изрисувани с графити кепенци. Всеки ден гръцките вестници публикуват карта на Атина, на която посочват къде са извършени най-новите нападения, грабежи и обири. Зимата в Атина е сурова. Бездомниците се множат в центъра и ровят из кофите за храна. Имигрантите, дошли да търсят работа в Гърция преди няколко години, днес са в капан, не могат да си тръгнат и са принудени да преживяват ден за ден.

Някои туристически райони обаче се справят по-добре, казва французойката Изабел, която е шеф на туристическа агенция на остров Крит. Тя живее на острова от 20 години и стандартът ѝ на живот в условията на кризата рязко се е понижил след премахването на семейните и жилищните надбавки. Заплатата на Изабел също се понижи, въпреки че тя работи по 60 часа на седмица, в това число събота и неделя.

"В този сектор трудът на черно се увеличи, защото съкращението на работни места стана причина за намаляване на инспекторите по труда", разказва Изабел. Тя допълва, че на Крит - процъфтяваща туристическа дестинация - ситуацията не е чак толкова сложна, колкото на континентална Гърция, където цари мизерия, безработица, а фабриките се закриват една след друга. На Крит процъфтяват и риболовът, и селското стопанство, а островът извлича дивиденти от продължаващия по-дълго туристически сезон. Освен това заради арабските революции туристите, които обикновето отиваха в Магреб или Тунис, вече идват на Крит, допълва Изабел.

Тридесет и две годишният Димитриос е изкарал матура с отличие. После е завършил висше образование и е защитил докторат по философия. Говори шест езика. Днес преподава гръцки език в държавно училище. До септември получаваше 1200 евро на месец. Днес той оцелява със 750 евро месечно. "Като платя разходите от първа необходимост, ми остават само 70 евро, за да живея. Тези пари са ми за лекар, за дрехи, за книги, за кафе, за кино или за непредвидени ситуации", оплаква се Димитриос.

Заплатата на 42-годишната Марина от Солун беше намалена с 38 процента, но сметката ѝ за ток скочи с 24 процента, а сметката за газта - с 37 процента. За четири месеца хлябът, който обикновено купува Марина, поскъпна от 75 на 95 цента, млякото от 1,18 на 1,46 евро, а прахът за пране от 11,75 на 16,30 евро. "Човек не може да оцелее при тази скорост на покачване на цените. Мерките за икономии буквално преобърнаха живота ми с главата надолу. Вече ям по-малко месо, не ходя на ресторант, купувам много малко дрехи и то само когато има намаления. Не съм ходила на почивка от две години. Братовчедите ми на село казват, че са почувствали кризата само във връзка с цената на горивата, но за нас в града е истински ад", оплаква се Марина.

Французойката Сюзан живее на остров Егина в Гърция от 35 години и досега изкарваше прехраната си, като "продаваше" френския си език (частни уроци и преводи). Днес тя е пенсионерка, съпругът ѝ също. Пенсиите намаляват и семейството е на ръба на пропастта. Остров Егина, който е близо до Атина, е сериозно засегнат от кризата и общинските власти не мога да платят за доставките на вода и за събирането на боклука. Училищата не се отопляват, а общинските чиновници получават заплатите си нередовно.

По БТА

Още по темата
Още от Балкани