Въвежда се принудителен платен и неплатен отпуск

БСП откри противоречия между обявените и записаните мерки в извънредния закон

Въвежда се принудителен платен и неплатен отпуск

Бизнесът ще получи правото да пуска в принудителен платен отпуск отделни свои служители, отдели или цялото предприятие по време на извънредното положение. Достатъчно ще бъде работодателят да издаде заповед, че преустановява работата на съответния служител, отдел или фирма. Другият вариант е предприятието да бъде затворено със заповед на държавен орган.

Това следва от текстовете в закона за мерките по време на извънредното положение.

Ако служителят е ползвал вече целия си платен отпуск, минава на неплатен по решение на работодателя.

Сега принудителният платен отпуск е силно ограничен

И в момента в Кодексът на труда допуска принудителен платен отпуск, но той се отнася само до три хипотези – "по време на престой повече от 5 работни дни", "при ползване на отпуска едновременно от всички работници и служители", както и когато служителят не е ползвал отпуска си до края на календарната година, за която тя се полага.

От Българската стопанска камара вече пратиха становище в подкрепа на измененията.

В момента по закон работодателите нямат право да извеждат служителите в принудителен неплатен отпуск. По време на глобалната финансова криза обаче в преходните разпоредби на Кодекса на труда бе записано, че до 31 декември 2010 г. при намаляване обема на работата работодателят може да предостави неплатен отпуск на работника или служителя и без негово съгласие в размер до 60 работни дни през календарната година.

Целта на неплатения отпуск беше да се ползва като мярка за запазване на заетостта. Ако работодателят изпрати служител в неплатен отпуск без негово съгласие, служителят има право да прекрати трудовия си договор без предизвестие, с незабавен ефект.

В принудителен платен отпуск например вече са пуснати служители на столични детски градини, научи Mediapool.

Отново без съгласие на служителя, той може да бъде пратен да работи от вкъщи. Работниците, които по принцип са на пълно работно време, може да бъдат поставени на непълно. В закона се урежда възможност държавните служители също да бъдат разпускани за работа в домовете си.

Кой ще плаща заплатите при спиране на работа?

Ако работодателят сам реши да преустанови работа, то той трябва да плаща цялото възнаграждение на работниците, пише още в законопроекта. Ако обаче спре работа по заповед на държавен орган и служителите не ползват платен годишен отпуск – трябва да плаща обезщетение, което е 50% от брутното му възнаграждение, но не може да е може да е по-малко от 75 на сто от минималната заплата.

Така излиза, че затворените със заповед на здравния министър ресторанти, молове, кафенета, фитнеси и др. трябва да платят 50% от заплатите на служителите си, а всички други търговски и производствени обекти, които самостоятелно са решили да затворят врати, трябва да плащат 100% от заплатите.

Лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви пред бТВ във вторник, че не открива в извънредния закон обявената от финансовия министър Владислав Горанов мярка, според която държавата ще поеме 60% от заплатата на предприятията, пострадали от правителствените мерки. Даже обратното – текстовете предвиждат работодателите да плащат 50% или 100% от заплатата на работещите.)

Подобно съображение имат и работодателите.

Според Българската стопанска камара изплащането на пълен размер на трудовите възнаграждения от работодатели, с преустановена дейност, е мярка, чийто директен ефект би бил съкращаване на работници и служители. По тази причина от работодателската организация смятат, че тези мерки задължително следва да се разглеждат, заедно с мерките, оповестени от министъра на финансите, за поемане на 60 на сто от брутните трудови възнаграждения от страна на държавата, и да бъдат съобразени с критериите, на които работодателите следва да отговарят, за да кандидатстват за тази помощ, както и с другите мерки, насочени към бизнеса, с директен ефект върху запазването на работните места.

Без защита за хората над 60 години

Властта не смята да защити работещите над 60 години, нито пък работещите пенсионери, въпреки че те са най-уязвимата в епидемията група, става ясно от проектозакона. Те няма да имат право на задължителен платен или неплатен отпуск, ако поискат такъв. За сметка на това защита ще получат други категории служители. Работодателят например няма да може да откаже поискан платен или неплатен отпуск на бременни, жени в напреднал етап на ин-витро процедури, майки или осиновителки на дете до 12-годишна възраст или на дете с увреждане, самотни бащи, а също и хронично болни.

БСП настоява извънредното положение да не е безсрочно

Корнелия Нинова изтъкна, че в предложението е имало няколко точки, с които БСП не е била съгласна. Тя коментира, че Министерски съвет е искал безсрочно положение, а от левицата са поискали да има срок, а след това ако се наложи – да бъде удължен.

По думите на Нинова не се знае и как ще бъдат разпределени 500-те млн. лв. за малкия и среден бизнес през Българската банка за развитие.

Законът задължава всеки българин, на който му се налага да пътува в чужбина, да сключва здравна застраховка. В същото време застрахователите вече обявиха, че дори човек да сключи застраховка за пътуване в чужбина, тя няма да покрие разходите за лечение на Covid-19.

Споделяне

Още по темата

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?