Въвеждане на европейски данъци и най-много пари за бедните страни

Европейската комисия предложи спорен проектобюджет за 2014-2020 г., който предвижда увеличение на разходите и въвеждането на европейски данъци, които да доведат до намаляване на вноските на страните-членки. Еврокомисарят по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски посочи, че България, Латвия, Литва и Естония са най-големите победители в този бюджет, а еврокомисар Кристалина Георгиева уточни, че България ще може да разчита на 10-15 на сто повече пари от еврофондовете след 2014-та година.

Въпреки кризата Европейската комисия одобри увеличение на бюджета с близо 5% до 972 милиарда евро. Великобритания и Германия разкритикуваха увеличаването на сумата, като обявиха предложението на ЕК за "нереалистично". Според германския външен министър Гидо Вестервеле общият обем на бюджетната рамка е "безотговорно висока".

Едно от най спорните предложения са две опции за увеличаване на собствените приходи – въвеждането на европейски данък "Добавена стойност" и данък върху финансовите транзакции. Идеята на ЕК е част от събирания на национално ниво данък да бъде предоставяна на общия европейски бюджет.

Великобритания веднага обяви, че се противопоставя на подобна възможност, което прави малко вероятно въвеждането на данъците.

Еuractiv oтбелязва, че в стремежа си да привлече държавите-членки, които се противопоставят на нарастването в бюджета на ЕС, комисията предлага да се намалят националните вноски в съответствие със строгите мерки, приети в цяла Европа.

В периода (2007-2013) всяка страна отделяше 1.12% от БВП за бюджета на ЕС, а комисията предлага тази цифра да се свали до 1.05%.

Най-бедните ще бъдат най-големите нетни получатели

Кристалина Георгиева коментира пред БНР, че ще бъде изключително важно в следващите 18 месеца, докато вървят преговорите по бюджета, България да докаже готовността си да усвоява фондове, така че предварителните цифри, записани в предложенията на комисията, да се станат реалност.

"България получава такава ориентация в новия бюджет, защото в последно време показа, че е способна доста съществено да ускори усвояването на парите по еврофондовете. Тези резултати трябва да се запазят и да се увеличат", посочи Георгиева.

Тя уточни, че с около 70 процента ще се увеличат директните плащания за българските селскостопански производители. 30 на сто от субсидията обаче ще им бъде отпускана само при условие, че развиват екоземеделие.

Левандовски коментира, че България, Латвия, Литва и Естония, които са най-бедните страни в ЕС, ще бъдат най-големите нетни получатели от бюджета на ЕС като процент от брутния национален доход.

Така си гарантираме баланса и 7-годишен икономически мир в Европа, коментира комисарят, цитиран от БТА.

"Опитваме се да достигнем средно състояние в ЕС, при което няма как да не бъдат натоварени най-големите нетни вложители, т. е. страните с най-голям принос към общия бюджет", обясни председателят на Европейската комисия Жозе Барозу.

Той посочи, че въпросът за солидарността е много важен. Разликата в степента на социалното и икономическо развитие между 27-те страни в ЕС е такава, че трябва да бъдат положени усилия за нейното преодоляване.

Кристалина Георгиева коментира от своя страна, че бюджетът е справедлив - "където хората имат повече нужда от помощ, повече нужда от солидарност, те я получават".

Евентуалните евроданъци няма да натоварят българите

"Съвсем откровено, аз не смятам, категорично, че това значи по-голямо бреме върху

българските граждани. По-скоро обратното, ние ще видим източник към бюджета, който идва от финансовите центрове в Европа, от една индустрия, която към днешна дата е сравнително облекчена откъм това да помага за растежа в Европа и за благосъстоянието на всички наши граждани", коментира Георгиева.

Тя обясни, че идеята за данъка за добавената стойност не е нова.

"Тук става дума за модернизиране на този данък, така че той да бъде по-добър източник на средства за европейските граждани, включително и за българските граждани. А що се касае до данъка за финансовите транзакции, според мен всички в България ще се съгласят, че финансовият сектор има възможност да допринесе за повишаване стандарта на европейците, включително и на българите", посочи Георгиева.

Съкращения и повече работа за еврочиновниците

В същото време ЕК заяви, че смята да съкрати 5 процента от персонала си, да увеличи работното му време и да вдигне пенсионната възраст на чиновниците си, предаде АФП, след като ден по-рано бе взето решение за замразяване на средствата за евроадминистрацията в следващия седемгодишен бюджет на общността.

Брюксел често е критикуван от страните членки за заплатите на служителите и затова предложението е трудовата седмица да стане 40часа вместо сегашните 37.5 часа, а пенсионната възраст да се повиши от 63 на 65 години.

Разходите за около 50 000 души персонал в евроинституциите възлизат на 5.7% от бюджета на ЕС. За периода от 2014 до 2020 г. Брюксел предлага евробюджетът да бъде близо един трилион евро.

Очаква се планираните съкращения да доведат до сериозни протести и стачки от страна на профсъюзите. Те сравняват големината на персонала в евроинституциите с броя на служителите в държавните институции, които са близо 50 милиона за целия ЕС.

Заплатите в различните органи и служби на ЕС започват от 2550 евро на месец, като най-добре платените служители получават по 17 000 евро месечно. Работещите в евроинституциите плащат и по-ниски данъци, отбелязва АФП.