Въженцата сами ли да си ги носим или ще ги раздават...

Или защо БСП абдикира от ролята си на опозиция и в парламента такава няма

Въженцата сами ли да си ги носим или ще ги раздават...

След последното си катастрофално съвместно управление с ДПС, социалистите се явиха на парламентарните избори миналия октомври със заявка да са "представител" и "защитник" на гражданите в борбата срещу "користната употреба на властта и на богатството, което купува власт".

"На изпитание вече е поставена самата демокрация. Все по-остро се задават въпросите: как и с какви средства се правят избори, кой е инициатор на важните решения, чия воля изразяват политиците и кого обслужва държавата?! Това изисква да премахнем корпоративната власт върху държавните и общинските институции". Фрагментът е част от платформата "Достоен живот в справедлива държава", с която "БСП- Лява България" се яви на предсрочните парламентарни избори.

Към днешна дата БСП е достигнала "електорално дъно" (11% доверие, според изследване на "Алфа Рисърч" ) и планира мерки за възстановяване на позициите си. Последният пленум очерта най-важните от тях и те общо взето се припокриват с поведението, което социалистите демонстрират в качеството си на най-голяма опозиционна формация. Акцентът е върху социални мерки и послания, граничещи с популизма или направо нагазили с два крака в него (да не се пипа пенсионната възраст, да се върне прогресивното подохдно облагане, да се повишават пенсиите и доходите и пр.).

Тоест, настоящата четворна коалиция, доминирана от ГЕРБ, и занапред ще бъде атакувана по-скоро с лява пропагандна реторика (управлението е дясно с елементи на реваншизъм, според оценката на Михаил Миков).

Засега нищо от изявите на БСП не показва, че те имат някакви критики или претенции към правителството по отношение на негови зависимости от "корпоративната власт". И съответно, не показват с нищо, че искат да разобличат тези зависимости или да предложат конкретни стъпки за премахването им.

От юни 2013 г., когато злополучно избраха Делян Пеевски за председател на ДАНС, до ден днешен социалистите не са признали съществуването на "модела Кой", срещу който избухнаха гражданските протести, но и срещу който открито се бунтуваха местни организации на БСП.

След депесарския шут към кабинета "Орешарски", в последните си дни като лидер на БСП Сергей Станишев каза, че били използвани "на ишлеме" във властта. В отчаян опит за превантивен удар спрямо ДПС, социалистите дори се обявиха за въвеждане на задължително гласуване (предложено от президента Пелвнелиев, първия им по ранг политически противник).

Между другото, и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не е признал да има "модел Кой", нито пък си е позволил да изтърве и думичка, която би могла да раздразни успелия млад човек, станал нарицателно на модела.

БСП обвинява правителството за кадрови чистки и назначения, какъвто е традиционният рефрен на всяка паднала от властта от партия. В същото време се въздържа от оценка какви лобита и интереси стоят зад кадровата политика на правителството. Кои зам.-министри и други високопоставени кадри в министерствата и агенциите бяха запазени, кои сменени и защо? Какъв е балансът между партийни "калинки" и корпоративни пратеници във властта?

Да се критикува управлението като "дясно" е най-безобидната стратегия, от която ГЕРБ и Реформаторският блок няма какво да изгубят, а тъкмо обратното - могат да спечелят (двете формации са част от европейската десница).

Тежката артилерия на социалистите изглежда е насочена срещу партията на Георги Първанов АБВ, която се отцепи от БСП и отмъкна доста гласове. Тоест, цялата стратегия до момента изглежда съмнително късогледа – БСП да си върне избиратели, като ги убеди, че АБВ води дясна политика, защото участва в "десен" кабинет.

Твърдението, че вторият кабинет "Борисов" е "десен", обаче е доста спорно. Безплатното саниране на панелните блокове, например, не е дясна политика. Нито пък лява. Тя си е чист популизъм, на който БСП вероятно завиждат.

И както е известно на БСП, не дясната или лявата политика са проблем на България, а безнаказаната корупция по върховете на властта, липсата на независимо правосъдие и на независими медии, или, както социалистите са го формулирали - "користната употреба на властта и на богатството, което купува власт".

Прави впечатление, че откакто е сформиран новият парламент, БСП се опитва да се държи на санитарна дистанция от ДПС. БСП провали инициативата на ДПС за внасяне на вот на недоверие към правителството, след като отказа подкрепа за подписката. Социалистите гласуваха "против" промените в пенсионните модел, прокарани от тематичната коалиция ГЕРБ-ДПС плюс депутати на Ковачки.

Въобще, досега БСП демонстрира някакъв неуверен и срамежлив опит за разграничаване от ДПС, който едва ли ще ѝ помогне особено да възстанови имиджовите щети от съвместното им управление под егидата на "модела Кой". БСП не смее да атакува устоите на този модел, вероятно защото се чувства уязвима, че ще последват контраудар и разобличения за нейния принос към "користната употреба на властта и на богатството, което купува власт".

В стремежа да не засегне група хора от собствената си върхушка, които винаги са в комфортната позиция, защото се вписват в горепосочената формула, БСП си остава заложник на модела. В този смисъл тя не може да бъде истинска опозиция и да бъде полезна както на своите избиратели, така и на всички граждани.

Като цяло, в този парламент има три политически сили, които формално са в опозиция на правителството – ДПС, БДЦ и "Атака". Те се оказаха в тази роля по принуда, защото не ги взеха в управлението (Бойко Борисов прецени, че е някак неприлично да се съюзява с първите две, а съюз с третата бе просто немислим заради ПФ). Отвъд театралната политическа реторика на лидера си, ДПС никога няма да застраши реално сегашната власт, ако тя не засегне сериозно интересите на неговото бизнес-крило.

Така стигаме до парадокса, че второто правителство на Борисов няма опозиция. Ако има такава, тя е в самата управляващата коалиция и по-точно някои партии и политици от Реформаторския блок, които все още чувстват ангажимент към избирателите си и гражданите, въстанали срещу "модела Кой". И още по-точно, става дума за някакви индивидуални опозиционни инициативи, говорене и действия, които остават несподелени дори в рамките на Реформаторския блок.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?