Възход на националистите и крайнодесните в Европа

Около половин година преди следващите избори за Европейския парламент в целия Европейски саюз са наблюдава мощно активизиране и повишаване на популярността на националистически партии с популистки, антиевропейски и дори откровено нацистки и фашистки възгледи и програми. На тази тревожна тенденция тези дни в два авторски аналитични текста обръща внимание британският вестник "Гардиън".

Непосредственият повод за тях стана обявеният миналата седмица от шест европейски крайнодесни партии съюз преди евроизборите през май 2014 г., който щял да се разширява, за да върне Европа "обратно на правия път".

"След като омаловажиха фашистките си симпатии, крайнодесните отново излизат на политическата сцена след ПР-подмладяване. Време е те да бъдат спрени", поше по този повод Джон Палмър в анализа си, озаглавен "Възходът на крайнодесните партии в Европа е смразяващо ехо от 30-те години".

Откакто през 2007 се стигна до световна банкова криза коментатори от целия политически спектър уверено предсказваха не само колапс на еврото, но също така, че рано или късно Европейският съюз ще разпадне под влияние на вътрешни сили. Нищо от това не се случи. Но европейският проект, започнал след опустошенията на Втората световна война, е изправен пред най-сериозната заплаха в историята си, пише авторът в публикацията, цитирана от БТА във вторник.

Тази заплаха, продължава той, смразяващо се очерта с появата на паневропейски съюз на крайнодесните партии, воден от френския Национален фронт и от холандската Партия на свободата, оглавявана от Герт Вилдерс, които обещават да посекат "чудовището в Брюксел".

Разбира се, нарастващата подкрепа за крайнодесните, антиевропейски, антиимигрантски партии се подхранва от най-тежката световна рецесия поне от 30-те години насам – масова безработица, спадане на жизненото равнище - влошена от манията на европейските лидери да налагат икономии, които са в тяхна вреда.

Партии, които се криеха в сенките, омаловажавайки симпатиите си към нацизма и фашизма, отново излизат на политическата сцена след подмладяващ пиар лифтинг. Марин льо Пен, лидерът на френския Национален фронт, омаловажава антисемитските прояви на своята партия. Холандският крайнодесен лидер тръгна по малко по-различен път, като играе със страха и неприязънта не към евреите, а към имигрантите мюсюлмани. Също като Льо Пен Вилдерс набляга на твърденията, че ЕС представлява космополитна заплаха за националната идентичност. Пригласят им и други, сред тях са Датската народна партия, партията "Финландците" и белгийската "Фламандски интерес" (Влаамс Беланг).

Засега френските и холандските популисти внимателно спазват дистанция от открито неонацистките партии като гръцката "Златна зора", чиито паравоенно формирования Sturmabteilung (Щурмови отряди) тероризират бежанци и имигранти, и от арогантната унгарска партия "Йоббик", взела на прицел ромското малцинство.

Според някои социологически проучвания крайнодесните може да получат до една трета от местата в Европейския парламент на изборите през май. Това все още дава повече места на центристките партии - християндемократи, социалдемократи и либерали. Но за да може да се постигне стабилно мнозинство в Европейския парламент, всички тези партии може да бъдат принудени да се сближат повече, отколкото е добре за демокрацията.

Подобна ситуация ще започне тревожно да прилича на 1936 година, когато центърът и левицата - особено във Франция - временно спряха устрема към фашизъм, но създадоха неефективна и безпринципна коалиция. Разпадането ѝ в навечерието на Втората световна война ускори идването на власт на режима на нацисткия колаборационист Филип Петен. Историята обикновено не се повтаря автоматично, но би било глупаво да поемаме този риск, коментира Джон Палмър в "Гардиън".

По-обезпокоителни от засилването на крайната десница са нагаждаческите жестове към расистите и антиимигрантите, които в момента правят предимно консервативни и дори либералдемократични политици, както и някои от новите идеолози на "сините лейбъристи". Предупрежденията от хора като Дейвид Блънкет, че неприязънта към имигрантите от ромски произход може да доведе до народен "взрив", напомня за реториката на Инок Пауъл.

Противоотровата за крайнодесните изисква европейската левица ясно да заяви, че има и се опитва да постигне пълна алтернатива на икономическата стагнация, постоянно нарастващата пропаст в доходите и богатството и деградацията на нашите социални стандарти, граждански свободи и демократични права. Но за тази алтернатива трябва да се борим както на европейско, така и на национално и местно равнище и тя ще изисква повече, а не по-малко европейска интеграция.

Времето изтича не само за европейските социалдемократи, а и за социалистическата левица като цяло и зелените. Те трябва да покажат че могат да бъдат противотежест на изместването на центъра надясно. Без това на новия крайнодесен съюз може да му се наложи само да се държи заедно и да изчака да удари неговият час, заключава Палмър.

Европа - все по-гневна и националистическа

В другата публикация на "Гардиън" известният британски историк, професор в Оксфордския университет и старши сътрудник към института Хувър в Станфордския университет Тимъти Гартън Аш прави паралел не с 30-те години на миналия век, предшествали Втората световна война, а с периода непосредствено преди Първата световна война". Текстът му, цитиран във вторник от "Дневник", е озаглавен "2014 не е 1914, но Европа става все по-гневна и националистическа".

"Германските избори преминаха и Германия, и Франция ще предприемат мащабна инициатива за спасяване на Европейския проект. Отбелязвайки един век от 1914 г., това ще контрастира със слабите и объркани лидери, при които Европа пропада в Първата световна война. Преди изборите за Европейски парламент следващия май решителни френско-германски действия и вдъхновяващи послания може да отблъснат антиевропейските партии, набиращи сила в много страни от ЕС. Само че всичко това са само фантазии, дами и господа проевропейци", пише авторът.

Според него реалността е съвсем друга - до Коледа няма да има дори германско правителство, а европейската тематика в коалиционните преговори в Берлин е поверена на... подгрупа на работната група по финансовите въпроси, наречена "Банкови регулации, Европа, евро". На тези преговори политиците основно се занимават с вътрешни въпроси, а не с бъдещето на континента. Когато правителството се сглоби, европейската политика ще е резултат от компромис между канцлерството и министерствата на финансите и на външните работи, които ще бъдат поделени между ХДС, ГСДП и ХСС.

Авторът припомня, че не бива да се забравя, че политиците се интересуват основно от това да представят добре партиите си пред избирателите, когато се стигне до следващите избори. Младежката безработица Германия е 8% (в Испания - 56%), а хората в страната не усещат удара от кризата на еврото, докато започват коледния си шопинг. "Не можете да си представите колко далечна е за човек в берлинското метро кризата на Европа и как не вижда нужда да се прави спешно нещо по нея", казва Аш.

Колкото до Франция той отбелязва, че "тя има различни възгледи по ключови въпроси и слаб президент, който не може да се справи с реформите в собствената си страна, да не говорим да помага на някой друг".

"Застаряващата и все по-неравнопоставена семейна двойка Франция-Германия - през януари тя скромно отпразнува златна сватба, а германката в нея определено носи само панталони - ще трябва да се съобразява с ценни партньори като Полша и с предложенията на европейски институции. И от този разстроен оркестър трябва да се чуят фанфарите, които ще повалят скептиците от всички страни и ще мобилизират европейците да гласуват за Европа? Ха ха ха!", пише Тимъти Гартън Аш, който е известен с проевропейските си възгледи.

Според него предстои най-интересната предизборна кампания, откакто през 1979 г. започна прякото гласуване за европарламент. Причината е, че из цяла Европа има невъобразим набор от национални партии на протеста.

"Популистки" е терминът който масово им лепят, но той не улавя тяхното разнообразие", казва авторът, според когото трудно под един знаменател могат да попаднат британската Партия на независимостта, германската "Алтернатива за Германия", гръцката неофашистка "Златна зора", унгарската "Йобик", френският Национален фронт на Марин льо Пен, каталунските националисти, италианското движение "Пет звезди", белгийската "Фламандски интерес", партията "Финландци", датската Народна партия и т.н. Партии на свободата в Австрия и Холандия.

"Много бих се изненадал, ако тези партии не се представят добре на европейските избори. Не виждам в момента нищо от лидерите в Берлин, Париж или Брюксел (за Лондон направо забравете), което да спре тази надигаща се вълна. Зад тези партии с 10-25 процента подкрепа стои едно по-масово недоволство от безработицата, съкращенията на разходите и брюкселската бюрокрация, налагаща регулации колко вода можеш да използваш в тоалетното казанче", пише Аш.

Той не храни илюзии, че това настъпление може да бъде спряно от разединените, мудни в действията си непредизвикващи вдъхновение европейски лидери. Надежда обаче според него има в две обстоятелства. Първо, че тези партии по принцип трудно се съгласяват за нещо друго, освен за това ,че не харесват ЕС. И второто – че, ако бъдат широко представени в ЕП, ще предизвикат сплотяване на традиционните партии на социалисти, консерватори и либерали. "Така че ще имаме открита "Голяма коалиция" в Берлин и скрита голяма коалиция в Брюксел", прогнозира авторът.

Проблемът с големите коалиции е, че докато основните, центристките партии са натоварени с отговорността на управлението, полето на опозицията е оставено широко отворено за партии на протеста. От друга страна, антипартийните движения могат да мобилизират по-младото поколение европейци да бранят постиженията, които те приемат за даденост. Това няма да бъде 1914-та, но сто години след нея Европа отново ще живее в интересни времена, заключава Тимъти Гартън Аш.