Възкръсни, Боже! Боже на праведните!

Възкръсни, Боже! Боже на праведните!

Международни договори, декларации, Конституция, Наказателният кодекс, световното обществено мнение, правозащитните организации – нищо и никой не помогна на злополучните Юкос-овци и ето, че майсторите-ченгета от Лубянка отново се заемат с нещастните затворници на съвестта (онази съвест, която у нашите бизнес среди е напълно парализирана) – с Михаил Ходорковски и Платон Лебедев. Очевидно Черният Властелин от Кремъл не бе предполагал, че те ще издаянят толкова дълго. Всичко бе опитано - и студът, и радиацията, и "килията за пречупване" заедно с рецидивистите в Краснокаменск, и истинският глад за Платон Лебедев в Задполярието.

Цялото дело, което Михаил Ходорковски изгради с ръцете си, онова малко ъгълче на възраждането на Русия, неговата свободна "индианска" територия - фондът "Отворена Русия", лицея – всичко това сега се заличава от лицето на земята.

Коя е Валерия Новодворска

Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворска.

още 

Какво ли не бе приложено - за малко да му отрежат носа, натикваха го в карцера за чашка чай, за два лимона - а тези двамата, Лебедев и Ходорковски, все още не искат да си признаят, че са врагове на народа и не подписват протокола, че са откраднали целия държавен бюджет на Евразия за текущия кайнозойски период и че са разреждали нефта с грузинско вино и черно мастило.

И ето, измисля се сега ново обвинение, чиято същност може да се опише кратко и разбираемо: "ще лежат до пълна забрава" или "нека лежат до тогава, докато ние спокойно и на време си легнем в земята, за да няма "ефекта на Монте-Кристо", или "виновен си, Ходорковски, дори само за това, че на нас, чекистите така ни се е приискало – само дума да кажем и Юкос-овците заминават в чекистката тъмница".

Истинското название на всичко това е "точков сталинизъм". Изложената по-горе същност на новото обвинение е увита в непроницаеми икономически формули, от които става ясно едно – Ходорковски е откраднал не само целия руски нефт, но даже е успял да задигне това-онова и от Емиратствата.

Хората не спират да се чудят за какво му е нужно всичко това на Путин. Хората не са в състояние да го разберат. Защото става дума за логиката на античовеци. В нашата история познаваме такива времена: внезапния поток на т.н. "повторници" през 1948–1949 г. С каква пронизваща ненавист разказва за това Солженицин, онзи, старият, когато беше все още свободен, дисидент и антисъветчик: "1948-49 години... бяха отбелязани с небивалата даже за сталинското неправосъдие трагикомедия на "повторниците". На езика на ГУЛАГ така бяха наречени онези нещастници, недоубити през 1937 г., на които се бе удало да оцелеят след невъзможните, непреживаеми 10 години... Каква дивашка фантазия (или устойчива злоба, или незаситена мъст) накара генералисимуса-победител да отдаде заповедта: всички тези сакати и недъгави нещастници да се затворят отново, без нова вина!.. и всички тях ги прибраха един след друг. Откарваха ги със същата ленива умора, с която и те самите тръгваха на път. Те знаеха какво ги очаква – целия кръстен път. Те не питаха "За какво?" и не казваха на близките си "чакайте ме, ще се върна", те надяваха по-опърпани дрехи, насипваха си в лагерната кесийка махорка и тръгваха да подписват протокола. (А той беше все един и същ: "Вие ли сте вършили това?" – "Аз" – "Получавате още десятка!")".

И Евгения Гинзбург припомня в "Крутой маршрут" този страшен период. При тях в Магадан прибирали заточениците просто по азбучен ред за по 5 – 6 месеца в затвора, за да могат да им оформят след това вечната каторга на Колима.

А на Ходорковски и на Лебедев дори не им позволиха да излязат за малко. И това се среща при Солженицин. Нарича се "лагерна присъда" и ти я налагат още преди да те освободят от лагера. В колимските лагери по време на войната, дори и да ти изтече присъдата, няма освобождаване: дават ти да подпишеш хартийка, че те задържат временно, до края на войната. И у нас сега се води война: войната на Путин и на чекистката банда със съвременността и с бъдещето, от името и по поръчение на сталинистското минало.

Любимият на Путин Андропов също прилагаше такива номера: в лагерите по негово време даваха на политзатворниците (на Таня Осипова например) още по три години за лошо поведение: отказва да носи номер на гърдите като в Освенцим, не се разкайва, на тръгва по пътя на поправянето... Ето до коя точка стигнахме днес, ето откъде трябва да черпим своите примери, своите аналогии.

Да не би Рузвелт и Чърчил да се застъпваха с нещо за робите на ГУЛАГ? Виж, към Сталин, към "чичо Джо" те се отнасяха с голяма деликатност. Тогава вместо днешната "осморка" съществуваше "тройка". "Голямата тройка". Тя заседаваше в Ялта, а малките тройки заместваха правосъдието и заседаваха по места, от Москва до Колима.

А на въпроса на правозащитниците "къде е вашият брат Ходорковски?" Съюзът на индустриалците и предприемачите смело отговаря: "Страж ли съм аз на брата си?" Истинският им председател е Каин, а не Шохин. Така че ако искаме да помогнем на Лебедев, на Ходорковски, на Бахмина (юристконсулт на Юкос, майка на две невръстни деца – бел. прев.) спокойно можем да почваме да копаем тунел от Чита и Потма до Лондон. Иначе Михаил Борисович и колегите му по нещастие просто ще си умрат в затвора, както щеше да умре Едмон Дантес, ако не беше избягал от замъка Иф.

Сега е Велик пост и аз като добра християнка, гладна и отслабнала, започвам от време на време да си мечтая: представям си, че в затвора Михаил Ходорковски намира плана на тайно хранилище, в което Ермак, Колчак и който там още е минавал през онези места, са заровили злато и диаманти. И ето го, рови изкоп и хваща тайгата. Завръща се под името княз Амурски и с помощта на своите пари успява да си отмъсти в духа на Дюма: Путин се застрелва, Сечин полудява, Сурков го хващат в плен чеченски бойци и го морят от глад. Той се разкайва и Ходорковски му прощава.

Но това са неосъществими мечти. Тогава почвам да си мечтая за онова, което със сигурност ще се сбъдне според стиховете на Державин:

Възкръсни, Боже, Боже на праведните!
И чуй молитвите на роба:
Ела, съди, наказвай строго,
И бъди единствен земен Цар.

Ето го изходът. Исус –приемник на цар Ирод! Интересно, ще заповяда ли Путин да се убиват всички младенци под една година, когато го посетят тримата влъхви и му съобщят, че са видели звезда над Русия, и че Той се е родил и ще заеме трона му? Интересно, ще обяви ли той добрите християни, които се молят през Великия пост за здравето и спасението на Ходорковски, на Лебедев и на другарите им и за наказание на президента Путин, съучастници на терористите? Господ все пак не е Шамил Басаев. И дали ще бъде обявена за екстремистка дейност молитвата, същият този президент да попадне в геената огнена?

Бог, разбира се си има своите въоръжени формирования, но дали те няма да бъдат обявени за незаконни? Може ли Архангел Михаил да се счита за нелегален боец? Според мен той си е по-легитимен от цялото Министерство на отбраната. У нас сега всички живо се вълнуват от съдбата на Путин след 2008 година. На мен обаче ми е много по-интересна неговата съдба след като, доживял дълбока старост, обкръжен от деца и внуци, на които ще остави богато наследство, той мирно предаде дух в своя дворец някъде из Сардиния.

Помните ли какво казва Христос в романа на Шарл де Костер "Тил Уленшпигел" на поминалия се император Карл V, който въвежда инквизицията в протестантска Фландрия? За всеки човек, изкарван на ешафода, удавян, изгарян на клада или разкъсван на четири Карл трябвало да изтърпява същите мъки.

Така че и Путин ще се дави като моряците на Курск, ще се задушава от газа, като жертвите в "Норд-Ост", ще изгаря жив в училището заедно с бесланските деца, ще умира с всяко чеченско дете под развалините на Грозни, ще загива мъчително от радиация като Литвиненко, ще се сбогува завинаги с децата си като Светлана Бахмина.

Не знам как стои въпросът с Михаил Ходорковски, но мен лично тези мисли силно ме утешават.

Коментарът е публикуван в електронното издание Грани.ру. Превод и бележки – Милен Радев

Други материали от Милен Радев може да намерите на неговия блог www.de-zorata.de/blog

Още от

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?