"Атака" вкара "Кремиковци" в предизборния дневен ред на НС

Парламентът се занима в сряда с поредна законодателна инициатива на "Атака" – да се възстанови заводът за леене на стомана в "Кремиковци". След дебат, излъчван на живо по БНТ, от БСП обясниха, че Народното събрание няма правомощия да задължи изпълнителната власт за подобни решения, а друга пречка е фактът, че този завод е собственост на частно лице. Въпреки това решението бе препратено към икономическата комисия в НС, която пък излъчи работна група.

Партията на Волен Сидеров, която според последните проучвания е загубила значителна част от електората си заради подкрепата към кабинета на БСП и ДПС, напоследък активизира познатите си популистки ултиматуми за приравняване на българските заплати към европейските, национализиране на ЕРП-тата и минни концесии и пр. Управляващите приемат да се занимават с предложенията, очевидно за да не "обидят" Сидеров, който им осигурява парламентарния кворум.

Депутатите от икономическата комисия съставиха работна група, която до 2 седмици да каже може ли и как да се възобнови производството в част от металургичния комбинат "Кремиковци". Окончателно решението ще се гласува в пленарната зала, което ще даде допълнителна възможност на "Атака" да трупа точки предизборно.

Единствено ГЕРБ се обявиха категорично срещу искането на атакистите и отказаха участие в работната група, чийто председател ще е Николай Александров от "Атака", а Петър Кънев от БСП и Ферихан Ахмедова от ДПС ще са членове. Те ще трябва и да редактират предложението за възобновяването на работата на Завода за непрекъснато леене на стомана в "Кремиковци", което повдигна доста въпроси за начина на реализацията и участието на собственика на завода.

Това би значело държавата да се разпорежда с активи, които не са нейна собственост, поясни депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев.

А пита ли някой собственика?

Димитър Бойчев от ГЕРБ попита дали някой се е поинтересувал от мнението на собственика иска ли подобно нещо да се случва с неговата собственост. Румен Гечев от БСП също се зачуди "как може да правим нещо без разговор със собственика" и препоръча "юридически да се изпипат нещата". Николай Александров от своя страна предложи държавата да откупи предприятието, а собственикът му да бъде извикан в комисията.

Собственик е фирмата "Елтрейд къмпани", която купи през пролетта на 2011 г. срещу 316 млн. лв. обявения в несъстоятелност комбинат, чиито дългове надхвърляха 2 млрд. лв. Зад "Елтрейд къмпани" стоят "Надин Металс трейд" и "Велпет консулт", а сделката частично бе финансирана от Първа инвестиционна банка.

Председателят на Федерация "Металици" Васил Яначков коментира пред комисията, че Заводът за непрекъснато леене на стомана не може да работи сам по себе си, а трябва да обработва течен метал, добит в стоманолеярните на "Кремиковци". Според него заводът за горещо валцуване може до 3-4 месеца да заработи с вносна стомана. До 5-6 месеца пък можело да бъде пуснат Електростоманодобивният завод с опция за бъдещо разширяване, модернизация и екологизация. Това производство можело да ползва скрап за преработка и да подава продукцията си за горещо валцуване, обясни синдикалистът. По думите му до една година комбинатът можело да даде работа на 1200-1500 души и това щяло да струва само 100 млн. лв.

Оказа се обаче, че Министерството на икономиката и енергетиката няма становище по въпроса с възраждането на "Кремиковци" и депутатите решиха, че ще искат такова, както и от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол.

Предложение без анализ

По време на дебата в пленарна зала от "Атака" заявиха, че възраждането на "Кремиковци" ще осигури работни места, ще допринесе за увеличаването на брутния вътрешен продукт и ще съживи дейността на Българските държавни железници.

"Българска стомана се е леела и се е продавала в Европа, не само в страните от така наречения Източен блок, но включително и в Япония и други държави в Азия", каза Николай Александров.

Румен Гечев от БСП обаче коментира, че парламентът няма правомощия да задължи изпълнителната власт да инвестира бюджетни или заемни средства в предприятие, което в момента е частна собственост. Той допълни, че правилният начин е правителството да направи икономически анализ за възможностите и начините евентуално да се възроди "Кремиковци", да има конкретни разчети и тогава НС да подкрепя решения на правителството.

Проф. Станислав Станилов от "Атака" контрира, че няма нужда да се товари бюджетът, тъй като има Българска банка за развитие, която може да го финансира.

Методи Костадинов от БСП предложи правителството да направи комплексен анализ с оценка за въздействие върху околната среда на "Кремиковци" и производствен, икономически и финансов анализ.

От ДПС обърнаха внимание, че ако се реши държавата да участва във възобновяването на "Кремиковци", трябва да се прецени дали това няма да се тълкува от Европейската комисия като неправомерна държавна помощ.

ГЕРБ против наливането на държавни пари в комбината

ГЕРБ няма да подкрепят възраждането на "Кремиковци" с държавни средства. "Подкрепяме идеята да бъде подпомогнат потенциален инвеститор, но не чрез пряко участие на държавата, а с ускоряване на административните процедури, което да не бъде за сметка на сериозна екологична оценка”, каза депутатът от ГЕРБ Стефани Михайлова. Тя посочи още, че само по себе си възраждането на Завода за непрекъснато леене на стомана няма голям смисъл. То трябва да е част от възстановяването и на други производства от предприятието, за да има реален икономически ефект и да е рентабилно.

Енергийните ресурси ще помогнат една държава да се реиндустриализира, а не наливане на държавни средства, коментира депутатът от ГЕРБ и бивш министър на икономиката и енергетиката Делян Добрев. "Становищата на БСП и ДПС са, че "Кремиковци” е много хубав завод, но не трябва да става с държавни средства и да има частни инвестиции.

Реиндустриализацията е актуална тема в ЕС. Нито в Европа, нито в Щатите това не означава наливане на пари на данъкоплатците. Няма как това решение да мине, защото не се подкрепя от премиера”, посочи Добрев.