Възмездие на ценностите

Европейският съюз все още няма своя политика спрямо Русия. А историята показва, че компромисите с основополагащите убеждения водят до катастрофа.

Въпреки че Русия винаги е играла важна роля в Европа, тези отношения придобиха ново измерение с разширяването на ЕС. Не само защото границите на евросъюза се изместиха съществено на изток, но и защото 10-те нови страни-членки на съюза имат уникален опит в отношенията с Русия заради дългото си и често принудително съвместно съществуване. Сега Западна Европа получи достъп до знания, основани не само на теоретични предположения, а и на практически опит. Ако бъде използвано както трябва, това преимущество би могло да е от полза на целия ЕС и да допринесе за изработване на сериозен и ефективен план за сътрудничество с Русия.

ЕС и Русия са обречени да поддържат близко партньорство. И двете страни осъзнават това, но се разминават в мнението си за смисъла на понятието "партньорство". Русия смята, че партньорството трябва да бъде главно икономическо, докато ЕС би искал да води диалог за ценностите. Напоследък има все повече гласове, които казват: "Ние сме длъжни да си сътрудничим с Русия".

Хората обаче забравят, че съществуват две Русии. Европейските политици можеха добре да ги различават по време на Студената война. Те прагматично поддържаха икономически отношения с режимите на Брежнев или Андропов и едновременно с това политически и морално поддържаха съветските политически затворници и дисиденти. Днес международната подкрепа за руските демократи и правозащитници е нужна толкова, колкото и през последните десетилетия от съществуването на съветската империя.

Русия винаги е била смятана за различна и изключителна, страна, действаща по правила различни от правилата в традиционните европейски демокрации. Тази представа за собствената изключителност укрепва съществуващите елементи на руската външна политика: изолационизъм и недоверие в международното сътрудничество.

В контраст с политиката на международно сътрудничество, диминираща 21-ия век, Русия се върна към силовата политика на 19-ти век. Ние виждаме това целенасоченото изпълзване от страна на държавата на енергоресурсите като инструмент за политически натиск. Агресията на Кремъл срещу Грузия бе на бруталната демонстрация на силата на държавната машина. Русия досега окупира грузинските територии Абхазия и Южна Осетия.

Същевременно намаляването на броя на населението на Русия ще препятства нейните амбициозни програми за модернизация и диверсификация на икономиката. Руското ръководство знае, че днешната икономическа структура на страната не съответства на потребностите на развитието на една модерна държава. Заради това през 2008 г. руското правителство прие "Концепция за дългосрочно социално-икономическо развитие на Руската федерация до 2020 г.".

Планът се основава на едно почти съветско убеждение, че държавният контрол в икономиката е най-добрият начин за стимулиране на развитието. В действителност обаче той понижава руския потенциал за развитие, тъй като иновациите са тясно свързани с творчеството и инициативата. А тези неща изискват лична свобода. Слабостта на Русия като "управляема" демокрация, както често наричат авторитарния режим на Путин, ограничава тази лична свобода. С други думи, политиката на руските елити противоречи на техните икономически амбиции.

Миналата година Европа отбеляза 20-та годишнина от падането на Берлинската стена. Това събитие обедини свободна Европа с такива страни като Латвия и Чехия, които бяха в изолация за "желязната завеса". Въпреки че много от тези държави днес са членове на ЕС и НАТО, балтийските страни така и не излязоха от сферата на влияние на Русия. Москва все още настойчиво се стреми да възстанови своята зона на специални интереси, влияние и сигурност. Днес това се постига по пътя на политическия натиск с помощта на заплахата от създаване на енергиен дефицит. И някои страни членки на ЕС с действията си косвено поддържат тези идеи. За постигане на целите си Русия без колебания оказва пряк и индиректен натиск, прекратявайки доставки на енергоносители, правейки политически мотивирани инвестиции и манипулирайки медии.

Руската инвазия в Грузия предизвика огромна загриженост. Латвийски политици помолиха НАТО незабавно да разработи планове за защита на прибалтийските държави. Такива планове обаче все още не съществуват. След като американският президент Барак Обама реши да се откаже от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, въпросът за гаранциите от страна на НАТО стана още по-актуален.

Ангажиментът в Централна и Източна Европа е от особена важност за Съединените щати, докато руската военна политика е площадка за политика от позицията на силата. Като съсед на Русия Латвия приветства възстановяването на връзките между Русия и САЩ и се надява, че откритостта и сътрудничеството между тях ще се развиват. Заедно с това ние, както и другите страни в нашия район, се надяваме че САЩ и европейските държави ще започнат диалог с Русия за Централна и Източна Европа. Призракът на конференцията в Ялта все още се мержелее на хоризонта и опасенията, че нашият район ще бъде изключен от приоритети на външната политика на САЩ ни накараха – нас, 23-ма политици от Централна и Източна Европа – да напишем писмо на американския президент. Ние призовахме президента Обама да осъзнае, че "САЩ са длъжни постоянно да потвърждават своята неизменна решимост да бъдат европейска суперсила и убедително да доказват стремежа си да бъдат ангажирани с европейските дела, дори и когато се сблъскват с по-трудни предизвикателства в Афганистан, Пакистан, в Близкия Изток и Азия".

Енергетиката играе важна роля в отношенията между Русия и Европа. Дали страните членки на ЕС ще се договорят за обща ефективна енергийна политика е един от най-големите въпроси на близкото бъдеще. След газовата криза от януари 2006 г. ЕС осъзна стратегическата важност на общата енергийна политика и започна работа върху нея. Резултатите бяха скромни, доколкото някои страни предпочитат да си запазят контрола върху техните енергийни сектори, а частните енергийни компании продължават да сключват двустранни договори с трети страни. Нещо повече – Европейската комисия не е информирана за тези договори и днес не съществува обща представа за енергийния потенциал на Европа. Европейската уязвимост отново си пролича по време на газовата криза през януари 2009 г.

През това време Русия, която наблюдава с огромна тревога опитите за създаване на обща енергийна политика, работи за установяване на привилегировани двустранни отношения са на-големите държави в ЕС. Газопроводите "Северен поток" и "Южен поток", които получиха почти всички необходими разрешения, са голям стратегически успех за Русия, която си осигури пряк достъп до европейските си партньори, заобикаляйки най-близките си съседи. Досега Русия можеше да осъществява само краткосрочно енергийно ембарго, тъй като Западна и Източна Европа получават газ по един газопровод. Спирайки доставките за близките си съседи, Русия едновременно прекъсваше и газоснабдяването за цяла Западна Европа, което съществено затрудняваше вземането на подобни решения. Новите газопроводи, които в общи линии ще решат проблема с газовите доставки за Западна Европа, нанасят мощен удар върху общата енергийна политика на ЕС, тъй като намаляват необходимостта от сътрудничество между страните членки.

Страните от Прибалтика и Полша са особено загрижени заради договора за "Северен поток", който ще позволи на Русия да пренася свой газ по морското дъно директно за Германия. Германците подписаха сделката без да информират за нея централноевропейските или прибалтийските страни., пренебрегвайки факта, че този газопровод изключва нашия регион от европейската газоснабдителна мрежа.

Каквото и да говорят подръжниците на "Северен поток", както и да превъзнасят търговските достойнства на този проект, новите тръбопроводи преначертават линията на старата "желязна завеса". Някои източноевропейски политици сравняват този проект с пакта "Молотов-Рибентроп" и са напълно прави. Изключването на Централна и Източна Европа от структурите за енергийни доставки за ЕС отслабва района и задълбочава разделението в ЕС.

Дискусията за следвоенната история на Европа също се натъква на опровержения и протести в рамките на руско-европейските отношения. Ако в Германия след войната бе извършен процес на денацификация, "деболшевизацията" в Русия спря, още преди да е започнала.

С неприкрита враждебност Русия посреща всички опити на страните от Централна и Източна Европа да намерят историческата истина. Не веднаж Путин подчертава, че Русия няма да поеме отговорност за престъпления, извършени от Съветския съюз в Централна и Източна Европа. В същото време той се възхищава от Сталин и скърби за "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век" – разпадането на Съветския съюз. Повече от 20 на сто от руското население смята, че потвърдените документално доказателства за мащаба на сталинисткия терор, събрани от неправителствената организация "Мемориал", са лъжа. Същевременно Европарламентът с чувство на дълбоко удовлетворение връчи на "Мемориал" своята годишна награда "Сахаров" за действията на организацията за осъждане на сталинските престъпления и разобличаване на нарушенията на правата на човека в днешна Русия.

Когато оценяваме днешните отстъпления от демократичните норми в Русия – няма как иначе да бъдат определени държавният контрол над пресата, стесняването на рамките на представителността във властта, липсата на опит за критическа преоценка на сталинизма и болшевизма, война в Чечения и други нарушения на човешките права – ние трябва да осъзнаваме, че, отчитайки дългосрочните интереси на ЕС, не трябва да принасяме в жертва ценностите и да се поддаваме на изкушението на прагматизма. Всеки път, когато Европа е жертвала основополагащи ценности в името на "реалната политика", неизбежно са настъпвали драматични и трагични последствия.

*Сандра Калниете е била представител на Латвия в ООН и ЮНЕСКО и посланик във Франция. От 2002 до 2004 г. е министър на външните работи на Латвия, след което става първият еврокомисар на своята страна. Днес тя е депутат в Европейския парламент от латвийската партия Граждански съюз.

Споделяне

Още от Европа

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?