Възможен е луфт в производството на ядрена енергия у нас

Седмият реактор може да заработи най-рано през 2018 г., а удължаването на живота на работещите блокове се забавя

Възможен е луфт в производството на ядрена енергия у нас

Министърът на икономиката Делян Добрев и заместникът му Валентин Николов се разминаха в прогнозите кога ще заработи седмият реактор на АЕЦ “Козлодуй”. Това ще се случи най-рано 2018 г., каза Николов по бТВ. Началникът му Добрев пък посочи 2021 – 2022 г. по Нова телевизия. От думите на шефа на Агенцията за ядрено регулиране Сергей Цочев пред БНР също стана ясно, че преди 2021 г. надали ще може да заработи нов ядрен блок у нас.

При изтичане на експлоатационния ресурс на работещите V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2017 и 2019 г., чийто проект за удължаване на живота се забавя с две години, може и да се получи известен луфт в производството на ядрена енергия в България.

 

Добрев и Николов заедно с шефа на “Булгаргаз” Димитър Гогов заминават за Москва, за да уведомят руската страна за решението на България да прекрати проекта за изграждане на втора атомна централа в Белене. Тримата ще имат среща с шефа на “Росатом” Сергей Кириенко и други отговорни фактори, каза Николов.

 

Най-важната задача в момента е удължаването на живота на V и VІ блок в АЕЦ “Козлодуй”, посочи министър Добрев. Това е закъсняло с около две години, каза Румен Овчаров по Нова телевизия.

 

Лицензите за експлоатация на двата блока изтичат през 2017 и 2019 г. и остатъчният им ресурс и възможността за удължаването на техния живот трябва да се оценят от консултант, за какъвто бе избран консорциум, воден от френската "Електрисите де Франс" и руската "Росенергоатом". Преговорите с него за работата, която трябва да свърши, обаче още не се приключили.

 

Лицензирането на площадката ще бъде основният проблем с изграждането на VІІ реактор в Козлодуй, каза Николов. Този процес ще отнеме 9-10 години, прогнозира Овчаров. Той се подписа, че седми реактор няма да има. В момента се разиграва сценката - спираме “Белене” и хвърляме димката VІІ и VІІІ реактор в Козлодуй, каза Овчаров.

 

Най-добрият вариант за поръчания реактор за АЕЦ “Белене” е да бъде продаден, смята от своя страна Валентин Николов. Той ще бъде готов след месец и за него България има да доплаща още 140 млн. евро. Общо това оборудване ще струва на страната общо около 240 млн. евро, посочи министър Добрев.

 

България вече има печален опит с изработени за АЕЦ "Белене" реактори, след като вече един такъв бе доставен преди 20 години, а след това продаден на руснаците за около 200 млн. евро като част от сделката на подновения строеж на втората ядрена централа.

 

Според председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Сергей Цочев отново коментира, че местеното на реактора за АЕЦ "Белене" в АЕЦ "Козлодуй" технически е възможно, но не е толкова просто и ще отнеме между 7 и 10 години и то при много добра организация.

 

За да стане това, първа трябва да се направи нов проект, условно наречен например "Седми блок на АЕЦ "Козлодуй", да се стартира избор на площадка, да ѝ се направят изследвания и да мине целият лицензионен режим в АЯР, обясни Цочев пред БНР. Опитът от процедурата за АЕЦ "Белене" сочи, че само тази процедура отнема около 6 години и чак след това може да се строи новият блок, "който не е само реакторът и парогенараторът", посочи още регулаторният шеф. Той даде за пример как процедурата за удължаването на живота на двата работещи реактора в АЕЦ "Козлодуй" вече е забавена с две години към момента.

 

Добрев и Николов се надяват в Русия да се разберат по мирен начин за спирането на проекта “Белене” и да не се стига до воденото на дела.

 

Другата тема, която ще бъде обсъдена в Москва, е проектът за газопровода "Южен поток". България се включва в него, но при условие, че Русия намали цената на газа за България, каза зам.-министърът на икономиката Николов.

 

Замяната на ядрената централа в Белене с газова породи коментарите, че вместо да намалим зависимостта си от Русия, всъщност я увеличава, тъй като парогазовата централа се очаква да се строи от "Газпром" или поне доставките за нея да са руски.

 

Добрев обаче посочи, че това съоръжение ще може да работи и с газ, който не е руски, както и с местен, а дори и с шистов, ако се реши да се махне забраната върху технологията за неговото проучване и добив.

 

"Най-добрата диверсификация е местният добив, а мораториумът, който приехме преди около 2-3 месеца, всъщност блокира работата и на конвенционалния добив на газ, защото има текстове, които дори пречат за нагнетяване на количества в газохранилището в Чирен", посочи Делян Добрев.

 

"Така че е необходимо в съвсем скоро време Народното събрание да преразгледа мораториума, поне да отстрани текстовете, които пречат на конвенционалния добив, от който никой не се притеснява, защото най-голямата енергийна независимост е в добива на местен газ, в местните енергийни ресурси", обясни още министърът на икономиката, енергетиката и туризма.

Още по темата
Още от Бизнес