Възможна ли е изненада на парламентарните избори в Сърбия?

Сърбите гласуват в неделя на предсрочни парламентарни избори само година и половина след съставянето на сегашното правителство, формирано, след като опозицията бойкотира предишните избори.

Анкетите не вещаят промяна в статуквото, но надеждите на опозицията са, че поне партията на сегашния президент Александър Вучич, Сръбската прогресивна партия, и партньорът ѝ от предишното правителство - Сръбската социалистическа партия, няма да успеят да съберат над 50 процента, за да съставят самостоятелно правителство.

Шансовете на опозицията са свързани преди всичко с високата мобилизация на избирателите, каза за Дойче веле преподавателят от факултета по политически науки в университета в Белград Зоран Стоилкович.

По думите му реалният брой избиратели е малко над пет милиона и в такъв случай е вярна оценката на опозицията, че ако гласуват 3.9 милиона може наистина да се стигне до някакви промени.

Наред с парламентарните избори се провеждат редовни президентски избори, както и местни избори в няколко общини, включително в Белград.

Право на глас имат, по данни на централната избирателна комисия, около 6.5 милиона гласоподаватели, от които 1.6 милиона в Белград. Те ще избират 250 депутати в еднокамарния парламент на страната от общо 18 листи.

На изборите в неделя косовските сърби ще могат да гласуват в четири сръбски общини, след като Косово забрани провеждането на изборите на своя територия.
От тези избори очаквам най-сетне да имаме демократично правителство, парламент, съставен от повече партии, а не еднопартиен, както беше досега. Очаквам да имаме президент, който ще зачита конституцията на Сърбия, т.е. разделението на властите на изпълнителна, законодателна и съдебна на практика, каза за БТА сръбският журналист и писател Милян Паунович.

Той се надява след изборите страната най-сетне реално да тръгне по пътя към ЕС, а медиите, особено обществените, да информират безпристрастно и да дават възможност за изява и на инакомислещите.

олитическата картина, която очертава най-новото проучване на агенция "Фактор плус" е следната: управляващата Сръбска прогресивна партия на президента Александър Вучич би могла да спечели 53,6 процента от гласовете на изборите в неделя, опозиционната коалиция “Обединени за победата на Сърбия" начело с Мариника Тепич - 13.7 процента, а Социалистическата партия на Сърбия на досегашния председател на парламента Ивица Дачич - 10.2 процента.

Още четири листи най-вероятно ще преминат изборния праг от 3 процента – коалицията на левоцентристи и екоактивисти “Морамо" (Трябва), коалицията от консервативни/националистически партии "НАДА", дясната партия “Заветници" и коалиция от по-малки опозиционни партии “Суверенисти".

Около трите процента гравитират и листите на бившия сръбски президент Борис Тадич, на Бошко Обрадович и на лидера на сръбските радикали Воислав Шешел, който се бори за влизане в парламента въпреки присъдата от 10 години, издадена му от съд на ООН по обвинения за военни престъпления по време на войните в Югославия.

И ако парламентарните избори през юни 2020 година бяха белязани от Ковид-19 и справянето с пандемията, както и от бойкота на опозицията, която заяви тогава, че свободни и честни избори не са възможни при управлението на Вучич, сега изборната обстановка съвпадна с руската инвазия в Украйна и световна енергийна криза, а опозицията все пак влезе в предизборната надпревара.

Войната в Украйна накара управляващите да балансират много внимателно между Русия, чийто традиционен съюзник е Белград, и ЕС, посоката, в която е поела все пак Сърбия. В резултат президентът Вучич осъди руската агресия при вота в ООН, но на практика не се присъедини към европейските санкции срещу Москва, отчитайки, че Сърбия разчита на изгодните цени за руския газ и силните симпатии на голяма част от сърбите към Кремъл.

На този фон от общо 18 листи само осем имат положителна позиция за процеса на евроинтеграция на Сърбия и все пак застъпват европейските ценности като изключително важна част от политическите си цели, според неправителствената организацията "Београдска отворена школа".

Войната сякаш засенчи ключовите за опозицията теми като борбата с корупцията и върховенството на закона, както и екологичните проблеми, решаването, на които са приоритет за част от опозиционните парти.

Според Милян Паунович предизборните кампании са били „доста динамични макар и не в такава степен, в каквато може би е желателно, тъй като войната в Украйна е направила така, че политиците да не бъдат през цялото време на първи план. По думите му по телевизиите с национални честоти е доминирала настоящата власт, но все пак обществеността е получила възможност да види и други кандидати, някои нови, млади лица, макар и в недостатъчна степен.

Сръбската неправителствената организация “Църта", която следи изборния процес, оцени, че предизборната кампания е протекла при по-лоши условия, отколкото през 2020 година. Според "Църта" мерките за подобряване на условията на изборите са довели до създаването на комплексна законодателна и институционална рамка за провеждането им, но на практика не са допринесли за решаването на горещите проблеми на изборния процес: медийна неравноправност на участниците в изборите, злоупотребата с обществен ресурс, клиентелистки практики и натиск върху избирателите.

На този фон бившият кмет на Белград и бивш посланик на Сърбия в САЩ Милан Ст. Протич заяви пред телевизия N1, че на предстоящите избори е необходимо да има смяна на властта и предупреди, че тази промяна няма да е достатъчна, а ако победи, опозицията ще трябва да изпълни очакванията на хората, които са гласували за нея.

Това, което със сигурност ще се случи в неделя обаче е, че в следващия сръбски парламент ще има опозиция, от което печелят всички сръбски граждани без значение дали ще предпочетат мира и стабилността, обещавани от плакатите на Вучич, или промяната из основи, за която призовава коалицията "Обединени за победата на Сърбия".

БТА