Възможно е оскъпяване и изчезване на лекарства заради държавната намеса на пазара

Държавната намеса в цените на лекарствата без рецепта може да се окаже по-скоро негативна за крайния потребител, като оскъпи определени продукти и доведе до изтеглянето на медикаменти от българския пазар. С публикувани за обсъждане през миналата седмица промени в наредбата за цените на лекарствата се предлага за период от една година фирмите да не могат да увеличават цените на медикаментите без лекарско предписание с по-голям процент от статистически отчетената инфлация.

“На пръв поглед изглежда социално, но много лесно може да стане антисоциално“, коментира пред Mediapool Николай Костов, който е председател на Асоциацията на собствениците на аптеки и притежава веригата “Ремедиум“. Според него заради натиска фармацевтичните фирми ще спрат да правят отстъпки и промоции, които до момента са правили и това ще се отрази на крайните цени. По думите му мярката е възможно да доведе и до изтегляне на медикаменти от пазара.

“Негативният ефект е, че ако някоя компания е правила промоции, ние имаме стотици лекарства в промоция в момента, тя, бидейки ограничена по този начин, ще спре да ги прави. Разговарях с един от лидерите на пазара на лекарства без рецепта и оттам казаха, че трябва да съкратят трима човека“, посочва Костов.

Сега фармацевтичните фирми регистрират определена цена на тези лекарства, но тя се явява – максимална, пределна цена. Реално лекарствата се продават на 15% под тази максимална цена. Заради ограничението е възможно фирмите да започнат все повече да доближават цените на продуктите си до максималните.

Иначе Костов обяснява, че е малко вероятно тепърва фирмите да поискат да регистрират нови, по-високи цени.

“Одобрението на цената отнема месеци. Ако някой в момента вследствие на проектонаредбата тръгне да увеличава цени, те ще се случат чак в края на годината. Доколкото контактувам с голяма част от компаниите, не са тръгнали да го правят. По-скоро ще се случи друго – когато изтече тази една година, тогава ще има компенсаторно увеличение на цените на тези продукти, там където е необходимо. За някои ще е достатъчно увеличение с темпа на инфлация, за други не“, смята той.

“Общо взето на целия бранш ни се вижда безсмислено и ще е точно толкова ефективно, колкото фиксирането на цените на хранителните продукти и горивата. Законите на маркетинга и пазара са също като физическите закони – неотменни. Не можеш да се бориш срещу пазара с административни средства“, казва Костов.

Той заяви, че друга административна мярка – намаляването на надценките за аптеките с 2% не е довела до никакво поевтиняване за крайния потребител.

“Нищо не се случи след намаляването на надценките, защото ние много отдавна не продаваме с такива надценки. Т.е. бяха намалени 2% от някакви теоретични надценки, които никой в момента не достига“, посочва той.

Костов обяснява, че в последните една-две години е имало увеличение цените на лекарствата по различни причини, част от тях производствени. “При няколко фирми движението на цените нагоре е свързано с паралелния износ на лекарства. Тъй като някои лекарства у нас се продават на много ниски цени, се организира износът им към други държави в Западна Европа, където те са много по-скъпи. Компаниите могат да си позволят да продават на ниски цени у нас, тъй като сме малък пазар, но нямат интерес да се подбиват цените им на големи пазари като Германия, например“, обясни той. “Затова те вдигат цената в България, за да я доближат до западноевропейските и да пресекат износа. Когато цената у нас бъде фиксирана, това ще стимулира паралелния износ и това може да демотивира компанията да държи този продукт на българския пазар, тъй като той ѝ пречи и ѝ носи загуби“, смята Костов.

“Компаниите обратно на общото схващане, че са някакви алчни хора, много внимават, когато трябва да вдигнат цената и не го правят с особена охота, защото имат конкуренти. Има например десетки противогрипни продукти на прахчета и клиентите си правят сметка колко струва едно прахче и при голяма разлика не купуват скъпия продукт. Аз съм говорил с много компании – всяко едно вдигане на цената води до намаляване на продажбите и го правят наистина само, когато има пазарна нужда“, казва той.

Костов коментира още, че българската инфлация няма отношение към вносните лекарства, за да се равняват цените им по нея.

Хората доплащат все повече за лекарствата си по линия на Здравната каса

Костов обяснява, че напоследък се наблюдава социален проблем хората да доплащат все повече за лекарствата си, които са напълно или частично платени от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Причината е, че касата плаща само цената на най-евтиното лекарство от дадена група. Например, ако най-евтиното лекарство за сърце в позитивния лекарствен списък е 10 лева, НЗОК плаща за всички лекарства за сърце по 10 лева, а, ако те са по-скъпи, разликата се доплаща от джоба на пациента.

Костов обяснява, че с влизането в списъка на нови продукти най-евтиният медикамент в различните групи лекарства се променя. Така, ако в списъка влезе лекарство за сърце за 5 лева, касата автоматично започва да плаща за всички останали лекарства по пет лева. В същото време обаче всички хора са с предписани други лекарства, защото новият медикамент още не е наложен на пазара и не се изписва от лекарите. Така голям брой хора се налага да доплащат все повече.

Трябва да мине много време, за да започне този продукт малко по малко да бъде предписван. Статистиката общо взето сочи, че референтният продукт – този, който е най-евтин, не е най-предписваният.

Според Костов до известна степен решение на проблема би било, когато падне цената на референтния продукт, да се увеличи процентът, който поема НЗОК.

Сблъсквам се с този проблем всеки ден, хората идват, вдигат скандали. Сред тези лекарства има и за онкоболни. Допреди три дена те са били безплатни, от 1 април вече са с доплащане. За някои от тях се доплаща по 70 лева. И някои хора се отказват да ги купуват, просто не могат да ги платят. Има лекарства за които доплащането достига 200 лева.