Възнаграждение за атентатите

12 април 2002 г., шейх Ибрахим Мад, имамът на джамията Шейх Илджлин в гр. Газа, чете петъчната молитва. "О, Аллах, нека за евреите денят бъде като черен гарван. О, Аллах, избави ни от всички евреи и техните помагачи. О, Аллах, развей знамето на свещената война в цялата страна."

Имамът изрича думите по поръчение на Палестинската автономна власт, тя му плаща заплатата. Палестинската телевизия, тв станцията на Арафат, предава молитвата. Същата телевизия, която от години се подпомага от ЕС в рамките на проекта "Създаване на открита и плуралистична информационна система и изграждане на демократично палестинско общество". Палестинската телевизия разполага с подвижни станции, предаватели и прочие техника благодарение на европейските данъкоплатци. Брюксел плаща също за възстановяване на предавателите след израелски нападения.

Тв станцията, финансирана с европейски пари, предава не само проповеди и петъчни молитви. Западни медийни наблюдатели отдавна твърдят, че религиозният и политическият елит около Арафат задължава телевизията да поддържа войната срещу евреите. Така там тълкуват свободата на медиите.

Свободата на медиите обаче не ограничава правото на онзи, който дава парите, да контролират за какво се харчат тези пари. Лесно може да се провери къде отиват парите на Европа. Достатъчно е човек да отиде в обетованата страна и да включи телевизора.

На 6 март 2002 г. израелският премиер Ариел Шарон предаде на ЕС досие на Арафат от 100 страници (www.idf.il). Целта е да се покаже, че Арафат мами света и иска да създаде своя държава не чрез преговори, а със средствата на тероризма. Като доказателство Шарон прилага документи, които са конфискувани при окупацията на централата на Арафат в Рамала и от други места на Западния бряг. "Арафат и приближените му използват чуждестранната помощ, включително помощта на ЕС, за да финансират собствения си тероризъм", гласи едно от обвиненията.

2 септември 2000 г., един необикновен ден за палестинците. Наим Абу Хумус, заместник-министър на просветата, представя пред дипломати, учители и ученици в Рамала новите учебници, за пръв път написани от палестинци за палестинци.

Денят е необикновен и за европейците. Те са наясно, че книгите могат да се превърнат в оръжие. Затова в рамките на европейските мирни усилия в Палестина ударението се поставя върху образованието. Брюксел отпуска пари за училища, учителски заплати, включително и за комисията, която одобрява новите учебници. Шест страни от ЕС финансират отпечатването на учебниците.

В учебниците не се говори за мир. Не се споменават също мирният процес и договорите от Осло. Призовава се за религиозна търпимост, но само между мюсюлмани и християни. Не и към евреи. Според учебниците не съществува израелска държава. Името ѝ не се среща на нито една карта, а само понятия като "зелена линия", "вътрешността на страната" или "страната от 1948 година". И обратно, държавата Палестина се простира от р. Йордан до Средиземно море.

Лековерието и наивността на европейците като че ли нямат край. Очевидно за тях не се е променило нищо от есента на 1993 г. в Осло, когато светът заживя с надеждата за мир след 100 години война в обетованата земя. На първата донорска конференция европейци и араби се договарят да подпомагат прохождащата държава. Европейците гледат много сериозно на поетото обещание. Оттогава досега помощите за Палестина са надхвърлили 4,1 милиарда евро, без да се броят парите, отпускани от отделни страни на ЕС.

ЕС отпуска пари за училища, болници, летища. Той финансира също бюджета на Арафат, като поставя условието, парите да се използват за заплати на държавни служители като полицаи и учители.

3 януари 2002 г., началникът на израелския генерален щаб Шаул Мофаз лети с военен самолет над Червено море и дава заповед на командосите да превземат товарния кораб "Карина-А". Под сандъците с евтини дрехи и слънчеви очила войниците откриват контейнери с оръжие и експлозиви, достатъчни да се въоръжи малка армия.

Произходът и предназначението на оръжието предизвикват истински трус в Близкия изток, при това не толкова с количеството. "Карина-А" идва от Иран, оръжията са поръчани от Палестинската автономна власт и са предназначени за ивицата Газа.

Заповедта за закупуването на оръжията бележи стратегическия обрат, който е извършил Арафат. Вместо с мирни средства конфликтът трябва да се разреши чрез кръвопролития. Обратът става в момент, когато Европа възлага големи надежди на носителя на Нобеловата награда за мир Арафат и му обещава преки помощи. Засега липсват улики в подкрепа на тезата, че Европа е платила оръжията, предназначени за борбата срещу Израел. Но в момента на оръжейната сделка Европа осигурява минимум 10 процента от текущия бюджет на Ясер Арафат и 50 процента от всички помощи. Арафат има още два източника на приходи - значителните помощи от арабските държави и незначителните данъчни постъпления. Каква е вероятността, че Арафат не е опетнил името на Европа?

Обратът, извършен от Ясер Арафат, може да се сравнява с глава от исторически военен епос. Някои свидетели-палестинци разказват за заседания на автономната власт преди подновяването на интифадата през есента на 2000 г., които приключват с препоръката да се заложи на тероризма.

Февруари 2001 г., малко преди изборите в Израел, участниците в една от срещите се събират в Ерусалим и обсъждат два сценария. При първия се залага на контролирания бунт. А интифадата с нейните камъни, изстрели и убийства продължава вече пет месеца. Още от самото ѝ начало Арафат освобождава задържаните атентатори, за да покаже, че ще търпи само тероризма на онези радикали, които играят заедно с него. Очаква се стратегията на убийства, прилагана само в окупираните територии, да принуди израелския премиер да направи компромиси. Вторият сценарий залага на войната. Един циник, който заема много висок пост в палестинската йерархия, казва по онова време: "Бихме искали Шарон да извърши истинско клане." Тогава според него ще се задейства косовският модел. Светът ще се възмути от Израел и ще побърза да се притече на помощ на палестинците. На обетованата земя ще се разположи международен контингент, който ще защитава новата палестинска държава.

Историята на атентата от 21 март 2002 г. може да се проследи в много документи, които преобръщат с главата надолу традиционната представа за атентатора-камикадзе. Изобщо не става дума за излязъл от кожата си разгневен млад мъж, унизен от нищетата, потисничеството и окупацията, а за грижливо планирана в продължение на месеци акция на терористично ядро, което е действало по заповед. Мъжът е 21-годишният палестински полицай Мохамад Хашайх от Наблус. Планирането на акцията е възложено на Насър Аш-Шауиш, който работи в една от секретните служби на Арафат, и на Мохамед Каабина, член на Ислямски джихад. Инструкциите дава една от 13-те секретни служби на Арафат, която очевидно не се смущава, че работи съвместно с ислямската конкуренция.

Израелците са открили улики, които сочат, че възнагражденията на атентаторите се изплащат от онези сметки, по които ЕС внася своите помощи за палестинците. И все пак това все още не са доказателства, че парите за самоубийствените атентати идват от касите на Брюксел.

Всяко западно правителство, включително и германското, си задава въпроса дали в случая става дума за информация или за военна пропаганда от страна на Израел.

По данни на Федералното разузнавателно управление /ФРУ/ Арафат е пълнил черните си каси чрез валутни трикове. ЕС изпраща долари за заплатите на палестински учители, лекари и полицаи, Арафат обръща парите в шекели и удържа комисиона от 25 процента. Отделно държавните служители плащат данък от 3,7 процента, който не се отразява като отделно перо в приходната част на бюджета.

Поставя се въпросът откъде германското ФРУ е толкова добре запознато с нещата. След договорите от Осло през 1993 г. ФРУ въоръжава и обучава секретните служби на Арафат. Задачата е новите служби да се подготвят да воюват с терористи. Сега федералното правителство е принудено да си зададе въпроса дали преди време протежетата на ФРУ не са формулирали по нов начин задачата си и от организация за борба срещу тероризма не са се превърнали в терористична организация.

Досега европейските политици неизменно пренебрегваха всяка улика за злоупотреба с отпусканите от тях помощи. В началото, през 1994 г., американците и израелците вършат същото. Те не обръщат внимание на черните каси на Арафат и се надяват, че в края на краищата ще бъдат възнаградени с мир. Ето защо израелците дори не реагират, когато Арафат въоръжава своята полиция в разрез с договорите. Те бият тревога едва когато привържениците му залагат на картата на тероризма. Европа обаче си затваря очите.

ЕС се гордее, че води политика, при която се държи на еднакво разстояние от израелци и палестинци. В същото време той обвинява премиера Ариел Шарон заради окупационната му политика, строителството на нови селища и нежеланието да се постигне мир, а пренебрегва обрата, който извърши Ясер Арафат.

По БТА