Заради тежката демографска ситуация в България

Възрастните хора с избор - да работят дълго, да чакат на близки или да кретат на пенсия

Вдигане на осигуровките и на пенсионната възраст препоръчва Световната банка

Възрастните хора с избор - да работят дълго, да чакат на близки или да кретат на пенсия

Тежката демографска ситуация в България и перспективата към 2050 г. хората в пенсионна възраст да са повече от работещите предполага още отсега да започнат да се вземат мерки, за да се намали отрицателният ефект от този процес. Това е основният извод от доклад на Световната банка за демографските процеси в България, които отреждат едно от първите места в света по темп на застаряване на населението. Докладът бе представен в петък в София в присъствието на финансовия и социалния министър Петър Чобанов и Хасан Адемов.

Положението е сериозно, защото застаряването на населението става на фона на продължаващата бедност в България. За сравнение проучването на Световната банка показва, че България е на четвърто място в света по средна възраст на населението след Германия, Италия и Япония. И трите държави обаче са богати.

Максималната заетост няма да помогне при липса на трудоспособно население

Без политически мерки икономическият растеж ще се забави, защото числеността на работната сила е ключов фактор за икономическото развитие, посочи при представянето на доклада Дорте Домланд от Световна банка. Увеличаването на икономическата активност може да забави свиването на заетостта, но в бъдеще към 2050 г. коефициентът на икономическа активност в България в сравнение със страни с демографски проблеми като като Швеция и Германия ще намалява и при максимална заетост, а проблемът с липсата на трудоспособно население трудно ще се преодолее, посочи Домланд.

Застаряването на населението в България води до вземане на трудни решения в пенсионно-осигурителната система, каза още експертът. Тя посочи какви могат да са такива решения - въздържане от допълнителни увеличения на пенсиите, вдигане на пенсионните вноски поне с два процентни пункта, но не повече, за да бъдат поносими за населението, както и изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените на 65 години, а в бъдеще дори и до по-висока възраст, посочи Домланд. Тя отбеляза, че е важно да се постави под стриктен контрол освидетелстването за инвалидност.

Експертът заяви още, че е много важно на пазара на труда да се активират младите, жените

и ромското население. Внедряване на ранно образование сред ромското население, както и много повече инвестиции в образованието като цяло са от ключово значение за страната,

смятат анализаторите от международната институцията. Колкото по-дълго хората участват на пазара на труда, толкова по-важно е да поддържат своята квалификация и компетентност, заяви Домланд. Тя отбеляза, че ученето през целия живот в България е на най-ниско равнище в ЕС и трябва да бъде много по-широко застъпено като практика в бъдеще.

Защо пациенти, които могат да се лекуват амбулаторно, лежат в болници?

Необходимо е ефективно здравеопазване, за да могат българите да се радват на дълъг и

здравословен живот, каза Дорте Домланд. В миналото здравните показатели на България са били по-добри в сравнение с останалите страни от "ЕС 10", но сега изостават след тях, добави тя.

Данните в доклада сочат, че плащанията от джоба на пациента представляват много голям дял от разходите в здравеопазването, а по качество на здравеопазване сме на 33-то място от общо 34 европейски държави. Болниците са фрагментирани, което затруднява лечението. Голям брой пациенти, лекувани в болница у нас, биха могли да бъдат лекувани амбулаторно, каза още експертът.

Домланд посочи, че са необходими превантивни мерки от страна на държавата, за да се намали разпространението на сериозни заболявания сред населението.

Мислете за живота си след пенсиониране, докато още работите

На въпроса как ще могат българите да финансират живота си след пенсиониране, поставен в доклада, отговорите на анализаторите са, че българите ще трябва да разчитат на семейството си, да спестяват, докато работят, да има по-високи публични трансфери към пенсионната система, или да отлагат пенсионирането си.

Нито една от тези възможности самостоятелно няма да реши проблема със застаряването на българите, каза Домлан. Според нея решението трябва да е комплекс от тези възможности, но най-важното е да се промени мисленето на хората. Българите ще трябва да помислят за живота си след пенсия, още докато са в трудоспособна възраст, и да полагат грижи за здравето си, за да се радват на дълъг и добър живот, смятат от Световната банка.

Тъй като в бъдеще все по-малко хора ще имат пенсионни права, една от възможностите е въвеждането на универсална пенсия, финансирана от общите приходи, посочи още Дорте Домланд.

Управителят на НОИ Бисер Петков допълни експерта, като отбеляза, че децата на България заминават извън границите на страната и по този начин не могат да се грижат за родителите си и физически, и косвено чрез участие в пенсионно-осигурителната система.

Трябва да си поставим този въпрос като лична отговорност, защото диспропорциите при тази демографска картина ще бъдат все по-големи, каза Петков и добави, че всеки работещ човек трябва още отсега да помисли за времето, когато няма да може да се грижи за себе си. Ще бъде необходимо да работим по-дълго, защото само така можем да променим намаляващата работна сила в страната, каза Петков.

Увеличаването на пенсионната възраст е без алтернатива

Няма алтернатива на вдигането на пенсионната възраст, увери министърът на социалната политика Хасан Адемов, който използва трибуната на Народното събрание след обявената от премиера Пламен Орешарски управленска програма, за да очертае параметрите на пенсионната политика, към които, според него, ще сме принудени да се придържаме, макар и с варианти.

Адемов напомни, че от извършването на пенсионната реформа се е случило през 1999 г., когато бяха променени основните ѝ параметри. По време на предишното правителство е бил наложен "категорично неприемлив модел", по думите му, когато вдигането на пенсионната възраст бе наложено да става с по четири месеца на година. Въпросът е дали този модел да продължи или да се потърси друг.

Адемов даде пример с Германия, в която от 2012 г. "при тяхното икономическо развитие, увеличаване на възрастта за пенсиониране е с по един месец на година до 2029 година, а в България - увеличението на възрастта, при това изпреварващо, е с по четири месеца на година".

В кратък коментар за доклада на Световната банка премиерът Пламен Орешарски каза, че приема критиката на Световната банка за намерението за спиране на растежа на възрастта за пенсиониране от следващата година.

"Приемам критиката на Световната банка, че временно замразяваме или възнамеряваме да го направим стажа и възрастта за пенсиониране от следващата година”, посочи той и подчерта, това е временна мярка, "за да имаме време да съставят един по-устойчив модел за продължаване на реформата и един по-устойчив модел на пенсионната система".

Орешарски не се съгласи с препоръките на банката да се вдигнат осигурителните вноски с 2%. "Не гледам позитивно на препоръката на Световната банка за увеличаване на осигурителните вноски, защото имаме ангажимент да не натоварваме данъчно-сигурителната тежест спрямо достигнатото равнище", каза той.

Споделяне
Още от Бизнес