Възрастните изведнъж се превърнаха в приоритет за ваксиниране

Възрастните хора над 75-годишна възраст вече ще са приоритетни за ваксиниране. Това стана ясно от думите на шефа на "Пирогов" Асен Балтов пред БНТ. Досега у нас се имунизираха с предимство хората, важни за функционирането на държавата без да се особено ясно кои точно са те. С пускането на т.нар. "зелени коридори" имунизационният план стана съвсем хаотичен, въпреки че управляващите твърдят, че още изпълняват фазите му.

Изказването на Балтов идва, след като бе потвърдена новината, че страната ни ще получи допълнителни над 1,2 млн. дози от ваксината на "Pfizer/BionTech" в следващите три месеца.

Според шефа на "Пирогов" въпросът за приоритетното ваксиниране на възрастни хора ще бъде поставен още в понеделни пред ваксинационния щаб.

"В момента знаете, че в европейските държави се ваксинират първо най-възрастните пациенти. Отделно си вървят фазите от първа до четвърта, но четвърта фаза реално е хронично болните и тези, които са най-възрастните ни сънародници. Надявам се, че това ще бъде направено като корекция да започнем примерно с хората, които са над 75-годишна възраст, след това от 70 до 75-годишна възраст, от 65 до 70-годишна възраст", обясни Балтов.

Според него у нас се е наожило разбирането, че понеже членовете на оперативния щаб са се имунизирали с "Pfizer" този продукт е най-добрият. Балтов повтори, че най-добрата ваксина е поставената.

България ще получи още 1 259 728 дози от ваксината на "Pfizer/BionTech" в следващите три месеца. Това съобщи в ранно включване във фейсбук премиерът Бойко Борисов. Новината за допълнителните количества бе съобщена още в четвъртък вечерта, но не се знаеше каква точно ще бъде квотата на България.

Съгласието за разпределение на допълнителни дози бе постигнато след преговори между общо 19 страни. Освен България допълнителни дози получават Хърватия, Естония, Латвия и Словакия.

Според Борисов споразумението показва солидарност и сочи, че страните могат да се отказват от ваксини в полза на други, които нямат достатъчно. Той обясни, че така им шанс "всички юни месец да минем 50% от ваксинацията".

Доставките на допълнителни количества стана наложитлено след като се появиха съменния за безопасността на "АстраЗенека". Те бяха отхвърлени от европейската агенция по лекарствата, но интересът към продукта спадна и много хора започнаха да се отказват от имунизация с него.

"Пикът на вълната вече е надолу, ваксинираните стават повече от заразените, оздравелите стигат броя на заразените", обясни премиерът ден след като голяма част от мерките отпаднаха на фона на рекордни стойности новозаразени.

Борисов не пропусна да разкритикува президента Радев за това, че е насрочил изборите в пика на третата вълна. Той обясни, че в момента нямаме държавен глава, а кандидат за президент и за лидер на партия.

"Щеще да е много по-спокойно, нямаше да се налага в такава екстремна ситуация да подготвяме и машинното гласуване, да подготвяме и всички мерки", каза премиерът.

Франс прес: ЕС се раздели за взаимопомощта

Страните членки на ЕС влязоха в спор за разпределянето на десет милиона дози ваксина Pfizer/BioNtech след отказа на Австрия, Словения и Чехия да подпомогнат пет страни в затруднено положение заради ваксините, разказва Франс прес.

Към края на деня се стигна до споразумение за "точно решение", което "дава възможност за значим израз на солидарност чрез разпределяне на близо 3 милиона ваксини сред държавите членки, които имат най-голяма нужда", съобщи португалското председателство на ЕС вчера.

Три страни - Австрия, Словения и Чехия, настояха и ще получат своите квоти от 10-те милиона ваксини, се уточнява в комюникето. Деветнайсет страни обаче приеха да проявят солидарност с България, Хърватия, Естония, Латвия и Словакия. Тези пет страни ще получат квотите си от 10-те милиона ваксини и ще си поделят 2854 654 дози, отпуснати от техните партньори.

Германия, Белгия, Кипър, Дания, Испания, Финландия, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Полша, Румъния и Швеция ще си поделят 6,66 милиона дози ваксина.

Предложението за компромис, дошло от Португалия, предвиждаше нова подялба чрез квоти, пропорционални на населението, за 7 милиона дози и формиране на резерв от 3 милиона допълнителни дози за петте страни в затруднение.

Два дни преговори на равнище посланици не разколебаха позициите на Австрия, Словения и Чехия, пише Франс прес. Прага отказа компромиса, смятайки за "недостатъчен" жеста в нейна полза. Заради позицията си тя губи 143 000 дози, отпуснати в знак на солидарност, обясни европейски дипломат. Австрийският канцлер Себастиан Курц изрази задоволство, че благодарение на неговата непреклонност страната му получава 199 000 дози вместо 139 000, както предвиждаше португалският компромис.

"Канцлерът Курц прояви недостатъчно солидарност и изостави България, Естония, Хърватия, Латвия и Словакия. Той се задоволява с това да пише писма и обръща гръб на свои съюзници", коментира пред АФП със съжаление европейски дипломат.

"В случая Себастиан Курц се прояви като егоист. Той се отказа от солидарността, която мотивираше действията му", добави представителят на друга страна членка. "Колкото до словенския премиер, той изпраща лош сигнал, преди да поеме председателството на ЕС", отбеляза той.

Словения ще поеме председателството на 1 юли и ще го предаде на Франция на 1 януари 2022 г.

Десетте милиона ваксини, които са предмет на спора, представляват аванс от доставката, на който се съгласи Pfizer/BioNtech за второто тримесечие. Те са част от стоте милиона дози, които по принцип трябваше да бъдат доставени най-рано през третото тримесечие на 2021 г.

Дозите, поръчани от ЕС на лабораториите, се разпределят сред страните членки пропорционално на населението им. Ако една държава реши да се откаже от покупката на своя дял, другите заинтересовани страни могат да купят тези дози вместо нея, обясни участник в преговорите. Някои страни обаче не поръчаха достатъчно дози или заложиха твърде много на ваксината AstraZeneca заради по-ниската ѝ цена. Те срещнаха проблеми във връзка със затруднения при производството ѝ. В средата на март по инициатива на австрийския канцлер Себастиан Курц ръководителите на Чехия, Словения, България, Хърватия и Латвия поискаха да бъде задействан "коригиращ механизъм", за да получат допълнителни дози, тъй като според тях са били "ощетени" от системата за разпределение. Според ЕС страните в най-голямо затруднение от гледна точка на ваксините са България, Хърватия, Словакия, Латвия и Естония.

Естония и Латвия благодариха на ЕС; Чехия го обвини в липса на солидарност

Естония и Латвия изразиха днес благодарност към ЕС за допълнителните дози ваксини, предаде ДПА.

"Тези допълнителни дози са важна подкрепа от страна на Европейския съюз за Естония в борбата ѝ с пандемията", се казва в изявление на естонската премиерка Кая Калас. В пост в "Туитър" латвийският министър на външните работи Едгарс Ринкевич също похвали ЕС за оказаната "подкрепа и истинска солидарност".

Премиерът на Чехия Андрей Бабиш обаче изрази недоумение как е възможно португалското председателство на ЕС да обяви, че постигнат компромис по разпределението на допълнителните дози, след като Чехия, Австрия и Словения не са били съгласни. В изявление за медиите, цитирано от пражкия вестник "Лидове новини", Бабиш подчертава, че решението, което не е било нито солидарно, нито балансирано, е било взето под натиска на големите държави и насила. "Солидарността се проявява само в декларациите пред медиите. На събирания при затворени врати тя изобщо не съществува", заявява чешкият премиер.

Чешката опозиция е отправила критики към Бабиш, че не е успял да издейства за страната допълнителни ваксини на вчерашните преговори с партньорите. Външният министър Томаш Петържичек е казал, че премиерът не се е консултирал с никого за позицията на Чехия на преговорите.