Възстановява се българската църква в турския град Къркларели

Българската църква в турския град Къркларели, чието старо име е Лoзенград, ще бъде възстановена, след като страната ни получи от местния общински съвет правото на собственост върху земята, на която е била построена катедралната църква в града "Св. Спиридон", рухнала през 40-те години на ХХ век.

Решението е било обявено на съвещание на Общинския съвет в сряда от кмета на Къркларели Мехмет Сиам Кесимоглу в присъствието на генералния консул на България в Одрин Васил Вълчев, на директора на Националния исторически музей Божидар Димитров, на проф. арх. Юлий Фърков и негови сътрудници, които реставрират Голямата Базилика в Плиска, се казва в съобщение на Националния исторически музей (НИМ).

Реставрацията на "Св. Спиридон", която е била с разгърната застроена площ от 231 кв. м, т.е. – 15 пъти по-малка от Голямата базилика в Плиска, по преценка на турската страна ще бъде много по-лека и бърза. Църквата е била изградена с големи бели квадри, подобни на тези в Плиска, е посочено в съобщението.

Когато през 1912 г. армията на ген. Радко Димитриев завзема с щурм Лозенград, от описа, направен от назначения български комендант, се вижда, че в града тогава са живеели 10 331 българи, 10 000 гърци и гръкомани (гръкоман означава българин, който е останал в духовно отношение под влияние на Вселенската патриаршия, а не на току що учредената Екзархия) и 9000 турци.

Българският квартал е запазил почти всичките си къщи и в една от по-богатите, която сега се реставрира, за да стане Етнографски музей, кметът на Къркларели предоставя възможност на Божидар Димитров да избере най-голямата стая, за да уреди етнографска експозиция, подобно на тази, която НИМ има вече в Одрин. Експозицията ще представя живота и бита на лозенградските българи.

Божидар Димитров обещал на свой ред от България да бъде дарен материал за музея на Кемал Ататтюрк, който се изгражда в Къркларели и предстои да бъде открит през април.

Материалът ще бъде свързан с голямата любов на основателя на светска Турция Кемал Ататюрк – Димитрина (Мити), която е дъщеря на ген. Стилиян Ковачев. Тази любов се развива в продължение на година и половина, по време на пребиваването на Кемал Ататюрк в София като военно аташе. Той два пъти иска ръката на Мити, но българският генерал не се е съгласил да даде дъщеря си на друговерец.

Всяка година, до смъртта си през 1938 г., на всеки рожден ден на Мити Ататюрк изпращал огромен букет бели рози. Твърди се, че въпреки че е била омъжена за софийски адвокат, тя е обичала Кемал Ататюрк до смъртта си.

При развилите се през следващото десетилетие събития българите и гърците се изселват от Лозенград, в който днес живеят 74 000 турци. Българите се изселили, заемайки къщи и имоти на напуснали гърци в черноморските градове Ахтопол, Царево, Созопол, Бургас, а също и в някои тогавашни крайбрежни села, близо до Черноморието като Айтос.

Още в сряда вечерта Божидар Димитров "вдигнал под тревога кметовете на тези градове", на които е и почетен гражданин, и ги помолил да съдействат за набиране на средства за построяването на църквата на предците им и на музея и е срещнал всеобщо съгласие, е посочено в съобщението на НИМ.

Един от тракийските активисти от Созопол – Димитър Куцев, веднага е започнал да набира средства за възстановяването на църквата, се казва още в съобщението.