Вдигат се таксите по концесиите за подземни богатства

Повишаването на таксите по концесиите за подземни богатства обсъжда работната група между министерствата на околната среда и водите, на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството. Тя е създадена от премиера Сергей Станишев и в нея влизат и представители на общините и на неправителствени организации. Това съобщи пред журналисти в петък министърът на околната среда и водите Джевдет Чакъров (ДПС) при отчета на едногодишната си работа.

Концесионните такси не са актуализирани много отдавна, в момента постъпленията от тях са едва 15 млн. лв., което е несъпоставимо с извършваните добиви, коментира Чакъров. Той обаче не пожела да се ангажира с възможен ръст на таксите.

Според Закона за подземните богатства размерът на таксата за търсене и/или проучване на съответната група подземни богатства се определя от Министерски съвет в зависимост от срока на разрешението, размера на предоставената площ и дали разрешителното е за нефт и газ, злато и други метали или за строително-облицовъчни материали. групата.

При предоставянето на концесиите се определя пак от правителството годишно възнаграждение, дължимо на държавата, което става част от концесионния договор.

Явно междуведомствената група обсъжда промяна на философията за определянето на таксите при търсене и проучване и на концесионните възнаграждения и обвързването им най-вероятно с пазарната цена на добиваното подземно богатство.

Преди повече от месец  Джевдет Чакъров поиска преразглеждането на концесиите за подземни богатства, защото в момента България губела от високите пазарни цени на добиваните материали и ниските отчисления за хазната, предвидени в договорите.

Механизъм за определяне на годишното концесионно възнаграждение според пазарните цени на добиваните материали би бил справедлив и туширащ напрежението сред инвеститорите.

По-рано тази година министър Чакъров освен това поиска държавата да участва като съдружник в концесиите за добив на злато и блокира инвестиционната програма на канадската компания “Дънди Прешъс Метал” за разширение на добива в мина “Челопеч”. Същата компания проучва терена край Ада тепе, Крумовград, за благородния метал.

Освен “Дънди Прешъс Метал”, протестира и другата канадска компания – “Мартерн”, която търси злато край Попинци.

Действията на Чакъров предизвикаха бурна реакция от страна на български и чужди бизнесорганизации, а въпросът бе отнесен и до Еврокомисията.  

Министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров заяви, че няма да се развалят със стара дата концесионни договори и каза, че “Дънди” склонили да плащат по-голямо концесионно възнаграждение.  

Очаква се, че разпоредената от премиера работна група ще излезе с предложение за решаване и на този казус. 

В петък Чакъров съобщи още, че в предвижданите промени и допълнения на Закона за подземните богатства трябва да се фиксират и сроковете, в които министерствата на околната среда и водите, на икономиката и енергетиката и на регионалното развитие и благоустройството трябва да отговарят на инвеститорите, които са подали заявление за търсене и/или проучване и концесия за подземни богатства.

В момента такъв липсва и от Браншовата минна камара се оплакаха пред Европейската комисия за забавяне на отговорите на трите ресорни ведомства по документите на компаниите с интерес към подземните богатства.

Екоминистърът отказа да коментира какъв според него е разумният срок за даване на отговор на инвеститорските заявления, “защото това е въпрос на дискусия в работната група и вие ще научите крайните ѝ решения, след като бъдат одобрени от Министерски съвет.”

В подготвяните законови промени се предвижда и по-голяма защита на интересите на общините, на чиято територия се намират терените, дадени за проучване или за концесиониране, съобщи Чакъров.  В момента до 30 на сто от годишното концесионно възнаграждение  се отчислява в бюджетите на общините по местонахождението на предоставената за частно стопанисване площ.