"Трябва да знам кой уби Саша", пише Марина Литвиненко до Путин. "Моля Ви да разпоредите на подчинените си да съдействат за откриване на убийците. Никога не съм казвала, че знам, че вие носите отговорност. Казах, че ако Вие не направите всичко възможно да бъдат намерени виновниците за това ужасно престъпление, ще стигна до извода, че криете нещо".
Бившият сътрудник на Федерална служба за сигурност (ФСБ) Александър Литвиненко почина на 23 ноември 2006 г. в Лондон от отравяне с плутоний. Преди да издъхне, той обвини руските власти, че са го отровили.
Разследването на убийството на Литвиненко се води от Скотланд Ярд. Според британските медии, които се позовават на източници, близки до следствието, главни заподозрени за атентата са бившите сътрудници на ФСБ Андрей Луговой, Дмитрий Ковтун и Вячеслав Соколенко. Те са се срещали с Литвиненко в предполагаемия ден на отравянето му.
В края на януари 2007 г. материалите по делото за убийството на Литвиненко бяха предадени на британската кралска прокуратура.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
93 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
пиши на кирилица,ма
Mnogo si obqrkan - vmesto Litvinenko, pi6e6 Putin , no taka e kogato liaga6 i stava6 s Putinom.4akai, i toi 6te si otide po reda.
Тук е казано всичко за греха и прошката, за сетивността към греха и за релното преобръщение, повече не е необходимо: http://youtube.com/watch?v=SmVAWKfJ4Go Текстът на това съкровено откровение:http://www.cowboylyrics.com/lyrics/cash-johnny/hurt-2251.html
На 14 януари 2007 г., само седем седмици след смъртта на бившия КГБист Литвиненко, Ню Йорк Таймс обяви, цитиран от редица пресагенции, че Mарина Литвиненко пише книга за отровения си съпруг заедно с приятеля им Голдфарб. За чието издаване е сключен договор за 1 млн. евро, с отворени клаузи за по-късните права и профит, т.н. На 15 януари се оповести, че Columbia Pict. води преговорите с режисьора Майкъл Ман за филмиране на бъдещата книга на М. Литвиненко, която трябва да излезе в края на март, началото …
на април по план. 1,5 млн. долара по това време са началните преговори на Колумбия с вдовицата. Паралелно компанията Warner Br. ангажира за продуцент Джони Деп и започва да води преговори с Марина Литвиненко, но й предлага само 1,2 милиона долара първоначална сума на договаряне и с неизгодни условия, за разлика от Колумбия. Деп се скара с няколко колеги при надцакването, избра друга книга - на Алън Коуел, журналист в Ню Йорк Таймс и ще прави по нея свой филм. При всеки случай, премиерата на книгата на вдовицата Литвиненко предстои след броени седмици, следва и филмът - с Колумбия, М. Ман. Само до тук, по последните информации, които се намират в нета безпроблемно, може да се проследи както развитието на преговорите, така и сумите - до момента - за книга, права, филмиране.
Относно първоначалните обвинения срещу Кремъл и Путин за поръчково убийство, пък последвалите след това лични обръщения към Путин за намеса в разследването, или относно изразеното първоначално публично нежелание за разследване от руснаци заедно с британци, а пък после публикувано настояване за участие на руснаци в процеса на разследване, или за знаенето на убиеца, пък после настояването този да бъде открит, какво може да се каже - ами казано е достатъчно. Тъжна история, трагична с необмислеността …
на всичко изречено и изписано по медиите от близките - и ако би си позволил Саша Коен черен хумор, би я нарекъл с по-тежки думи, както се и опита, между другото. Не ми е възможно да обясня за пореден път, защо правя разлика между смъртта на Политковская и тази на Литвиненко, както и между двете личности. Обяснява се на хора, способни да разберат, не приравняващи несравними стойности по очевидно техни си причини... Именно пред очите на смъртта и прага на вечността желанието ми за рационалност по казуса, за ненапъване в темата е продиктувано от обясненото по-долу (и неколкократно). Презрението ми към малки и големи ченгета е основателно, далече съм обаче да приема всеки хладнокръвен, макар и в умилителна форма обвит цинизъм, с който те търсят реабилитация по един или друг начин за себе си. Нямам проблем с прошката и съпричастността – тя не може да бъде отказана никому, но се дава, когато има покаяние. И започване на чисто - затова и примерът с новото вино в нови мехове. Това не е мое изискване – не го поставям аз, то е единствената възможност за действително преобръщение. На (вече) мъртви и още живи ченгета, доносници и пр.
Издателството е Саймън & Шустър, това в допълнение.
каква логика?Ако се разчита на факти - трябва да се изчака да започне следствието и да се коментират междините резултати и то със заявлето, че данните са непълни.Милен Радев е започнал с изводите преди Скотланд Ярд да е започнат разследването - на МР и така му е "ясно" и то по-добре от колкото на Скотланд Ярд.
Nqma bivchi negri, bivchi prostitutki, bivchi 4engeta i bivchi komunisti - ostavat takiva dokato sa jivi...
Кретенче, ти защо мислиш, че си стъгнал вървовете на идиотията, че да ти обръщам внимание и да се хабя...На неживата материя като теб винаги съм отговарял огледално и стереотипно...Ти очевидно си студент по фекалознаене...*
Съблазнително е въжеиграчеството. Но рано или късно въжеиграчът се спъва във въжето си или то му става примка на врата. Това казва Толстой за съдбата на въжеиграча преди столетие и кусур. Казал го е на руски, до свои слушатели в едно селце, но изреченото е универсално валидно и няма давност.Питам се, може ли човек неморален и с прегоряла съвест да изисква като последна инстанция каквото и да било от някого, не правил компромис със съвестта си? Може, животът дава изобилие от подобни примери. Питам …
се, може ли за едното его (да, само за едното его и това е трагичната истина) да се пре-експлоатират по най-гротескния начин действително важни теми? Без да се разсъждава за действителната им каузалност, за смисъла и за последиците отвъд удовлетворяването на собственото его, отвъд жизнената нужда от полирането му и отвъд преживяването на лични драми (тук говоря за драмата с онова минало, на което "отвод" може да се даде, само ако "то" е дало "отвод" като е заплатено с най-високата цена за човешкия живот изобщо...)? Може, за жалост, животът отново дава много и жестоки примери за подобна трагедия на не един и двама.Всичко останало е казано - за пролетта и лятото, есента и зимата 2006 г., за увличането по не една и друга тема, съвсем не с благородни мотиви. И за ротиране, лавиране и смяна на позиции и мнения от недалновидност, срам или безсрамие... С риск да се потретя отново ще припомня - ново вино се налива наистина само в нови мехове. По една проста причина - старите мехове вкисват новото вино. А вкиснато виното пробива меха и той се скъсва, не издържа. Писах под една друга тема, че има моменти на достатъчност на аргументите в частен разговор с непознат или познат. Отвъд този момент не трябва да се говори повече, а да се даде място на развитието на естествения ход на събитията. И на себепознанието.