Вече е явно. Радев просто няма план за съдебна реформа

Този текст е част от бюлетина Денят с Mediapool, който абонатите ни получават всеки делничен ден. Станете един от тях, абонирайте се безплатно.

Над 7 часа. Толкова време отне обсъждането и гласуването на поправките в съдебния закон, които трябва да гарантират честния избор на новия Висш съдебен съвет. Задачата е ключова, защото новият ВСС ще избира следващия главен прокурор, а очакванията са тогава да започне голямата битка с олигархията и политическата корупция.

От един месец обаче обществото става свидетел на една колебливост, клоняща към вироглавост, която накрая може да се окаже фатална за управлението на "Прогресивна България".

Първо, "Прогресивна България" ясно показва своето нежелание да работи с прореформаторските кръгове в опозицията, които после ще ѝ бъдат нужни за избора на ВСС. Изборът на съдебния съвет е тежко парламентарно усилие, изискващо 160 гласа, а Румен Радев не разполага с тях.

В същото време ПБ показва явно нежелание да съгласува действията си и да приеме част от разумно звучащите идеи на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане"

Това поведение на ПБ накрая може да доведе до три изхода.

Първо, парламентарен скандал и блокаж на избора на нов ВСС. Статуквото в съдебната власт остава по местата си. Полза от това имат Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Второ, парламентарен скандал и избор на нов ВСС с помощта на Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Трето, парламентарен скандал и избор на нов ВСС на квотен принцип, договорен с ПП, ДБ и "Възраждане". Във ВСС пак не влизат най-достойните, а отново се назначават партийно договорените кандидати.

Тази политическа вироглавост е комбинирана със странна отстъпчивост към съдебното статукво. В сряда вечерта ПБ се отказа от едно от най-добрите си предложения за промени в съдебния закон – отпадане на скритото повишаване без конкурс на магистрати в по-горна инстанция. Това се случваше чрез назначаването "по изключение" на съдебни и прокурорски шефове от по-долните инстанции.

Съдебното статукво се обяви против тази промяна и "Прогресивна България" се огъна. Предложението бе оттеглено за дообмисляне.

Въпросът е: какво има толкова да му се мисли? Ако ПБ се колебае по този въпрос, какво остава за другите, далеч по-тежки въпроси?

Иначе всичко е ясно.

Българската съдебна система от години страда от няколко базови проблема – твърде много съдилища, които обслужват намаляващо население. За тези съдилища трябва да се търсят ръководители и администрация, което само увеличава разходите.

Сегашният ВСС обаче твърдо отказа да закрива съдилища в малките населени места.
Вторият проблем е свързан с порочното кадруване. Последните три състава на ВСС корумпираха напълно кадровите процедури в съдебната власт до степен, в която нормалните магистрати просто отказаха да се кандидатират за ръководни позиции.

Ако новият ВСС реши да продължи реформата на съдебната карта и намали броя на съдилищата, като едновременно с това реформира и кадровата си практика, проблемът с липсата на желаещи за шефове ще се реши от само себе си.

В "Прогресивна България" би трябвало да има хора, които знаят за тези неща, защото те се случваха пред очите на цялото общество в продължение на десетилетия.

По-големият проблем е колебливостта. Политическо-криминалната омерта, овъртолила големи части от съдебната система и политическите кръгове, ще използва всяка възможност.