Вечните кметове на България

Наричат ги кметове феодали. И има защо. Те управляват населени места и общини десетилетия наред. Изглеждат несменяеми, абонирани за кметския пост. Остават сякаш под радара на голямата политика и турбуленциите в централната власт. Нагаждат се към различни правителства и парламенти. Напускат поста си най-често когато те самите сметнат, че му е дошло времето или ако издигналата ги партия се откаже от тях.

Някои от тях стават политически хамелеони. Други не изневеряват на политическата сила, която ги е издигнала.

Кметовете многомандатници държат и ножа, и хляба в местната власт. В малките общини те са основен работодател. Освен в общинските структури, където назначенията зависят от тях, те направляват и финансовите потоци чрез обществените поръчки.

Не са едно и две разследванията, разкриващи как фирми, които печелят поръчки, много често се оказват собственост на роднини и близки на някой от местната власт.

Емблематичен е случаят с кмета на Несебър Николай Димитров, който беше обвинен в злоупотреби. Той води предизборната си кампания от ареста и спечели изборите през 2019 г. Димитров встъпи в длъжност доведен с белезници и успя да изкара пълен 4-годишен мандат. Днес отново е издигнат за пети мандат, като независим кандидат. Какво се случи с делото срещу него, прокуратурата така и не каза.

Проучване на Института за развитие на публичната среда показва, че има 23 общини (от общо 265 общини), в които кметовете управляват най-малко 5-ти мандат, т.е. в продължение на 20 години. (изследването обхваща периода - 2003 - 2023 г.) По-голямата част от тях се кандидатират и на предстоящите избори на 29 октомври.

Едва четирима напускат играта. Това са кметовете на общините Батак, Земен, Кърджали и Черноочене. Първите двама са се отказали заради напредването на възрастта им. Отделен е въпросът, че срещу тях години наред прокуратурата водеше разследвания за злоупотреби, но до внасяне на делата в съда така и не се стигна.

Смяна на знакови кметове на ДПС

Дългогодишните кметове на Кърджали и Черноочене бяха сменени с други кандидати по решение на почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Кметът на Кърджали Хасан Азис, който изкара 5 последователни мандата, бе заменен с банкера Ерол Мюмюн. Кметът на съседната община Черноочене Айдън Осман, (6 мандата - 1999 - 2023 г.) е заменен от Айджан Ахмед.

"Винаги трябва обновление. Благодаря на господин Азис за това, което е направил и надявам се новият кмет да продължи да направи по-добри неща за Кърджали и да надгражда", коментира съпредседателят на парламентарната група на ДПС Делян Пеевски.

Очевидно обаче такова обновление не се налага за община Сатовча, чийто кмет Арбен Мименов е несменяем от 1999 година насам. ДПС му гласува доверие за седми пореден път и още отсега е ясно, че и този път няма как да не спечели. Арбен Мименов е единственият кандидат кмет на Сатовча, по същия начин както и преди 4 години.

По-любопитна е ситуацията в община Хитрино, която пострада тежко през 2016 г. след взрив на влакови цистерни на гарата. От 2003 г. кмет на малката община в североизточна България е Нуридин Исмаил. Неговата кариера започва от редиците на ДПС. Но след влаковата катастрофа, отнела живота на 7 души и нанесла огромни материални щети, от правителството към общината потекоха огромни средства за възстановяване, за изграждане на нови жилища и пр. ДПС го обвини в злоупотреби и го изключи от партията, а той се сближи с тогавашния премиер Бойко Борисов. На последните местни избори кандидатурата му беше подкрепена от ДОСТ и БЗНС.

Резултатите от парламентарните избори през последните години в община Хитрино показват, че те винаги следват личния избор на кмета. Когато той е в редиците на ДПС, в общината печели ДПС. Когато казва, че ще подкрепя партията на Бойко Борисов, тогава ГЕРБ са първи. Точно така се случва и на изборите през април 2021 г., когато са спечелени от "Демократична България". След това кметът се обявява за "Продължаваме промяната" и те са победители, показа разследване на "Свободна Европа". Сега за шестия си мандат кандидатурата на Нуридин Исмаил е издигната от "Продължаваме промяната - Демократична България".

Кметове многомандатници

Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов кара седми пореден мандат без да изневери на БСП. За първи път става кмет ноември 1995 г. Тогава е на 35 години. Днес се кандидатира отново за осми мандат с подкрепата на социалистическата партия и има всички шансове да спечели вота, а мотото на кампанията му е "Да продължим заедно".

С един мандат по-малко от нето е кметът на Монтана Златко Живков (6 мандата). Той печели изборите през ноември 1999 г., издигнат от ОДС. След това се явява като независим кандидат или подкрепян от местна коалиция. Сега за 7-мия му мандат отново е издигнат от коалиция СДС/ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД И ЗНС/, която го подкрепи и на предишните избори.

Рекордът за общински кмет се държи от кмета на Попово Людмил Веселинов. Той печели първите демократични местни избори през 1991 г. и оттогава до днес е несменяем - вече 32 години. Повечето пъти се е явявал като независим кандидат или подкрепен от местна коалиция. Днес 73-годишният кмет се е кандидатирал за 9-ти път от "Граждани за общината" с мото "Да изберем силата на опита".

"По-скоро тези избори - през 2023 г., ме притесняват, че нямам опоненти. Дали е аполитично обществото, дали партиите не са способни да излъчват силни кандидати... Когато нямаш дразнител, когато нямаш опоненти, мисля че и кметът се отпуска и не се развива", коментира Людмил Веселинов пред "България 24". Той признава, че преди повече от 30 години в община Попово е имало два пъти повече хора отколкото сега, но не вижда никаква причина в себе си и начина, по който управлява. Обвинява демографската криза и липсата на работни места.

Изборният туризъм

Феномен, на който сме свидетели на всички избори, е свързан с изборния туризъм. Още през май Институтът за развитие на публичната среда отчете сериозен ръст на новодомци в 13 общини. Жителите на някои села ненадейно се бяха увеличили с над 50% в първите 4 месеца на годината. Рекордьори в това отношение са предимно малки общини като Невестино, Трекляно, Макреш, Ново село и др. Неправителствената организация поиска още тогава проверка от страна на областните управи. Това обаче става едва сега - дни преди вота, след като МРРБ уведоми премиера за необичайно голям брой регистрации 343 села.

Напливът на новодошли е предимно към селата и малките общини, а причината е, че за да станеш кмет, са нужни не хиляди гласове, а няколко десетки. Освен това след последното решение на правителството от август, заплатите им бяха вдигнати. Така кметовете на малки общини вече взимат заплати от по 4000 - 5000 лв. Допълнително местната власт, която на практика е основният работодател в малките общини, разпределя порциите от обществените поръчки.

Трябва ли да има мандатност за кметовете?

Заради кметовете, които са във властта от десетилетия, периодично се повдига и въпросът за ограничаване на мандатите, което да важи и за общинските съветници. Обикновено това се случва, когато на хоризонта се появи нова политическа сила, която няма свои кадри по места и се опитва да застане срещу здраво оплетените клиентелистки мрежи около кмета, мнозинството в общинския съвет, местните бизнес лобита.

За последно темата беше повдигната от "Продължаваме промяната" и "Демократична България" покрай промените в Конституцията. Основният аргумент беше борбата с корупцията и срастването с властта. 

ГЕРБ и ДПС обаче заявиха, че няма да подкрепят такава промяна и тя отпадна от дневния ред.

"Дългото управление само по себе си не означава задължително, че има наличие на проблеми в управлението на общината или работата на кмета. В течение на времето кметовете натрупват все повече практически опит в работата си и експертиза, които може да прилагат при провеждането на успешни местни политики, за привличане на финансиране и др. Това са умения, които би следвало да печелят доверието на избирателите им", отбелязва Институтът за развитие на публичната среда.

Според неправителствената организация едва ли ограничаването на броя мандати ще доведе до разрешаването на най-сериозните предизвикателства, но има стъпки, които биха помогнали за развитието на населените места. Мярка в тази насока е наличието на повече и по-лесно достъпна за обществото информация, която да представя свършеното от местните власти. Включването на местните общности в редовни публични обсъждания на наболели проблеми, срещи с гражданите и т.н., също може да е в помощ на по-ефективното управление. От изключителна важност е и провеждането на експертен дебат по отношение степента на финансова независимост на общините у нас, която би могла да бъде стимул за по-успешно регионално развитие. Тази тема обаче не попада във фокуса на законодателя, отбелязват от Института за развитие на публичната среда.