Ведомствен конфликт заради собствеността на ВиК мрежите

Ведомствен конфликт заради собствеността на ВиК мрежите
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не могат да се разберат кой и как да управлява водоснабдителната и канализационната мрежа на страната и по този начин бавят приемането на закона за ВиК-собствеността, чакан от бранша повече от десет години.

Неизясненият статут на ВиК съоръженията освен това е пречка пред ефективното усвояване на средства по Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), тъй като с европейски пари не могат да се финансират обекти, които не са собственост на общините – основните бенефициенти по програмата. Това стана ясно във вторник по време на дискусия за ОПОС, на която присъстваха вицепремиерът Меглена Плугчиева, екоминистърът Джевджет Чакъров, председателят на парламентарната комисия по околна среда Георги Божинов, както и представители на общини, строителни компании и неправителствени организации.

Сега част от водоснабдителната и канализационната инфраструктура, която има нужда от ремонт, модернизация, ново строителство и т.н., е собственост на общински търговски ВиК-дружества, друга част е собственост на общините и държавата, а пък трета е изградена от физически и юридически лица и е с неясен правен статут.

МРРБ предложи проект на закон, който предвижда създаване на обособени територии за управление на водоснабдителната и канализационната мрежа, в които да се обединяват по няколко общини. Една обособена територия ще има един ВиК-оператор, контролиран от териториален съвет, в който ще влизат равен брой представители на държавата и общините.

Предвиждат се три форми на собственост на ВиК съоръженията: публично-държавна - за магистрални водопроводи, язовири и пречиствателни станции, публично-общинска - за мрежата на територията на селищата в общините, и междуобщинска - за съоръжения, които ще обслужват повече от една община и ще се изграждат със средства от ЕС по оперативна програма "Околна среда". Това се налага, тъй като държавата няма право да кандидатства с ВиК проекти по оперативната програма.

От МОСВ обаче настояват България да има една национална компания (агенция) по ВиК, която да има четири дирекции, формирани на басейнов принцип. От екоминистерството предлагат ВиК мрежите да се управляват от сегашните четири басейнови дирекции, които да обединят активите сега съществуващите 56 ВиК дружества.

Принципът на басейново управление се основата на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на страната. У нас има четири района за басейново управление – Източнобеломорски, Западнобеломорски, Дунавски и Черноморски. Те са структури на МОСВ.

И двата принципа на управление на ВиК собствеността – басейновия и регионалния, се прилагат успешно в различни европейски страни. Двете ни ведомства обаче не могат да се разберат кой от двата принципа да бъде заложен в новия закон.

На днешната дискусия вицепремиерът Меглена Плугчиева настоя министерствата да се разберат помежду си и следващата седмица да внесат проектозакона за ВиК собствеността за разглеждане в Министерския съвет. След това обаче министърът на околната среда и водите Джевджет Чакъров заяви, че несъгласията между двете министерства по този въпрос са далеч от решаване.

Затова и председателят на парламентарната комисия по околна среда Георги Божинов предложи регламентирането на собствеността върху ВиК мрежите да стане с промяна в сега действащия Закон за водите. Това може да отнеме много по-малко време отколкото приемането на нов закон.

На срещата бе отчетено, че въпреки проблемите, оперативната програма функционира, а по няколко проекта за пречиствателни станции вече се работи. Строи се станцията в Хисар, скоро ще започне строителството и на пречиствателни съоръжения в Благоевград, Ябланица, Приморско.

По ОПОС са одобрени проекти за 1.5 млрд. лева, а договорени са 711 млн. лв. за 140 общини.

Това представлява 20 процента от общия финансов ресурс по ОП “Околна среда”, чийто размер е 1.8 млрд. евро.

Според експерти от МОСВ страната има реална възможност да спази ангажимента си към ЕС до 2010 г. да има изградени модерни пречиствателни станции в населени места с над 10 хил. жители, а до 2014 г. - в селища с население от 2 до 10 хил. души.

Това означава, че до 2010 г. трябва да бъдат построени 50 нови станции и да бъдат ремонтирани и модернизирани още 37. Ако избраните изпълнители спазят сроковете, заложени в договорите, и се възползват от модерни строителни технологии имаме реален шанс да се справим, казаха от МОСВ.

Още по темата
Още от България

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?