ВЕИ-инвеститори искат по-прецизно образуване на цените им

Инвеститорите в проекти за производство на енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) поискаха да се въведат отделни методологии за определяне на цените на различните видове възобновяема енергия. Това стана по време на обсъждането на новия проектозакон за ВЕИ в парламентарната комисия по икономика, енергетиката и транспорт на първо четене в сряда.

Според бизнеса така ще се получат по-прецизни фиксирани тарифи за дългогодишното задължително изкупуване на енергията, произведена от слънце, вятър, биомаса, вода и други. Проектодокументът предвижда цената на електроенергията от ВЕИ да е една и съща през времето на договора на изкупуването ѝ, който в общия случай е 25-годишен за ток от слънце и геотермални източници и 15-годишен за малки ВЕЦ и за другите видове ВЕИ. Цените ще се определят и фиксират преди присъединяването на съответния проект.

Председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране Ангел Семерджиев посочи, че според него срокът за изкупуване на тока от соларни паркове трябва да се намали с пет години, тъй като технологиите там напредват най-бързо и цените на самите съоръжения спадат интензивно. Именно цените на произведената от фотоволтаици енергия в момента е най-скъпа.

Семерджиев обърна внимание, че в закона трябва да се прецизира и по какви цени ще се изкупува токът от вече влезлите в експлоатация съоръжения с ВЕИ.

Според председателя на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов е възможно преференциалните цени за изкупуване на електроенергията, произведена от соларните паркове, да се намаляват с бързи темпове през следващите години.

Общото мнение на представителите на ВЕИ- бизнеса бе, че новият закон за възобновяеми енергийни източници ограничава, а не стимулира инвестициите в екоенергия, създавайки административни пречки пред инвеститорите. Предложените зони за присъединяването им противоречат на закона. Няма ясни отговорности за присъединяването на производители от ЕСО и електроразпределителни дружества, смятат от браншовите организации.

Председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков посочи, че не са предвидени санкции за операторите, които не присъединяват мощности към мрежата.

От Българската ветроенергийна асоциация пък възразиха срещу определения едногодишен срок за подписване на предварителни договори за присъединяване.

Проектът предвижда, след като операторите на енергийните мрежи (ЕСО и ЕРП) заявят максималните мощности, инвеститорите да поискат присъединяване и при положително становище до една година да подпишат предварителния договор. Те първоначално ще трябва да внасят гаранция от 5 хил. лв. за всеки планиран мегават. Парите ще отиват в специален фонд, от който после ЕСО и ЕРП-тата ще финансират присъединяването. По-късно при подписване на предварителния договор инвеститорите ще трябва да внесат по още 50 хил. лв. на Мвт.

"Няма нужда да делим пари с "Електроенергийния системен оператор". Нека НЕК и операторът определят капацитетите за включване“, коментираха от ЕОН България. От ЧЕЗ България поискаха ясно да бъдат разграничени отговорностите на електроразпределителните предприятия (ЕРП), на ЕСО и производителите по присъединяването. Според вицепрезидента на ЕВН България Калина Трифонова цената за присъединяване трябва да е индивидуална и да зависи от зоната и напрежението.

Новият закон бе разкритикуван и от депутата от БСП и бивш енергиен министър Румен Овчаров. Той заяви, че съществува неравнопоставеност между отделните източници на възобновяема енергия. Според него не са въведени икономически стимули за ЕРП-та за свързване на мрежите си с ВЕИ.