Въвеждането на договорените за присъединяване 7 хил. МВ мощности за съхранение на енергия е достатъчно да балансира сегашната енергийна система. Има обаче още много чакащи за включване ВЕИ и трябват повече системи за съхранение на енергия от батериен тип, за да не се стига до отрицателни борсови цени и непроизведени количества електроенергия от ФЕЦ, а вместо това тя да се предлага в пикови часове на потребление. Това ще намали цените на електроенергията, а в комбинация с развитието на трансграничните мрежи България има сериозен шанс да се превърне в "енергийното сърце" на Югоизточна Европа.

Това смята изпълнителният директор на "Електроенергийния системен оператор" Ангелин Цачев. В интервю за Mediapool той коментира и възможностите електромобилите да бъдат използвани като балансьори на мрежата чрез зареждане и разреждане на батериите им от "агрегатори" на енергийни услуги.

Г-н Цачев, вече стана ясно, че в ЕСО има подадени заявления за присъединяване на 10 хил. МВ батерии за съхранение на електроенергия, по които са платени предварителни такси. Достатъчни ли са наличните средства за присъединяването им към преносната мрежа?

Естествено, че не са достатъчни. Това, което плащат в момента инвеститорите, са такси само за проучване, както и гаранции от 50 хил. лв. /МВ, че проектът ще се реализира. Тях обаче ние реално не можем да ползваме и при завършване на обекта те се възстановяват на инвеститора.

Да уточня. Реалната инвестиция в изграждането на присъединителните съоръжения се прави или от ЕСО, или от инвеститора, ако той иска да ускори въвеждането им в експлоатация. Необходимите за присъединяването съоръжения остават в активите на системния оператор. Тоест, това не са средства, които ЕСО е получил през цената за пренос и достъп от българския данъкоплатец и вложил за присъединяването на някой конкретен инвестиционен проект. Напротив, дори и ЕСО да се наложи да разплати определени строителни дейности, впоследствие те се заплащат от инвеститора като цена за присъединяване. Това по никакъв начин не утежнява цените за пренос и достъп, плащани от потребителите.

На колко оценявате инвестициите, които трябва да се направят за присъединяване на сега заявените мощности за съхранение на енергия?

Трудно е да се даде конкретна цифра, тъй като различните обекти имат различна стойност, За голям обект от окото 150 МВ и съхранение на 600 мегаватчаса необходимата инвестиция е от порядъка на 5 до 10 млн. евро. При малките проекти, присъединявани на напрежение 20 киловолта, предполагам че инвестициите са в диапазона около 150-200 хил. евро.

А предвид солидното количество нови ВЕИ мощности, заявеният капацитет за батерии достатъчен ли е, за да поеме всички дисбаланси в системата и да успее да съхранява енергията от фотоволтаици в много слънчеви дни, за да не се получават отрицателни цени или да се спират соларни паркове?

Категорично не на този етап. В страната работят вече приблизително около 5000 мегавата соларни централи и в следващите година и половина-две очаквам в експлоатация да влязат още приблизително около 2000 мегавата нови централи. И това са проекти със строителни разрешителни, стартирани разрешения за строеж на присъединителни съоръжения и така нататък. Те са сигурни и затова казвам, че в следващите две години те ще бъдат финализирани

А от заявените 10 хил. МВ батерии тези с подписани договори за присъединяване са около 7000 мегавата и 20 000 мегаватчаса капацитет за съхранение. Не знаем колко от тях ще бъдат реализирани, но тези 20 000 мегаватчаса не са значителен обем, на който да може да разчитаме, за да бъдат задоволени потребностите на страната ни.

По ваши оценки какъв е необходимият капацитет за съхранение на енергия, за да може да се балансира адекватно това, което имаме в момента на пазара?

Ако говорим за балансирането на системата, да, тези 20 000 мегаватчаса вероятно ще бъдат достатъчни. Но ако говорим за по-мащабна декарбонизация, която да намали участието в енергийния микс на страната на мощностите, използващи изкопаеми горива, и значителен ръст на дела на енергията от възобновяеми източници, ни трябва много сериозен обем от системи за съхранение.

Не трябва да се пренебрегва фактът, че българската електроенергийна система функционира в условията на обединен европейски пазар. С Румъния, Гърция, Унгария имаме общ пазар – едни и същи цени на електрическата енергия, аналогичен на България ръст на възобновяемите мощности и на потреблението в съседните страни, което налага необходимостта от още по-голям капацитет от системи за съхранение. Затова и заедно с "Българския енергиен холдинг" и "Националната електрическа компания", подготвяме проекти за изграждане на нови помпено-акумулиращи централи в Родопите с общо предвиждан капацитет от 50-60 хил. мегаватчаса.

Доколкото знам принципно ПАВЕЦ са по-стабилният участник в балансирането от батериите.

Преимуществото на помпено-акумулиращи централи е, че при тях имаме въртящи машини, които осигуряват динамичната стабилност на системите и инерция, която в електроенергийните системи е изключително важна за тяхното стабилно и качествено функциониране.

Тоест, батериите много бързо се включват в мрежата, но и много бързо се изключват, докато ПАВЕЦ е по-доброто решение?

ПАВЕЦ също влизат бързо в синхрон – до 3 минути. По-скоро въртящата машина в помпено-акумулиращата централа внася инерция в системата, което инверторите на батериите не могат все още да постигнат. И тази инерция дава време на диспечерите да реагират и да активират или да деактивират други мощности в системата, така че да я поддържат балансирана.

Какви са ползите за пазара на електроенергия от системите за съхранение?

Изключително важни са за пазара, защото ако съхранената енергия бъде предложена в пиковите часове на потребление, това ще доведе до увеличение на конкуренцията и положителен ефект върху цените в посока понижение.

За преносния оператор наличието на такива системи е важно, защото ще заместят до известна степен предвижданото намаляване на производството от конвенционалните мощности. В момента допълнителни услуги се предоставят предимно от ТЕЦ и ВЕЦ. Батериите ще създадат по-добра конкурентна среда на пазара на допълнителните услуги.

Ако ви чуят въглищарите, че батериите ще ги изместят в някаква степен от пазара…

Измества ги пазарът, не са батериите. Няма начин възобновяемите енергийни технологии, които са с почти нулеви оперативни разходи, да не са по-ефективни и по-конкурентни от ТЕЦ.

Ние като оператор сме технологично неутрални. За нас няма значение дали допълнителните услуги ще бъдат предоставени от конвенционални блокове, от помпено-акумулиращи централи, от батерии, от големи съоръжения за съхранение, от възобновяеми централи и така нататък.

Е, има значение цената на тези допълнителни услуги, все пак вие я плащате.

Разбира се. Затова провеждаме търгове и този, който може да ни даде най-ниската цена, той ще ги предоставя.

Коментирахте положителното отражение на батериите върху пиковите часове на потребление, очаквате ли също така неутрализиране на отрицателните цени на електроенергията на борсата и спирането на слънчеви централи, защото системата не може да поеме енергията им? Миналия месец седмица вие обявихте какви огромни количества електроенергия не са произведени от слънце.

На този етап производителите сами се ограничават, за да постигнат едно нормално количество на предлагане на възобновяема енергия на пазара с цел, разбира се, да избегнат отрицателните и нулевите цени, което е съвсем нормално.

Вярвам, че съоръженията за съхранение на енергия ще намалят часовете, в които ще имаме отрицателни и нулеви цени, което от своя страна ще насърчи още повече инвеститорския интерес към съоръженията за производство на възобновяема енергия.

Очаквате ли това да стане като изцяло частна инициатива, защото май досега интересът основно е свързан с предвидените за батерии субсидии от Плана за възстановяване и устойчивост?

Всъщност първите съоръжения, които влязоха в експлоатация, не са получили и лев помощ. Да, участват в програмата REStore, но дори нямат още подписани договори за безвъзмездно финансиране. Всеки един от инвеститорите на свой риск и пазарен принцип изгражда системите си.

Батериите за съхранение могат ли да са много повече от решаване на проблемите с излишната слънчева или вятърна енергия?

Законът за енергетиката въведе понятието "агрегатор". Това е участник на пазара, който в своето портфолио включва системи за съхранение, ТЕЦ, ВЕЦ, производители на възобновяема енергия, газови централи и така нататък. Този агрегатор отговаря за балансирането и за работата на всички тези системи. И той може и има смисъл да има договор с ЕСО за предоставяне на допълнителни услуги.

Мога да кажа, че в момента най-големият агрегатор у нас е "Националната електрическа компания". Тя в своето портфолио има конвенционалните блокове на ТЕЦ "Марица изток" 1 "Ей И ЕС", има ВЕЦ-и, има помпено-акумулиращи централи – микс от технологии. "Електрохолд" също имат подобен потенциал със слънчевия си профил, системи за съхранение и активни потребители.

Агрегаторите са може би най-доброто решение на пазара и за нас като оператор, защото това означава, че ние ще имаме необходимите услуги, за да балансираме системата.

Но новите ПАВЕЦ ли ще са големият гейм чейнджър в балансирането на електроенергийните доставки?

България като географско положение, с добрата си междусистемна свързаност и реализацията на четирите проекта за ПАВЕЦ, има уникален шанс да се превърне в енергийното сърце на Югоизточна Европа. Имаме ПАВЕЦ, имаме възможности, имаме междусистемната свързаност, имаме визията как да постигнем това.

В България се пресичат енергийните коридори "Изток-Запад" и "Север-Юг". Със съхраняването на енергията и използването ѝ в подходящите часове страната ни ще играе много сериозна роля в снабдяването на целия регион и в балансирането на електроенергийните системи на останалите държави.

ЕСО обяви и много сериозни намерения за разширяването на капацитетите за трансгранична свързаност със съседните държави и пренос на ток от Азербайджан. В какъв период от време виждате тяхната реализация?

Проектът за коридор "Изток-Запад" от Азербайджан до Италия реално може да заработи до година и половина-две с около 30% от предвидения си капацитет, а в пълния – до 5-6 години. Такъв е и срокът за реализация на ПАВЕЦ. Така че тези мащабни проекти се очаква да бъдат реализирани през следващите от 8 до 10 години.

С всички оператори, участващи в проекта "Изток-Запад", са подписани споразумения за конфиденциалност на данните, предоставят се данни към консултанта за оценка на техническите параметри на коридора, които ще послужат и за оценка на размера на необходимите инвестиции.

Това ли е бъдещето на пазара на електроенергия – симбиоза между ВЕИ, съхранение на електроенергия, електромобилите като опция за балансьор?

Вероятно по този начин ще се развият електроенергийните системи на страните, част от Европейския съюз. Поне на този етап това виждам като насоки от документите, които идват от Европейската комисия. Разбира се, тук трябва дебело да подчертая, че развитието на базовите ниско емисионни мощности е задължително и трябва да се случва успоредно с вече изброените технологии.

Говорите за АЕЦ.

Да. Не трябва да остава заблудата в хората, че електроенергийните системи могат да бъдат стабилни само с използването на възобновяема енергия. За целта е необходим балансиран микс между ниско емисионни базови мощности, възобновяеми мощности, системи за съхранение, активни потребители, електромобилност. Защото електромобилите могат да са както активен потребител, така и да бъдат използвани като система за съхранение.

Както беше казал преди доста години тогавашният енергиен министър Трайчо Трайков електромобилният парк да стане една огромна батерия за съхранение на ток.

Точно така. В някои западни държави батериите на електромобилите вече се използват не само като система за съхранение, но са и активен потребител на електрическа енергия. Във Великобритания има такъв изграден работещ модел и всеки собственик на електромобил знае, че трябва в определен час да си включи автомобила за зареждане, за да бъде готов за ползване сутринта на другия ден. В този интервал от време тя е под управлението на агрегатор, който я зарежда, разрежда и т.н.

Но това изисква трудни реформи и сериозно развитие на възможностите на мрежата. Първо трябва да се изградят зарядни станции на много паркинги. Второ, да спре произволното паркиране по тротоари и в градинки. Няма как от балконите да висят кабели към колите отдолу.

С увеличаването на електромобилния парк, сигурно и у нас ще започнат да се появяват такива модели и ще бъдат управлявани от агрегатори или оператори на енергийни общности.

Като казахте енергийни общности – в България изобщо не е развито използването на ВЕИ за лични нужди на домакинствата.

Което е голяма грешка, но българският потребител няма нужда да го прави. Той ползва най-евтината електрическа енергия в цяла Европа. При положение, че аз ползвам електрическа енергия на цена от 20 стотинки за киловатчас и годишната ми сметка за ток е 1000-1500 лв., нямам никакъв стимул да влагам между 10 и 15 хиляди лева за инсталиране на фотоволтаици и система за съхранение.

Но това би облекчило работата ви.

Да, би намалило загубите в мрежата – не само при нас, при електроразпределителните дружества също.

Като се отлага либерализацията на пазара за домакинствата и се поддържат цените за бита ниски наистина никой не вижда смисъл да прави каквото и да е.

Така е, но няма как да не се забави процесът по излизането на битовите потребители на свободния пазар, защото все още не сме готови. Либерализацията трябва да се случи, но преди това е необходимо да се извърши обстойна оценка и да се очертаят групите на енергийно бедните и енергийно уязвимите потребители, които да бъдат подпомагани в хода на този процес.