Помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) са познато от миналото решение за съхранението на излишната електроенергия, произвежданата от всички източници – ядрени, въглищни, възобновяеми централи.

Разположени на язовири и хидрокаскади, те изпомпват вода от долен към горен резервоар, когато има ниско потребление – например нощем и съответно цената на пазара е изключително ниска, или пък е слънчево и има излишък от производство и отново продажбата на ток слиза на нива дори под нула лева. А при високи стойности на електроенергията или при голямо потребление и търсене на пазара водата се пуска и се произвежда електроенергия. Високата им ефективност, много по-големият капацитет за съхранение и по-дългият им експлоатационен живот в сравнение с други технологии обуславят по-големия им дял на този специфичен пазар.

С увеличаването на дела на възобновяемата енергия, която има по-голяма нужда от балансиране, ПАВЕЦ преживяват своеобразен Ренесанс.

Глобалният пазар на помпено-акумулиращи водноелектрически централи беше оценен на близо 48.33 млрд. щатски долара през 2024 г., а прогнозите са да стигне до 129 млрд. щатски долара до 2032 г. с очакван средногодишен темп на растеж от 13,06% през прогнозния период, по оценки на "Форчън". Европа доминира световния пазар с дял от 58.76% подобни мощности през 2023 г., отбелязва изданието

Текущата пазарна тенденция е модернизацията на съществуващите ПАВЕЦ за подобряване на ефективността им, но и изграждането на нови.

Още по темата

С три нови ПАВЕЦ на концесия и батерии България иска да е "балансиращо чудовище"

16 май 2025 18:03

България се оказва в тренда. У нас има две ПАВЕЦ. По-малката от тях – "Белмекен" с обща инсталирана мощност в генераторен режим 375 МВ и 104 МВ в помпен режим, миналата година за 50-годишния ѝ юбилей беше реновирана. Другата помпено-акумулираща мощност – ПАВЕЦ "Чаира", е с проектна генераторна мощност от 864 МВ и помпена – 788 МВ, което я прави най-голямата в Източна Европа. След тежка авария в началото на 2022 г. при тестов пуск след рехабилитация на единия от четирите хидроагрегата, тя излезе напълно от строя. Едва в края на 2024 г. приключи ремонтът на единия хидроагрегат, другият в момента се поправя и се очаква да влезе в експлоатация в края на 2025 г. За останалите два върви обществена поръчка за доставка на чисто ново оборудване. От дълго време обаче по нея няма движение и НЕК продължава да бави незнайно защо обявяването на имената на кандидатите, които ще допусне до подаване на оферти.

Няма съществен напредък и по намерението на държавата да увеличи мощността на ПАВЕЦ "Чаира" със строежа на яз. "Яденица", който да позволи вливането на допълнителни 9 млн. куб. м в яз. "Чаира". Това трябва да превърне ПАВЕЦ "Чаира" в основен балансьор в електроенергийната система на България, тъй като ще може да работи 22 часа вместо предишните 8.5 часа при пълна мощност на четирите хидроагрегата в турбинен режим.

"Националната електрическа компания" (НЕК) от години държи в плановете си строежа на две нови ПАВЕЦ – на язовирите "Батак" и "Доспат". Само преди месец към тях се прибави още една мощност на яз. "Доспат" и четвърта – на яз. "Въча". Всяка от тях се предвижда да е с мощност 800 МВ, което ще прибави възможност за съхранение на 50-60 хил. МВтч електроенергия. За реализацията на проектите ще се търсят инвеститори за публично-частно партньорство, оценявано на близо 8 млрд. лв., по неофициална информация. България търси безвъзмездно финансиране на тези свои намерения от Еврокомисията. Преди дни пък собственикът на НЕК – "Българският енергиен холдинт", взе нов облигационен заем, 200 млн. евро от които са предвидени за проектите за новите ПАВЕЦ – вероятно за проектирането им.

И докато ПАВЕЦ се възраждат от близкото минало, бъдещето се смята, че принадлежи на съхранението на енергия от възобновяеми източници в произведен чрез електролиза водород. След като бъде добит, водородът може да се съхранява и да се използва както в големи индустриални производства в непосредствена близост до електролизерите, така и в горивни клетки за обратен добив на енергията.

Обявленията за нови проекти за производство на нискоемисионен водород продължават да нарастват, сочи друг доклад на МЕА. Само за 7% от тях обаче са взети твърди инвестиционни решения. Причината е несигурност относно бъдещото развитие на търсенето на подобен вид гориво, липса на яснота относно сертифицирането и регулирането и липса на налична инфраструктура за доставка на водород до крайните потребители.

Още по темата

Водородът става новата мода за милиарди в Европа

27 август 2024 08:21

Китай е лидер в добавянето на електролизни мощности, с общ капацитет от 780 MВ през 2023 г. и над 9 ГВ в напреднал етап на развитие.

През февруари 2023 г. Европейският съюз прие два делегирани акта с правила за определяне на възобновяемия водород, одобри финансиране за четири вълни от важни проекти от общоевропейски интерес, свързани с водорода – като финансирането вече е предоставено на някои разработчици на проекти – и през 2024 г. имаше два търга на Европейската водородна банка за предоставяне на общо 1.9 млрд. евро.

През януари 2023 г. Индия одобри Националната мисия за зелен водород с цел производство на 5 милиона тона възобновяем водород до 2030 г.

През юли 2022 г. Обединеното кралство публикува своя стандарт за нисковъглероден водород, а през февруари 2023 г. стартира консултации за схема за сертифициране. Стартираха първият и вторият кръг на разпределение на електролитни мощности в подкрепа на проекти за производство на водород чрез електролиза, с цел да се подпомогне общ капацитет от 1000 MВ.

Съединените щати пък одобриха 1.7 милиарда щатски долара за шест проекта като част от Програмата за индустриални демонстрации. В началото на 2025 г. бяха публикувани окончателните правила за данъчния кредит за производство на чист водород по Закона за намаляване на инфлацията.

България също има своите амбиции в областта на водорода, но засега плановете за водородни долини във въглищния басейн "Марица Изток" са само на хартия.