Велчев и МВФ замразяват парите на Доган за пътищата

Министърът на финансите Милен Велчев и Международният валутен фонд са се договорили парите, поискани от Ахмед Доган за строителство на автомагистрали, да не бъдат усвоявани до към края на 2004 г., когато ще бъде ясно дали изразходването им няма да създаде макроикономически рискове.

Това стана ясно от изявлението на ръководителя на мисията на МВФ Джералд Шиф на заключителната пресконференция посветена на успешното приключване на четвъртия преглед на двегодишното споразумение с фонда.

Министърът на финансите Милен Велчев съобщи, че е постигната договорка за нулев бюджетен дефицит през тази година и за 0.7% през 2004 г. Балансираният бюджет за тази година ще струва на кабинета 260 млн. лв. от преизпълнението на приходите, което се очаква в края на годината да бъде между 400 и 500 млн.лв.

Велчев съобщи, че правителството ще спази обещанията си за изплащането на 13-та заплата и коледно плащане на пенсионерите, защото бюджета има спестявания от някои разходи. Ставало въпрос основно за спестявания от лихви и от капиталови разходи, които не били осъществени заради забавянето на някои инфраструктурни проекти.

Министърът припомни, че досега от преизпълнението на бюджета са планирани 50 млн.лв. за НЗОК, 112 млн.лв. за Коледна добавка на пенсионерите и 155 млн.лв. за общините.

През февруари следващата година ще започнат преговори между правителството и фонда за двегодишно предпазно споразумение. При него България ще поеме изпълнението на определени ангажименти, но няма да използва финансиране, освен ако страната не бъде подложена на външноикономически рискове.

Също през февруари бордът на МВФ ще одобри доклада по сегашното споразумение.

По повод на записаните под черта разходи Джералд Шиф повтори тезата си от началото на мисията, че всяка фискална операция трябва да бъде отчетена правилно и прозрачно. Той уточни, че има операции, които правилно са записани под черта като финансиране.

Шиф заяви обаче, че въпросът е не толкова счетоводен, а дали разходите съответстват на приоритетите на правителството, дали са ефективни и дали макроикономическите ефекти са положителни.

Ръководителят на мисията на фонда каза, че наистина има необходимост както от инвестиции в пътна инфраструктура, така и в икономическа инфраструктура като цяло. Фондът е постигнал съгласие кабинетът да продължи дискусията си със Световната банка за най-добрите начини да се подкрепя изграждането на пътната инфраструктура.

Шиф заключи, че всякакви разходи за пътна инфраструктура ще бъдат правени към края на годината, когато евентуално ще бъде ясно, че макроикономическата ситуация се е подобрила. Съвсем непринудено в края на коментара си ръководителят на мисията щастливо плясна с ръце.

По думите му по време на сегашното посещение мисията на фонда се е опитала да постигне съгласие по въпроси, които могат да послужат за основа на политиката при бъдещо споразумение. Според него наследникът му Ханс Фликеншилд ще се занимава с въпроси като запазването на устойчив ръст на кредитите и продължаване на структурните реформи.

Шиф каза, че целта на разговорите с кабинета е да се договорят политики, които да противодействат на рисковете свързани с растящия дефицит по текущата сметка.

Той коментира, че макроикономическата ситуация е стабилна - ръстът може да достигне близо 5%, и да бъде малко по-висок догодина, ако икономиките на страните от ЕС се възстановят, каквито са очакванията.

МВФ отчита и рязко спадане на безработицата, ниска инфлация и ръст на кредитирането към частния сектор, което са все положителни знаци.

Министър Велчев информира, че на края на преговорите е подписан допълнителен меморандум за икономическата политика. Според него разговорите са били сложни заради непредвидено високия дефицит по текущата сметка.

Това донякъде било свързано с преки чуждестранни инвестиции на зелено, но отразявало и повишеното потребителско търсене и кредитиране. Велчев каза, че в такава ситуация, ако не искаме да последваме примера на Аржентина, единствения ход е затягане на фискалната политика.

В диалога с МВФ било постигнато съгласие, че едно по-голямо затягане на фискалната политика през тази година създава предпоставки за по либерален подход през 2004 година. Заради очакваното преизпълнение на бюджетните приходи с 400-500 млн.лв. за кабинета затягането било по-лесно през тази година, което давало възможност за бюджетен дефицит от 0.7% от БВП за следващата година.

Управителят на БНБ Иван Искров заяви, че не очаква намаление на валутните резерви на банката. Според него гаранция за това е постигнатото от правителството споразумение с фонда за нулев бюджетен дефицит през тази година и нисък дефицит през следващата година.

По думите му мисията на МВФ и преди е поставила въпроса за ръста на кредитите, но не от гледна точка на тяхното качество, а на влиянието на кредитите върху разполагаемия доход на домакинствата, а от там върху търсенето и вноса откъдето идва и завишеното отрицателно търговско салдо на страната.

Централната банка е договорила с мисията на фонда четири мерки за подобряване контрола на кредитирането. Две от тях са свързани с надзорната дейност на институцията и предвиждат засилване на ревизиите и обсъждане на кредитните стратегии на банки, особено по отношение на потребителските заеми.

До февруари, когато бордът на МВФ трябва да одобри последния преглед от споразумението с България, БНБ ще включи в кредитния регистър и информация за заемите под 10 хил.лв.. Дотогава ще се приеме и промяна в наредба номер 9, която ще намали срока в който един заем се отчита като загуба от 120 на 90 дни.