Велчев: Средствата за заплати ще растат с темпа на инфлацията

България се е ангажирала да не увеличава средствата за работни заплати с повече от размера на инфлацията и това е едно от условията за приключване на преговорите с Международния валутен фонд (МВФ). Така финансовият министър Милен Велчев отговори на предложението на Петър Жотев от ОДС за увеличаване на икономическия ръст чрез повишаване доходите на населението.

По инициатива на Велчев, на съвместно заседание на три парламентарни комисии се обсъжда ходът на преговорите и бъдещите параметри и ангажименти в рамките на новата програма с МВФ.

В началото на заседанието министърът отбеляза, че идеята за това изслушване в парламента е продиктувана от предстоящото договаряне на двугодишно споразумение с МВФ, а до края на мандата на този кабинет остава една година. "Даваме си сметка, че след това страната ще бъде управлявана от една по-широка коалиция от сегашната и трябва да се вземе предвид и мнението на парламентарно представените политически сили", каза Милен Велчев.

Според него ръстът в икономиката трябва да се постигне с по-бързи и дълбоки структурни реформи, с увеличаване на чуждите инвестиции, а не на бюджетните разходи. "Отживелица е да се въвежда едно и също увеличение на заплатите без значение какво е качеството на работа", посочи Велчев.

Пред журналисти той обясни, че контролът върху ръста на заплатите е записан в проекта за меморандум с МВФ, но това не означава директно, че индивидуалните заплати няма да се покачват, защото това зависи от броя на администрацията. Предвижда се съкращаване на държавната администрация за сметка на по-високи заплати, добави Велчев.

Той посочи, че ръстът на заплатите в бюджетната сфера е индикация за ръста на същите в частния сектор, въпреки че не можем да наложим на частниците с колко да ги увеличават. Същевременно намалялата безработица също ще доведе до ръст в заплатите при частниците с по-голям процент от инфлацията, прогнозира още Велчев.

Ограничаване ръста на кредитите

Министърът представи пред депутатите три основни насоки на работа, които са определени в предстоящото споразумение с МВФ през следващите две години. Това включва мерки във фискалната област, мерки, свързани с ликвидността и ограничението на паричната политика и структурни реформи както в приватизацията, така и в пазара на труда и бюджетните сектори.

Първата група мерки, които предвиждат правителството и МВФ, засяга фискалната област и се налагат заради увеличаващия се дефицит по текущата сметка. Правителството ще се ориентира към балансиран бюджет, поясни Милен Велчев, но не за сметка на разходите, а за сметка на спестяванията при изпълнение на приходите.

Втората група договорени мерки засягат банковата система и те до голяма степен вече действат. Според финансовия министър бързото нарастване на кредитите е една от причините за дефицита, затова стремежът ще бъде растежът на кредитите да не надхвърля 30%.

Третата група мерки, заложени в новото споразумение, ще бъдат насочени към ускорена структурна реформа. Вече са очертани конкретни планове и срокове за осъществяването на най-важните приватизационни сделки. Ще се предприемат и мерки засягащи пазара на труда.

Финансовият министър потвърди, че няма да има премахване на класа за прослужено време, а ще се смени неговата преносимост при различните работодатели.

Той отбеляза, че предстоящото предпазно споразумение с фонда, може би ще и последното, свързано с досегашния начин на работа с МВФ, тъй като предстои влизането на България в ЕС. Велчев подчерта, че макроикономическата стабилност е безалтернативна и не е за сметка на икономическия растеж, а е предпоставка за него.

По думите му в споразумението могат да залегнат и мерки, предложени от депутати от други политически сили, за които правителството и мисията на фонда не са се сетили.

Милен Велчев представи постигнатите макроикономически показатели. Той съобщи, че съотношението държавен дълг - БВП в края на юли ще достигне очакваните 41%, докато в началото на мандата на кабинета съотношението е било 75%. Предвижда се тази година да завърши с балансиран бюджет, но не за сметка на ограничаване на предварително планираните разходи, а за сметка на спестяване на част от преизпълнението на приходите, заяви финансовият министър.

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?