Велчев защити кабинета и Церовски за еврофондовете

С новината, че Европейската комисия отпуска допълнителни 15 млн.евро на България по програма ФАР, в сряда финансовият министър Милен Велчев защити правителството и регионалното министерство от критиките за европейските фондове.

В края на юли парламентът разпореди през септември премиерът Сакскобургготски да се отчете какви мерки е взел за по-доброто усвояване на евросредствата, отпускани на страната ни. Преди това депутатите приеха доклад, посочил като основен виновник сегашният регионален министър Церовски. По време на дебатите колегата му Велчев не бе в парламента и позицията на финансовото министерство, което е национален координатор по програмите ФАР и ИСПА, бе представена от негов заместник.

Три седмици по-късно Велчев обяви, че след Унгария България се справя най-добре с усвояването на еврофондовете и отрече лансираната от депутати цифра от над 300 млн.евро изпуснати средства.

България е загубила само 19 млн.евро по програма ФАР, съобщи Боряна Пенчева, директор на дирекция "Управление на средствата от Европейския съюз" в МФ. Няма как регионалното министерство да загуби над 300 млн., защото то управлява много по-малко средства, добави тя. По думите ѝ, по-добре да върнем тези пари на европейските данъкоплатци, отколкото да ги използваме по неадекватни проекти и след това да бъдем принудени да ги възстановяваме от държавния бюджет, тоест от парите на българските данъкоплатци.

Предложените наскоро от Брюксел допълнителни 15 млн.евро бяха посочени от Велчев и Пенчева като признание от страна на Европейската комисия, че изпълнителната власт у нас ефективно усвоява евросредствата и притесненията на българския парламент са силно преувеличени.

Велчев уточни, че правителството е успяло да реагира на условието веднага да предложи подходящи проекти. Един от тях е за изграждането на два центъра за спешна диагностика и лечение на сърдечно съдови заболявания - в Южна и в Северна България. При успех на пилотния проект, след 2006 г. страната ще кандидатства за финансиране за изграждането на още 30 такива центъра. Другата част от допълнителните средства ще бъдат насочени към проекти на общините и областите, за трансрегионално и транснационално сътрудничество.

Финансовият министър цитира и последния доклад на Европейската комисия за програма ФАР, според който за целия период 1990 - 2002 г., със 76.7% България заема второ място след Унгария по процент договорени европейски пари.

Според изнесените от Велчев данни, към 31 юли т.г. договорените суми по ФАР са 91% от отпуснатите, по програма САПАРД са 87%, а по ИСПА - 20 процента.

В същото време, според разпространена от МФ справка,общата стойност на финансирането по програма ФАР 2002 е 127.06 млн.евро, а от тях до момента са договорени само 34.88 млн. Срокът на договаряне по тази програма приключва след по-малко от 4 месеца - на 30 ноември т.г.

Проблемът не е толкова, че връщаме европейски пари, а че връщаме основно средства, предназначени за бизнеса и общините, средства, които се дават за повишаване на конкурентноспособността на българската икономика, коментира пред радио "Нова Европа" Юлияна Николова от Европейския институт, бивш зам.министър на промишлеността в правителството на ОДС.

Поне 15 от върнатите 19 млн. евро са по проектите за изграждане на системи за управление на качеството в малки и средни фирми, както и за бизнес инкубаторите - все неща, които подготвят българската икономика за конкуренцията на европейския пазар, посочи Николова.

Тя обясни, че основните проблеми при усвояването на евросредствата са по така наречените грантови схеми, с които се финансират проекти на бизнеса, общините, неправителствените организации. Фактите сочат, че ние не усвояваме пари за развитието на българския бизнес, допълни Николова.

В същото време отпусканите за администрацията евросредства са с най-висок процент на усвояване, посочи бившият зам.министър.

Николова напомни, че именно грантовите схеми са основните механизми за отпускане на средства от структурните фондове на ЕС, от които България се надява на около 3 млрд.евро през първите три години от членството си в съюза. Връщането им сега означава, че не сме готови да работим с основния си източник на средства от ЕС след присъединяването ни.

Вместо да се търсят и да се сочат виновни, а те да се отбраняват и контраатакуват, трябва да се направи пълен публичен анализ какви са причините да не можем да усвоим парите и да се предприемат най-адекватните мерки, смята Николова.

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?