Великата Октомврийска неуспешна революция

В действителност: Великата октомврийска социалистическа революция, както тържествено кръстиха комунистите октомврийския преврат от 1917 г., наистина е велика заради резултатите от нея. Тя преобърна, по думите на Джон Рийд, целия свят или (зависи от гледната точка) пусна Историята, като влак, под откос, но във всеки случай тя стана може би най-главното събитие на ХХ век. От него, като от приказно яйце, се излюпиха много ключови явления.

Макар историята да не познава условното наклонение, мисля, че без Октомврийската революция Хитлер би бил невъзможен. Нали, както е известно, Съветският съюз начело със Сталин не е дал възможност в началото на 30-те години на миналия век да се обединят левите сили на Германия – комунистите и социалдемократите. И резултатът е, че Съветският съюз по най-новите данни, е загубил във войната с Хитлер повече от 40 милиона души.

Без Октомврийската революция нямаше да има Мао Дзедун и цялата най-нова история на Китай с нейната чудовищна "културна революция", изтребване на интелигенцията, проститутките и даже врабците, а също с подвизите на самия Мао, като митичното му преплуване на река Яндзъ и други разни мерзости.

Без Октомврийската революция, от друга страна, е трудно да си представим активното развитие на социалните институции на Запада, прехода от капитализъм (както го описва Маркс) към пазарна социална икономика, към общество, ако не на всеобщото благоденствие, то поне на цивилизованата демокрация. По същество, изгода от Октомврийската революция има именно Западът, който се научи как не трябва да се прави и успя да представи достойна алтернатива на съветския тоталитаризъм.

Ако продължим разговора за влиянието на Октомврийската революция върху световната история, става ясно, че без Октомври нямаше да има сегашното отровно избухване на международния тероризъм. Тероризмът – това е наследство от болшевишката безжалостна тактика да не се гнуси от никакви средства за постигане на целите си. Ярък, и за съжаление, заразителен пример за това е Куба с нейната прославена терористична икона – Че Гевара. Обожанието в различни части на света на този "професионален революционер", породено също от руската революция, до ден днешен свидетелства, че в самата човешка природа са заложени семената на насилието в името на утопични цели. Те покълват и в шахидите (мъченици на вярата), в чиято чест ние сваляме часовници, колани, обувки, връхни дрехи на всяко летище в света и се колебаем между избора за собствена безопасност и свободата на действие и мисли.

Октомврийската революция 1917 г. беше толкова несполучлива, колкото и велика, заради резултатите от нея. Ние казахме за резултатите от руската революция върху целия свят. На самата Русия тя не донесе нищо позитивно. Ако английската, френската и други европейски революции, независимо от кръвищата и ужасите на насилието, могат да се нарекат двигатели на социалния прогрес, то Октомврийската революция се превърна за народите на Русия в чудовищна трагедия, която няма аналог в световната история. Затова приказките, че разпадът на Съветския съюз е геополитическа катастрофа, ми се струват абсолютно несъстоятелни.

В съветското литературознание често са се ползвали термините "въпреки" и "благодарение" при анализи на героите от световната литература. Ако в момента вземем тази методика за определяне живота на народа в СССР, може да се каже, че той е оцелял и даже има сериозни постижения в науката и в културата въпреки Октомврийската революция и самото съществуване на Съветския съюз.

В СССР се проведе страшна антиселекция на населението, когато бяха унищожени цели социални прослойки – от аристократите до селяните. Руснаците се превърнахме в случайни хора. Ние, руснаците до ден днешен не можем да се измъкнем от тази помийна яма, в която ни натика Октомврийската революция, това, че в Русия както и преди не достига политическа култура, без да говорим за политическа мъдрост – това също е резултат от революцията.

Тя ни завлече обратно в пещерите, в архаичните представи за доброто и злото, лишени от съчувствие към "чуждото" и "другите". Тя ни инжектира чувство за превъзходство над всички, само защото ние сме ние. Тя, като бесен звяр, отначало разкъса всички руски национални ценности, които така внимателно описва Толстой в главите за семейство Ростови. С всички несправедливости разгаряше пожара на световната революция, после се хвърли в чудовищния национализъм на сталинската епоха, който унищожи човешкото достойнство и всели страх в хората, управляващи Русия и до днес.

Казват, че болшевиките са победили, защото са обещали мир и земя. Но това е чиста демагогия. Вместо мир имаше гражданска братоубийствена война, която възпита условен морал, както правилно смяташе писателят на постреволюционната емиграция Гайто Газданов. Вместо земя бяха унищожени най-добрите селяни по време на колективизацията.

Защитниците на революцията ще кажат: беше ликвидирана неграмотността, проведена бе успешна индустриализация, победихме в световна война... Но с неграмотността са почнали да се борят преди болшевиките, индустриализацията вървеше с пълна пара в началото на ХХ век, а за жертвите от войната вече казах.

Най-обидно и безсмислено е това, че Октомврийската революция изобщо е нямало. Това е бил успешен държавен преврат. И, като всеки държавен преврат, октомврийските събития от 1917 г. е можело да се случат, а е можело и да не се случат, да се размият, разтопят в смрадливия въздух на Първата световна война. Да, Русия се е нуждаела от революция, и тя е станала на 17 февруари. Болшевиките са се възползвали от нейните слабости и я потопили в кръв, терор и лъжи.

А след това се е задействала машината на безсрамната демагогия и разстрелите. Тази мешавица от страшна беда, така или иначе се е усещала и след това. Усеща се и досега, с различни нюанси. Трудно е да се примирят терорът и цивилизацията, културата и насилието, демагогията и разумът. Днешните опити на руската власт да примири всичко и всеки също са стъпили на демагогията и атавизма.

В Русия животът, като оцеляване е построен на надеждата. Това е вечната надежда за по-добро бъдеще. Да мислим, че някога, надявайки се на новите поколения, тази надежда все пак ще се превърне в реалност и руснаците ще се събудят в нормален свят. Главата още дълго ще боли, но все някога ще се събудим.

*Виктор Ерофеев е писател, литературовед, телевизионен водещ, автор на книгите "Руската красавица", "Добрият Сталин" и много други, кавалер на френския Орден на Почетния легион. Публикуваме коментара му, поместен в руската секция на Дойче веле.