Великден е!

Източноправославните християни честват днес деня на Възкресение Христово - празник, който ще продължи 40 дни, но най-важната част от него е първата седмица, наричана Светла седмица.

Самото възкресение на Сина Божи не е описано в каноническите текстове на Новия завет, като в тях се описват само събитията, последвали възкресението.

След смъртта на Исус Христос на кръста неговият ученик Иосиф взема тялото му и го полага в гробница до Голгота. Призори на третия ден четири жени, т.нар. мироносици, идват да помажат тялото.

Пред тях се явява ангел, става земетресение и камъкът, закриващ гробницата, се отмества. Жените виждат че тя е празна, а ангелът им казва, че Христос е възкръснал от мъртвите.

Мария Магдалена се връща и съобщава за събитието на апостолите Петър и Йоан.

В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" в София Врачанският митрополит Григорий донесе Благодатния огън. Той води и пасхалното богослужение там в съслужение с Мелнишкия епископ Герасим - главен секретар на Светия Синод и предстоятел на храма.

За втора година в условията на пандемична обстановка се извърши празничното пасхално среднощно бдение в катедралата. Служението започна с литийно шествие на храмовото духовенство, изнасяне на иконата на Възкресение и Евангелието.

Шествието се отправи и до Синодалната палата, където получи донесения от Ерусалим Благодатен огън.

"Наш свещен дълг е да свидетелстваме за Светлината", каза митрополит Григорий, който прочете пасхалното синодално послание на патриарх Неофит.

Негово светейшество не присъства на службата поради планирани годишни прегледи.

"Нека бъдем достойни за това най-високо наше призвание, нека с живота и делата си всеки ден свидетелствуваме за великата божия милост към човека - за разрушаването на делата на мрака и за тържеството на живота. Защото в богочовешката личност на нашия Спасител смъртта биде погълната с победа и вече няма власт над нас, които сме получили осиновение и сме вече божии приятели."

Смята се, че Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род. Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние.

Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на Кръста.

През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на празника.

Възкресение Христово или Великден е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Със смъртта си Исус Христос изкупил греховете на човечеството, а с Възкресението си дал надежда за живот след смъртта.

В евангелските текстове често се споменава, че приживе Исус Христос нееднократно предсказвал разпъването си на Кръста и Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението му Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Исус с благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата празна. Събитията, свързани с Христовото Възкресение, стават в дните около еврейския празник Пасха.

Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Тъй като поради връзката му с лунния календар Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Първият Вселенски събор през 325 г. определя принципа, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие.

Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот и победата на пролетта над зимата. И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден.

Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба - един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.

У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника. Козунакът е сладък обреден хляб, който символизира тялото на Исус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Обикновено козунакът се прави в кръгла форма и се украсява с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. Смята се, че в България козунакът е "дошъл" в периода 1915-1920 година, пише БТА.

В навечерието на самия Великден се ходи на църква. След празничното богослужение християните отнасят запалените свещи вкъщи. На празника деца и възрастни се чукат с червени яйца, като гледат чие яйце ще се окаже най-здраво. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже "борец", ще бъде най-здрав през годината.

По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят Великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почит.