Великобритания и Ирландия ограничават трудовия пазар за българи и румънци

Великобритания и Ирландия ограничават трудовия пазар за българи и румънци

Великобритания и Ирландия съобщиха във вторник, че ограничават достъпа на българи и румънци до трудовия си пазар след приемането на двете страни в ЕС от 1 януари 2007 г. в ЕС.

Европейската комисия изрази съжаление за взетите мерки, а София обяви, че обсъжда реципрочни мерки.

От 1 януари нискоквалифицирани работници от България и Румъния ще могат да работят единствено в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост на Обединеното кралство. Гражданите на двете страни ще могат да получават разрешения за работа там въз основа на техните умения по точкова система. Работник с повече умения ще получава повече точки и е по-вероятно да получи разрешение.

Контролът върху граждани на България и Румъния до трудовия пазар във Великобритания ще остане в сила за преходен период.

Това решение контрастира рязко с отношението към осемте бивши комунистически държави, които се присъединиха към ЕС през 2004 г.Тогава на техните граждани бе даден неограничен достъп до пазара на труда.

Мнозина британски наблюдатели днес посочват това като грешка, защото британското вътрешно министерство очакваше 15 000 работници годишно, но техният брой достигна 600 000 за две години.

Всеки гражданин на страна член на ЕС има право да пътува и да живее в която и да е държава от съюза. Членките на ЕС обаче имат право при присъединяването на нови страни да въвеждат ограничения върху правото на работа и социални облаги за срок до 7 години.

Великобритания, Ирландия и Швеция бяха трите страни в ЕС, които разрешиха неограничен достъп до своите трудови пазари при разширяването на съюза през 2004 г.

Реципрочни мерки

Говорителят на МВнР Димитър Цанчев  заяви, че България ще обсъди реципрочни мерки по отношение на Великобритания и спрямо други страни членки на ЕС, които ограничат свободното придвижване на български работници. Преди месец с такива мерки заплаши и Букурещ.

България разбира повишената чувствителност на британската страна по въпроса за трудовата миграция, но сме убедени, че той няма да бъде решен с налагане на ограничения за гражданите ни, каза Цанчев.

Решението за налагане на ограничения е право на съответната страна, то е предвидено и в договора за присъединяване. Смятаме обаче, че такова решение ни поставя в неравноправно положение с десетте нови членки на ЕС, присъединили се през 2004 г., обясни той. Цанчев цитира анализи на българското правителство, според които няма опасност от масова емиграция на български работници към Великобритания след 01. 01. 2007 г.

Говорителят отказа да уточни в какво ще се изразяват реципрочните мерки.

Никой няма да получи автоматично право на работа, заяви британският вътрешен министър Джон Рийд в изявление за британските медии. По думите му вече е дошло време да се намери балансът между полезната за британската икономика имиграция и проблемите, които може да причини неконтролируемият поток от имигранти.

Решението беше взето след ожесточени спорове в правителството между  вътрешния министър Джон Рийд и външния министър Маргарет Бекет, която предупреди, че ограниченията ще предизвикат огромна загуба на добра воля в Източна Европа и ще накарат хиляди източноевропейци да работят нелегално.

19 750 българи и румънци ще могат да работят във Великобритания през 2007 г. в земеделието и в хранително-вкусовата промишленост, каза посланик Джеръми Хил на пресконференция в София.

Отварянето на трудовия пазар ще стане постепенно като се отчитат неговите потребности, както и позициите, които заемат другите държави членки. Въведените контролни мерки ще бъдат обект на ежегоден преглед. Ще се обърне специално внимание върху социалните последици, най-вече в училищата в някои райони на Великобритания и в социалната система.

“Не мисля, че трябва да бъдем критикувани, само защото някога подходихме либерално. Това не е справедливо, още повече, че има държави, които наложиха дори по-строги ограничения от самото начало”, каза посланик Хил.

Всяка държава има право да реагира както сметне за добре, коментира посланикът възможността на София да приеме реципрочни мерки. Той обаче отново помоли да се отчете фактът, че Великобритания е подложена на силен социален натиск след присъединяването на 10-те и това е единствената причина за ограниченията.

Посланикът отбеляза, че страната му винаги се е застъпвала за разширяване на ЕС, но е била привърженик на принципа на контролирана имиграция.

Той съобщи още, че визите за българи ще отпаднат в полунощ на 31 декември, макар да се очакваше това да стане по-рано.

Ирландия обеща да преразгледа ограниченията през 2008

Ирландските власти ще преразгледат ограниченията до трудовия си пазар преди края на 2008 г., обяви  Милох Мартин, министър на предприятията, търговията и заетостта. Той допълни, че правителство сега трябва да бъде предпазливо и да насочи усилията си, за да отговори на нуждите на имигрантите, които вече се намират в страната. Въпреки това обаче министърът препоръчва на хората от България и Румъния, които търсят работа в Ирландия, да продължават да кандидатстват за разрешителни, както досега. Те ще бъдат предпочетени пред граждани на страните от Европейското икономическо пространство - Норвегия, Швейцария и Исландия.

През последните две години в Ирландия пристигнаха близо 200

000 имигранти от източноевропейските държави, присъединили се към ЕС на 1 май 2004 г., припомня Асошиейтед прес, цитирана от БТА. Ирландското правителство беше прогнозирало далеч по-малко число.

Кунева разочарована

Министърът по европейските въпроси Меглена Кунева изрази разочарование от смяната в политиката на Лондон.

В интервю пред BBC News 24 тя каза, че около 36 хил. българи искат да работят във Великобритания и изрази надежда сънародниците ни да имат същите права да се трудят на Острова като поляците след 2004 г.. Кунева окачестви политиката на Великобритания през 2004 г. като "много смела и правилна", тъй като това е била една от трите страни, отворили своите пазари.

"Малко е странно, че тази политика не се прилага спрямо България," каза тя.

Румънският посланик в Лондон Радута Маташе заяви, че страната ѝ е очаквала Великобритания да предложи на румънците същото “недискриминационно третиране”, както на поляците.

Сър Ендрю Грийн от групата за натиск Migrationwatch обаче заяви пред ББС, че Великобритания вече е поела твърде много имигранти и че плановете на правителството бележат “повратна точка”.

Брюксел изрази съжаление

Брюксел отново защити тезата за благотворния ефект от отварянето на пазарите на труда за икономиката.

"Съжаляваме, че страни членки, които бяха оставили отворен своя пазар на труда за десетте нови членки, сега не го оставят отворен и за България и Румъния", заяви Катарина фон Шнурбайн, говорител на комисаря за заетостта, социалните въпроси и равните възможности Владимир Шпидла. "Като цяло резултатите за икономиката бяха положителни", добави тя. Говорителката все пак призна, че 25-те са свободни да решават какво да правят.

Преди седмица британският в. “Дейли експрес” съобщи че,  анкета на българска агенция за намиране на работа е установила, че 73% от анкетираните смятат да потърсят работа в друга страна от ЕС след 1 януари 2007 г. като  повечето от тях предпочитат Великобритания. Вестникът тогава посочи, че проучването е в рязък контраст с официалните данни на българското правителство, според които само малък брой работници ще напуснат страната и ще се насочат към Италия и Испания.

Анкета сред 5 000 потребители на сайта jobs.bg показва, че 13.6% от тези, които искат да напуснат България ще се отправят към Великобритания. Това означава, че към Великобритания могат да се отправят 300 000 души, изчислява “Дейли екпрес”.

Споделяне
Още от България