Великобритания също обмисля да затегне достъпа до трудовия си пазар

Великобритания стана последната членка на Европейския съюз, която обмисля въвеждането на ограничения върху социалните придобивки за бъдещите европейски граждани.

Така Ирландия остава единствената страна в ЕС, която след 1 май ще даде на работниците от 10-те нови страни - членки - повечето от Централна и Източна Европа - равни права с тези на собствените си граждани.

Британски официални представители казаха, че премиерът Тони Блеър и вътрешният министър Дейвид Блънкет обсъждат по- строги мерки, които да предпазят страната от онова, което те наричат "туризъм за облагодетелстване".

Оценките за евентуалния брой на работниците, които ще дойдат във Великобритания след 1 май, варират в широки граници.

Вътрешното министерство очаква между 5 и 13 хиляди имигранти годишно от новите страни - членки.

Но неправителственият институт по проблемите на имиграцията Мигрейшън Уотч казва, че цифрата може да достигне 40 000.

Британските представители твърдят, че предлаганите мерки, които ще бъдат оповестени малко преди 1 май, когато ще се присъденият новите членки на ЕС, не променят цялостно даденото вече обещание Великобритания да отвори напълно трудовия си пазар за новите европейски граждани.

В действителност обаче, по - тежките проверки върху приходите и придобивките и новодошлите, ще затруднят живота на онези, които търсят работа във Великобритания.

Съгласно споразумението на ЕС, настоящите страни - членки могат да либерализират изцяло трудовия си пазар или да приложат каквито рестрикции пожелаят за срок от две години след разширяването, без да е нужно да изтъкват каквито и да е причини.

След този период, те могат да удължат рестрикциите за още три години плюс следващи две години - което на теория означава, че максималната забрана може да трае 7 години.

По - продължителните ограничения могат да се прилагат само ако страните посочат сериозни проблеми с трудовия си пазар или заплаха от възникване на проблеми.

Германия и Австрия, които географски са по-близо до Полша и останалите бивши комунистически страни, инициираха преговорите за въвеждане на по-строги условия.

Други - като Великобритания, Ирландия, Дания, Швеция и Холандия, възприеха обратната позиция, като обещаха пълно отваряне на трудовия пазар.

Това обаче беше още през 2000 г., а оттогава досега в много държави крайнодесните партии настояваха за по-твърда линия.

Говорителят на еврокомисаря по заетостта Антония Мочан каза, че от страните - членки е поискано два пъти да предоставят актуална информация за позициите си, като последният срок е бил миналия петък.

Към този момент е получена информация само от Германия и Белгия, които вече са представили такава в рамките на предишния краен срок, през ноември.

Ние ще поискаме държавите - членки да бъдат така добри да ни уведомят какво възнамеряват да предприемат в тази сфера, каза тя.

Миналия ноември четири страни са заявили пред Еврокомисията, че ще въведат ограничения за първите две години след разширяването. Това са Германия, Австрия, Белгия и Финландия.

Междувременно Холандия се отметна от предишната си либерална позиция, като съобщи, че през първата година ще допусне максимум 22 000 хиляди работници от новите държави.

Холандският министър на финансите Герит Залм каза миналата година, че трудовият пазар трябва да бъде защитен от притока на евтина работна ръка.

Според последното проучване на холандското Бюро за анализи на икономическата политика годишният приток на мигранти от Централна Европа е не повече от 5 - 10 хиляди души.

В края на м.г. Дания съобщи, че новите европейски граждани няма да се ползват автоматично от придобивките на щедрата датска социална система.

На хората от Централна и Източна Европа ще бъде позволено да идват в Дания за шест месеца и ако си намерят работа, могат да вземат гражданство и разрешение за работа.

Датски дипломат обаче обясни, че те няма да могат да дойдат да берат ягоди за три седмици, например, а след това до края на годината да живеят от социални помощи.

Швеция също обяви, че преразглежда политиката си вследствие на по - твърдата позиция, която заемат партньорите ѝ в ЕС.

"Ще бъдем наивни, ако останем единствената страна, която приема свободно източноевропейци, които да работят за дребни пари и да им дадем достъп до социалните придобивки, каза шведският министър - председател Першон.

Идните седмици се очаква в шведския парламент да влезе закон, с който да бъдат регламентирани ограниченията за гражданите на новоприетите държави.

Шведските синдикати, които първоначално имаха по-мека позиция, също настояха за преразглеждане на либералния подход.

Според висшия съветник Том Дженкинс обаче позицията на някои правителства за затягане на мерките е всъщност реакция спрямо крайнодесните партии.

*Заглавието е на Mediapool, с незначителни съкращения

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?